Красимир Кънев експерт по кучешко поведение

Някои интересни материали/разработки

Сподели

Обучение на декоративните породи кучета

Все по-известни са кучетата от декоративните породи,като йоркширски териер,мопс, той терирер,китайско голо куче и др. Това е разбираемо: със своите малки размери те притежават привързаност към стопанина си и развит интелект,което позволява да се чувстват стопани със всички произтичащи положителни последици.
Те не заемат много място в жилището,не изискват големи грижи за хранене и могат да се пренасят навсякъде.

За мнозина това е първото куче,отгледано от ранна възраст,за това неизбежно възникват много въпроси и се правят доста грешки във възпитанието.
Има два ключови момента,които трябва ясно да се осъзнаят от стопаните на такива животни.
От една страна при всяка забележима несериозност и неправилно възпитание на кучето,стопанина ще има доста проблеми,защото това е пълноценно куче.
От друга - този вид кучета се поддават по-трудно на обучение,отколкото работните породи.

От това следва, че в никакъв случай не трябва да пренебрегвате обучението: вашето кученце може бързо да се научи на няколко елементарни команди.Изискванията към такова куче ще бъдат по-меки,отколкото при куче от голяма порода и командите ще се различават.Но и при декоративните е необходима самореализаиция,възможност да се почувствуват необходими,а това може да се постигне само с грамотно обучение.

Има още един много важен момент за пълноценното развитие на кучето, това е правилната социализация.Много често наблюдаваме следната ситуация: стопанина нервно вдига на ръце кученцето,когато забележи приближаване на друго куче.В особено тежки случаи кучето провежда почти цялата разходка на ръце,а понякога и цял живот.Разбира се, срещата с голямо куче може да бъде неприятна, и стопанина се ръководи от добри намерения - да защити кучето си. 
Но трябва да се осъзнаят и последиците от такова поведение,а те не винаги са приятни.Когато кучето се ограничава от общуване със сродници,когато няма възможност да играе,да се научи да решава проблемите си самостоятелно,то израства неприспособимо към живота и околния свят. 
Страхливостта,патологичния страх, неконтролируемия лай и неизпълнение на командите - това е само една малка част от проблемите, с които се среща стопанина.Да не говорим как се чувства самото куче в този неразбираем и враждебен свят. Не винаги големите кучета горят от желание да "изядат" вашето куче, те просто искат да си поиграят.

Разхождайте се колкото може повече с кученцето,намерете му другарче, дайте му възможност да общува с различни кучета - и големи и малки,постарайте се колкото е възможно по-малко да го взимате в ръце и да го успокоявате в случай на "опасност",мнението на кучето за опасността може да не съвпада с вашето.Само така кученцето може да израстне пълноценно и уверено в себе си.

И разбира се, не глезете кучето, не е много лесно,но се постарайте.Помислете,какво не бихте искали да прави кучето и следвайте правилата.

Препоръчваме ви да се обърнете към кинолог в случай на затруднение,много проблеми в началото на появата им могат да се решат бързо,докато в бъдеще преодоляването им може да продължи с месеци.

И помнете: независимо от размера на кучето- това е куче,живо същество със свой характер, желания и нужди,ако не вземете това под внимание- значи обричате кучето на непълноценно,нещастно съществувание.
Вашата грижа за него е не само храната,играта и ласката, а и да откриете потенциала на кученцето.

Обучението на тази група кучета си има своите особености.Сравнително големите кучета трябва да се обучават както и другите,а малките: те се обучват в жилището,на вилата,в градината,в полето. В обучението се използва метода -поощряване чрез храна.

Много често тези кучета хапят, не са чистоплътни, не слушат.Това може да се избегне,ако кучето е научено на елементарно послушание.Декоративните кучета са кучета, за това изискват съответното отношение.За това не пренебрегвайте обучението,докато кученцето е още малко,обърнете се към треньор,за да ви научи какво трябва да изпълнява кучето.
Обучението на кучето трябва да започне след 3-4 месечна възраст,а не след 6 месечна или по-късно.

Не се препоръчва да е използват методи като: механично въздействие на кучето,като дръпване на повода,камшичен удар,въздействие на електрически ток, това води до негативни последици:кучето става агресивно или страхливо, а обучението не му доставя удоволствие. Заниманията трябва да протичат под формата на игра,със задължително поощрение след изпълнение на командата.Не се препоръчват наказания и викове.Не трябва да поощрявате кучето с лакомство,ако не го заслужава.Не трябва да се заблуждавате,че кучето добре разбира какво му говорите,и е достатъчно веднъж да му обясните какво искате от него.Това не е така и не обвинявайте кучето в мързел или непослушание,а се опитайте критично да осмислите действията и поведението си.Декоративните кучета са различни по характер,за всяко куче е необходима система на обучение,разработена индивидуално.

Кученцата се обучават по същия начин както и кученцата при останалите породи.Обучението не трябва да бъде продължително, кучето се уморява и интереса му намалява.Всяко упражнение трябва да се повтаря не повече от 3 пъти подред.

Основни изисквания към треньора:
1.Добре да познава характера на кучето.
2.Волята и постоянството при обучение трябва да бъдат непоколебими,а търпението безгранично.
3.В никакъв случай да не се допуска проява на злоба и недоволство.

Най-разпространените заблуди за кучетата

Хранене на кучето

От всички животни, които е одомашнил човека, само едно е станало негов истински приятел- кучето. Кучето умее да обича предано, добре се приспособява към различните условия и усвоява уроците. Човекът е приел кучето в своето семейство, и то възприема това семейство като свое стадо.
Кучето служи на човека различно: по време на лов, да пази, водач на слепи хора- но то е станало наш спътник и приятел. Ние обичаме кучетата заради тях самите, ценим тяхната доверчивост и непосредственост, привързаност и постоянство. 

Въпреки че можете да си купите куче- приятелството не се купува за никакви пари. Цената на дружбата е доверието!
Кучето може да ни научи на търпение, и ако опитаме ние също можем да бъдем уравновесени и щастливи. За това е необходимо търпение и любов към кучето. Но тук ни очакват и много заблуди и разпространени грешки.

Часът на хранене е най-приятният и един от най-важните моменти в живота на кучето. Храненето на кучето в последните десетилетия е обект на много научни изследвания. Тази област значително е напреднала.

Както и при човека, неправилното хранене води до появата на различни заболявания, причинени основно от прехранване, небалансираност на диетата. В процеса на продължителното одомашняване в организма на кучето са протекли различни промени, и би било неправилно да предоставим възможност на кучето само да си избира храната, осланяйки се на неговия инстинкт. За това, ако искате вашето куче да стигне до преклонна възраст, трябва да го храните правилно.

1.Преди всичко трябва да отбележим разпространената заблуда, че кучето трябва да се храни изключително със сурово месо.

Това може да предизвика при много кучета сериозни проблеми с бъбреците. Диетолозите смятат, че суровото месо не съдържа необходимото количество въглехидрати и витамини, които са задължителен компонент в диетата. На здравето на кучето влияят различни фактори: екология, наследствени заболявания, условия на живот. Точно е установено, че отличното хранене помага на организма да се защити и да се лекува. За това, ако сте грижлив стопанин, и искате да видите вашият приятел весел и доволен, при избирането на храната, се обърнете към ветеринар.

2.Много стопани са сигурни, че за да не се влоши осанката на кучето, трябва да се храни от високо, храненето от пода влошава осанката на кучето.

На осанката на кучето не влияе това как го храните: от високо или не.

3.Ние от детството сме сигурни, че основната храна на кучето- това са кокалите.

Това е дълбока заблуда! Нито кученцето, нито възрастното куче не трябва да яде кокали!
Това е сигурен път към преждевременната смърт на кучето, тъй като костите не се усвояват, а техните остри краища травмират вътрешните органи на животното. 

4.Прието е да се смята, че кучето е умно животно и само знае колко храна да употреби. Много стопани са сигурни, че кучето няма да изяде повече, отколкото може. Това е грешка!

Кученцата до 4-5 месеца се хранят 3-4 пъти на ден, до 8-10 месеца - 3 пъти.
Възрастното куче- два пъти на ден, сутрин след разходка (30 мин. след разходка), и вечер, преди разходка(не по-малко от 2 часа преди разходката) или само веднъж- вечер.

Дава се толкова храна, че купата да остане празна след хранене. Ако кучето не е изяло храната напълно, намалете порцията или количеството хранения. Ако кучето усилено ближе празната купа, гледа с гладни очи, моли- увеличете порцията. Ако вашето куче е весело и жизнерадостно, очите са чисти и ясни, козината блести и няма миризма, значи то е здраво, а неговото хранене е пълноценно.

Ако храните кучето с натурална храна, в нея освен месо и зърнени храни, трябва да добавяте и зеленчуци. Не се препоръчва да давате тестени изделия. Варените картофи не се усвояват в организма на кучето, те преминават транзитно през червата- така че от тях няма нито полза, нито вреда. Може да давате риба, но порцията риба трябва да бъде два пъти повече от месото, тъй като нейната калорийност е по-ниска. На възрастните кучета яйца се дават 1-2 пъти в седмицата, като белтъка не се дава изобщо. 

Никога не сменяйте диетата рязко. Новите продукти се въвеждат постепенно в малки количества и се следи за реакцията на организма към тях. Недостигът на някои вещества в организма може да се определи по външния вид на кучето и по неговото поведение.

5.Много стопани на кучета смятат своите любимци за месомелачки- каквото и да хвърлят там, всичко ще се смели, особено ако кучето само с удоволствие поглъща този или онзи продукт. На практика това не е така.

Съществуват редица продукти, които изобщо не трябва да се дават на кучетата. Голямото количество сол е отрова за кучето. Всякакви подправки и ароматни вещества, могат да станат причина за загуба на обонянието, особено при ловните и служебни кучета.
В никакъв случай не трябва да се дава свинско и сланина. И двата вида причиняват стомашно разстройство и са прекалено тежки за черния дроб.
Не трябва да давате бобови, зърнени храни в суров вид. Възникват проблеми и с млякото. Мляко може да давате на кученцата до 4-месечна възраст. Киселомлечните продукти като кисело мляко(освен плодово), извара и сирене добре се усвояват от организма на кучето. 

6.Много често разхождайки кучето и забелязвайки, че то яде трева, стопанина реагира еднозначно- нека яде, това се витамини, инстинктът ще му подскаже кои растения са отровни, и кои не. Това е заблуда.

В света съществуват много отровни растения. При някои растения отровни могат да бъдат само определени части, други растения са отровни напълно. И кучето не е в състояние да ги различи нито по миризмата, нито интуитивно. 

7.Много често добавят в храната на кучето обикновен овес, предполагайки, че щом не е вреден за човека, и на кучето няма да навреди. Това е заблуда.

Физиологията на метаболизма при месоядните, по-точно при кучето, има редица особености, обусловени от милионите години еволюция на дивите предци. В последно време стремително нараства числото на заболяванията от обменен произход при кучетата от различни породи и възрасти. Анализът на случайно избрани случаи на заболявания е показал, че примерно 20% от основната причина е била диетата, която е подхождала за прасетата, но не и за хищниците. Наборът от продукти, съставящ основната диета на градските кучета свидетелства за неграмотността на стопаните. Подобна неграмотност и безумни опити да се поправят грешките на природата нанасят вреда на кучетата.

Всички животни се делят според вида хранене:хищници, всеядни и тревопасни. Дори и най-неграмотния стопанин няма да храни коня с месо. А на кучетата дават храна като на прасето, овес като на коня и след това се учудват защо опадат козината и зъбите на кучето или защо се появяват различни заболявания. 

8.Много често стопаните на кучета дават месо на своите любимци във вид на кайма, предполагайки, че в този вид то ще се усвои по-добре и по-бързо. Това е заблуда.

ПОМНЕТЕ, че кучетата не дъвчат храната, а я поглъщат на парчета, откъсвайки я с кътните зъби. Резците и кучешките зъби служат за захващане и задържане на плячката. Понякога при хранене с големи парчета месо, кучето произвежда движение, напомнящо на дъвчене, но на практика се случва разкъсване на по-малки парчета. Стомашно-чревния тракт на кучето усвоява по-добре малките парчета храна. Храненето с кайма е нецелесъобразно и вредно.

9.Някои стопани на кучета, приближавайки диетата на своя любимец към естествения (месо) катерогично отричат зеленчуковите добавки, предполагайки, че щом кучето е хищник, то никакво зеленчуци не са необходими. Заблуда!

Може да давате зеленчуци на кучето, и трябва. Зеленчуците служат като основен източник на витамини и въглехидрати. Имайте предвид, че нито едно животно не е способно да разгражда целулозата в храносмилателната си система, от която се състои обвивката на растителните клетки. За това зеленчуците в диетата на кучетата трябва да бъдат сурови и ситно рендосани. Възможни възражения: кой рендосва зеленчуците на хищниците в природата? 
Хващайки плячката, хищника първо изяжда стомаха на тревопасните заедно с неговото съдържание. Това съдържание - химус- представлява особен продукт за преработка на растителната целулоза от микрофлората на червата. В този ферментиран вид кучето може да усвои целулозата. Ако давате на кучето ситно рендосани зеленчуци, то усвоява не целулозата, а въглехидратите, непосредствено намиращи се в клетъчния сок. Целулозата не се усвоява, а преминава през червата, придавайки на химуса плътна консистенция и стимулирайки перисталтиката. 

10.Заблуда е и храненето на кучето с мляко.

Не е желателно да се дава мляко на възрастните животни, тъй като голяма част от протеиновата фракция на млякото е казеин, който се преработва от ензим, който отсъства при възрастните. Млечнокиселите продукти са особен продукт на микробна преработка на млечни протеини и лесно се абсорбира от организма в натурален вид. Най-подходящи са кисело мляко и извара с ниско съдържание на мазнини. Най-полезно е храненето с кисело мляко и извара получени в резултат на ферментация на млечни продукти от типа на лакто-бактерии, бифидум, бификол и др.

11.Много често стопаните дохранват своите кучета от масата, без да се досещат, че всички човешки продукти, влизащи в човешката диета в този вид, в който ги употребява човека, са противопоказни за кучето.

В никакъв случай не трябва да храните кучето с:

- гореща, студена, пикантна, солена, мазна, сладка, пушена храна;

- речна риба, може да давате само врена морска. Никога не трябва да давате сурова морска риба;

- кости; те не се усвояват, могат да причинят запушване, пробождане на червата. Особено опасни са тръбните кости, костите бързо изтриват зъбите на животното;

- тестени изделия, бобови продукти, бял хляб,картофи, грах, изделия от пшенично брашно;

- колбаси, салам, шунка. Колбасните изделия са отрова за кучето. Не е известно какви добавки съдържат, за да бъдат привлекателни;

- захар и бонбони, нарушават храносмилането, развалят апетита, разрушават зъбите и влияят неблагоприятно на очите, които започват да сълзят;

- свинско и тлъсто свинско, сурово пилешко месо;

- развалени и прокиснали продукти;

- в храната не трябва да се добавят подправки: пипер, дафинов лист, пикантен доматен сос.

12. Много стопани предполагат, че кучето само знае колко храна да употребява и за това пълнят купата догоре. Това е заблуда.

Основното правило, което трябва да знае всеки стопанин на куче: дневната норма храна се намира в пряка зависимост от количеството физическо натоварване, което кучето е загубило за това време. При повишено натоварване обемът храна малко се увеличава, при понижено - се намалява малко в сравнение с обикновената дневна дажба. 

Основен показател за правилно хранене- нормална тлъстина при добре развита мускулатура. Ако кучето е здраво и за него не е характерна повишената активност в храненето, което се среща достатъчно рядко, то спокойно се отдалечава от своята празна купа. Ако кучето продължава да ближе купата, значи не му е достигнала храната. 
Трябва да помните че:
1.Възрастното куче се храни два пъти на ден:сутрин и вечер.
2.Купата се прибира 15-20 минути след началото на храненето, независимо дали е празна или пълна.
3.Чистата питейна вода трябва да стои постоянно, особено при хранене със суха храна.

13.Някои стопани смятат, че кучето може да мине напълно без минерални добавки и добавки- от храната с която го храним, то получава всичко необходимо. Това не е така.

Минералните вещества са жизнено необходими и за кученцата, и за възрастните кучета. 
Костно брашно, калций, фитин, глицерофосфат, минерални добавки, включващи всички необходими компоненти, играят важна роля във формиране на костите при кученцата. Трябва да знаете и помните, че за всяка порода количеството минерални добавки трябва да бъде различно. 
Предозирането с минерални добавки за кученцата може да доведе до крехки кости, което вероятно се изразява във фрактури на лапите. При възрастните кучета излишъкът от минерални добавки се отмива от организма.

Здравето на кучето

Винаги трябва да бъдете внимателни към своето куче. Не само да го храните правилно, да се грижите, възпитавате. Грижливия стопанин веднага ще забележи и най-малките отклонения в поведението на животното, което ще постави въпроса: болно ли е кучето?

Преди всичко запомнете:

1.Нормалната сърдечна честота при кученцата е 100-120 удара в минута, при възрастните кучета- 60-80.

2.Кученцето извършва до 40 дихателни движения в минута, възрастното куче- 12-30.

3.Телесната температура при здравото кученце е 38,5-39,5 С, а при възрастното куче- 37,5- 39,0 С.

4.При здравото куче очите са ясни и чисти, то е подвижно, има добър апетит, козината блести.

1.Много стопани на кучета, когато забележат рани по тялото на кучето, казват, че животното само ще ги излекува с близане. Това е голяма заблуда.

Устната кухина на кучето е разсадник за микроби, причиняващи гнойно възпаление в раните. Не се знае от къде съществува митът за целебните свойства на кучешката слюнка. Ако кучето ближе раната, сроковете на заздравяване се увеличават двойно. За предовратяване на разлизването на раните в повечето случаи се изисква носенето на медицинска яка.

2.Много често стопаните предполагат, че дозировката на противопаразитните лекарства зависи от възрастта на кучето. Това е грешка.

Дозировката зависи от теглото на кучето. 

3.Прието е да се смята, че миризмата от устата на кучето е нормално явление, защото кучето не си почиства зъбите. Това мнение е погрешно. 

Устата на кучето мирише поради много причини. Трябва да обърнете внимание на състоянието на зъбите. При зъбен камък устата винаги мирише лошо, понякога и от разстояние. При кариес също може да има миризма от устата. При гастрит също, но изключително рядко. Понякога миризма се появява при кучетата, хранени само със суха храна. Причините са многообразни, и ако има други отклонения в здравето, по-добре се обърнете към ветеринар.

4.Много често стопаните на кучета къпят своя любимец, за да премахнат миризмата на куче, редовно къпят своето куче всеки месец, или седмица. Това не трябва да се прави.

Препоръчва се кучето да се къпе само през лятото. В другото годишно време може да се мият само лапите, но не и цялата повърхност на тялото. Дори когато на пипане ви се струва, че кучето вече е изсъхнало, в дълбочината на козината влагата се задържа и дълго се запазва, допринасяйки за преохлаждане. Освен това кучетата имат подкосъм, който съхне много бавно. За това не се препоръчва къпане през есента и зимата. 
В топлото време кучето може да се къпе, желателно с шампоан за суха козина, защото дейността на мастните жлези е несравнима с човешката, кожата при тях леко се обезмазнява.

Възпитание на кучето

Възпитанието на кучето е сложно и отговорно дело. Всички стопани обичат своите любимци, мечтаят тяхното поведение в дома и на улицата да доставя радост и удовлетворение. Понякога на стопаните не достига опит, а понякога и търпение, за да избегнат грешките. Винаги трябва да помните, че лошото възпитание на кучето- това са предимно грешките на стопанина.

За да ги коригирате, трябва да се върнете към основата на обучението, към методите на възпитание на кученцата. Това изисква упорит труд, търпение, многократни повторения, разумна строгост, но никога грубост и бой.

Какви заблуди се срещат при възпитанието на кучето:

1.Има много разпространена заблуда, че кучето само ще се научи да разбира човека, само ще вземе единственото правилно решение в сложни ситуации и т.н.

Възможно е някои да се научат...Но на каква цена ще постигне кучето тези знания, ако стопанина от своя страна не положи усилия да научи езика на общуването. 

2.Много често храненето при хората се превръща и в хранене на кучето: всеки член от семейството подава парче лакомство на кучето. Така не трябва да се постъпва, особено ако това е кученце.

Разбира се от едно лакомство нищо няма да стане на кученцето. Но това може да прерасне в навик. Кученцето няма да яде от купата си, а ще очаква храна от масата. Представете си следната картина: когато семейството сяда да се храни и всеки подхвърля храна на кученцето, в резултат на това кученцето ще получи огромен корем, едва ще изпълзи изпод масата. Ще бъде добре, ако всичко свърши с обикновена диария, но ако тази картина се повтаря редовно, кучето няма да избегне хранителното разстройство. По време на хранене кученцето трябва да се отдели в друга стая. Известно време то ще лае и вие, но трябва да изтърпите това време. Не го съжалявайте- това е пагубна жалост.

3.Много често стопаните на кучета, забелязвайки, че кученцето взима нещо на улицата, започват да му крещят, дърпат го за повода и дори го бият. Не трябва да постъпвате така.

Ако кученцето е започнало да подбира всеки боклук на улицата, вземете парченце месо и го поставете в плик. Подръжте го на топло за един ден, а след това дайте на кучето ситно нарязано малко парче сутрин на празен стомах. След три дни сутринта дайте още веднъж парче със същия размер. 

4.Много хора смятат, че кучето се намира в подчинено положение в семейството, че то е само за украса, приятел, който винаги ще носи пантофите и ще ближе ръката, която го храни. Това не е така.

Кучето лесно може да се разглези. И да се качи на главата на стопанина, и той ще се окаже безсилен пред това. Кучето добре усеща човека, неговия характер, неговите силни и слаби страни, и от там- подчинява се или не се подчинява.
Защо се случва това?
Кучето свиква, когато му угаждат. И то се смята за главно в дома, не вие ръководите неговите постъпки, а то -вашите.
Кучетата имат много силен стаден инстинкт. Естествено е да предположите, че кучето, живеещо в дома възприема всички домашни за стадо. Но вие сте длъжни да вземете връх над кучето- с ласка, задържане, настойчивост...
Кучетата възприемат не само навиците, начина на живот, маниер на поведение, но и недостатъците на стопанина. При раздразнителния човек и кучето е неуравновесено, възбудимо; при злия-зло; при грубия- грубо; при добрия- добро.

5.Много стопани на кучета обръщат внимание само на три аспекта от общуването с кучето:хранене, обучение и разходка, забравяйки и друга важна страна- играта. Те смятат, че е напълно достатъчно да хвърлят пръчка на кучето и това е всичко. Това е заблуда.

Значението на игрите в живота на всяко животно е толкова голямо, че зоопсихолозите са отделили специфичната нужда на животните- нуждата от игри. И неудовлетворението от тази нужда, е точно същата, както например, хранителната, води до печални последици. Така че взимайки куче във вашия дом, вие носите отговорност не само да го храните, но и да играете с него. Значението на играта е много важно. Играта е единственият метод за установяване на приятелски взаимоотношения с кучето, но освен това, играта е чудесен метод за обучение, особено за кученцата и младите кучета.

Ако не искате вашето куче да се разхожда само по себе си, за да предпочита обществото на кучетата вместо вашето, ако не искате да го гоните с часове след като сте го пуснали от повода, и ако искате да бъдете по-интересни и по-важни за кучето- играйте с него. Играйте с кученцето, не му позволявайте само да си търси развлечения, оставяйте го на мира само за да извърши физиологичните си нужди, така не само ще възпитате предано куче, но и няма да му позволите да сформира нежелателно поведение. Кучето няма да успее да се научи да търси хранителни или други продукти, да тича след котките, да скача към минувачите и другите кучета, то няма да има време за това, а след време ще изчезне и желанието за това. Привиквайки да ви следва в очакване на нещо интересно, такова куче когато стане възрастно, лесно и бързо ще ви се притече на помощ в конфликтни ситуации.

Кученцата и младите кучета предпочитат подвижните игри, за това с удоволствие играят на гоненица. Тичането след предмети харесва на всички кучета, можете да не хвърляте предмета, а просто да се отдалечите от кучето с него. Когато кученцето ви догони, може, повдигайки предмета, да го накарате да скочи. Играта с предмети трябва да бъде постоянна, интересна и важна за кучето. 

Игрите могат да се използват с възпитателна цел- за обучение. В игрите кучето лесно ще се научи на апортиране, но не трябва да тичате след кученцето, а от него. А търсенето на играчки ще приучи кучето на следова работа. С помощта на игрова борба може да научите кученцето на прихващане и много други хитри номера. И колкото по-рано запознаете кученцето със спортните занимания, толкова по-здраво физически ще бъде и толкова по-лесно ще ви бъде в бъдеще да го научите да преодолява истинските препятствия. Но не преуморявайте кученцето.

6.Една от най-главните грешки във възпитанието на кученцата е процедурата за наказание за локва на пода. Всички начинаещи стопани на кучета търкат носа в локвата. Не се препоръчва да постъпвате така.

Така както при човешкото бебе с неговата хигиена се занимава майка му, при кучето на това трябва да го научи неговият стопанин. Когато то порасне ще започне според силите си само да осъществява този важен ритуал. В началото майката се справя с чистотата, но идва момент, когато малките кученца сами трябва да се научат на хигиена. И тук идва ред на човека. Той започва да обучава кученцето на всичко това, и го повтаря отново и отново. Настъпва периода на "запомняне" от кученцата. И представете си объркването на кученцето, когато види, че неговия стопанин до сега е бил доволен и изведнъж е решил, че локвата на пода е грях. 

7.Често стопаните наказват жестоко вече израсналото куче за това, че цапа на тротоара или в дома на пода. Запомнете: не трябва да наказвате кучето за това.

За разлика от костенурките или морските свинете, кучетата заемат привилегировано положение в дома на човека. Това е така, защото те живеят в непосредствен контакт с човека, своя стопанин. Подобна привилегия предполага, че кучето ще се научи на чистоплътност и ще извършва своите физиологични нужди само там, където може, с други думи, ще спазва чистотата в дома.

Ако кучето цапа в дома или на тротоара, хармоничните отношения между човека и кучето са подложени на сериозна опасност, възникват конфликти в семейството или с минувачите. Стопанинът намира поведението на кучето за непростимо, което понякога дори може да послужи като причина за раздяла с кучето. 
Този проблем може да се реши, а преди да предприемете нещо трябва задължително да усвоите следното:

- Не трябва да наказвате кучето. Такова поведение е в полза само на стопанина, който чрез унизителното отношение към кучето дава воля на своя гняв.

- Трябва да разберете неправилното поведение на кучето, тъй като винаги съществуват причини, които могат да обяснят защо кучето оставя локви на неподходящи места в неподходящо време.

Ще разгледаме тези причини:

Болезнено състояние- Ако кучето независимо от времето и мястото често присяда и оставя локви и купчета с ненормална консистенция, трябва спешно да се обърнете към ветеринар. Причината за такава нечистоплътност много често е някакво заболяване. 

Пасивно подчинение- Ако кучето срещне човек или куче, които възприема като по-силни, то ляга по гръб и повдига лапи нагоре. Това "пасивно поведение" понякога е съпроводено от уриниране. Такова поведение е особено характерно за кученцата, и преминава с възрастта. Ако поведението на кучето не се промени, вероятно причината е доминантното поведение на стопанина по отношение на кучето. В такъв случай се препоръчва да извикате кучето при себе си, или да се доближите до кучето наведени и без пряк зрителен контакт. Категорично се забранява да наказвате такова куче- това прави човека в очите на кучето още по-могъщ.

Стрес и радост- Кучетата могат да загубят контрол над работата на червата и пикочния мехур, ако се радват силно, или по-рядко, ако са изплашени. Особено често това се проявява при кученцата, когато в дома пристигне любим човек. Внимателният стопанин трябва предварително да реши този проблем. Трябва да се опита да избегне ситуации, които причиняват при кучето прекалено радост или да го отнесе на такова място, където локвите няма да пречат. Например, да организира срещата извън дома.

Страх от раздяла и самота - Раздялата със стопанина или самотата могат да станат причина за непроизволното уриниране и дефекиране. Ако кучето цапа в дома по тази причина, това е своеобразен "призив", особено ако то е затворено в помещение или "неговия" човек отсъства. Към типичните прояви на страх от раздяла се отнасят безпокойство и възбуда, когато стопанина се готви да излиза. Често в самотата си кучето изразява активен протест:къса мебелите, драска по вратата, лае и вие. Можете да научите кучето да понася раздялата спокойно чрез обучение, започвайки с кратки отсъствия и постоянно удължавайки времето на отсъствие. Всяко наказание може да се окаже фатално, тъй като кучето ще стане още по-неспокойно и несигурно.

Маркиране- Маркирането е една от формите за социално общуване при кучетата. Всяко куче се интересува от урината на другите си сродници, мъжките особено се интересуват от секретите на разгонените женски. Заедно с информацията за сексуалното състояние, урината носи и други специфични сведения за животното. Кучетата добре различават миризмата на урината и вече известната чужда миризма. Понякога при кучетата се появява нужда да оставят тънка струйка -новост и в дома като "визитка" или знак на самоутвърждаване. По-често това се случва при посещението в чужд дом, където живее друго куче, особено ако последното е оставило своя маркировка в дома; по-рядко в непознат дом, дори ако собствениците не отглеждат куче.

Мъжките са по-склонни да оставят маркировки, отколкото женските. Кастрацията позволява да се намали количеството подобни случаи почти с 50%. Трябва веднага да премахвате миризливите маркировки, особено оставени от чуждо куче, тъй като те могат да провокират вашия любимец за бъдещо "недостойно поведение". При почистването използвайте белина, но избягвайте силно миришещите дезинфекциращи средства.

8.Много стопани на кучета са склонни да разглеждат обучението на кучето като процес на подтискане на индивидуалността, и следователно, те се отнасят негативно към обучението. Това е заблуда.

Обучението е отработване на определени навици в кучето с цел неговото управление. Независимо от това, дали се използват или подтискат при обучение природните наклонности и особености на животното, от него се изисква послушание, т.е. по определен сигнал (команда, звук, жест, миризма, предмет или обект) кучето трябва да изпълнява определени действия.

Заниманията по обучение са най-краткия път към достигане на взаиморазбиране между стопанина и кучето, взаимно уважение, интерес и любов. Трудно е с куче, което като лудо тегли повода, не се приближава, взима всякакви боклуци, лае по хората. 

Условно обучението може да се раздели на 4 основни групи:
1.Обучение на общо послушание.
2.Обучение за специална служба.
3.Спортна дресировка.
4.Циркова дресировка.

9.Много стопани на кучета се учудват, че техните любимци "отказват" да се качват в колата, а по време на пътуване се държат като страхливи кученца. Тогава стопаните веднага пристъпват към "възпитание"- викове, наказание и др.

За вас автомобила е средство за придвижване, все едно втори дом. А за кучето, което наскоро е станало пълноправен член на семейството, това често е страшно чудовище. Трябва да положите усилия, за да възпитате в него безпроблемен пасажер. За кучетата е много важен първия опит и първото впечатление от пътуването. Те не трябва да бъдат негативни. За това най-добре приучете кучето докато е малко. 

Ето няколко съвета, които ще помогнат на стопаните и на кучето:

-Ако кучето е голяма порода, поставете го на задната седалка или на пода в предната част на седалката- там по-малко се усещат трусовете при движение на колата, кучето седи свободно и почти нищо не вижда какво се случва наоколо. В такова положение впечатлителните животни понасят по-лесно пътуването.

- Разумно е да приучите малкото куче да пътува в специална преносима клетка, за да лежи по време на пътуването. 

Пътувайки с кучето се старайте да карате колата равномерно, без резки ускорявания, намалявайте скоростта на завоите.
По време на пътуването не давайте на кучето възможност да гледа през прозореца. То едва ли ще скочи от колата, но от постоянния силен вятър може да се простуди или да хване конюктивит. Ако е необходимо отворете малко прозореца за чист въздух. Не пушете в колата.

В горещо време не оставяйте кучето за дълго в затворения автомобил. От слънцето в салона рязко се повишава температурата и кучето може да получи слънчев удар или да умре. По време на дълго пътуване спирайте за почивка. Това е особено важно за големите кучета. 

10.Много често стопаните на кучета забелязват, че кучето започва да хапе малкото дете, което расте в семейството, дори се държи агресивно. Стопанина започва да наказва кучето, без да се замисли каква е причината за това.

А защо да не хапе? В очите на кучето това правят всички в семейството. Спомнете си колко често повишавате глас(в очите на кучето това е лай) на детето. На кого крещят, кого шляпат (детето)?В очите на кучето, което прекрасно разбира всичко и си прави извод, че така трябва да се отнася към по-младия член на семейството е добра традиция, нормално и позволено поведение за всички.

Кучето хапе детето, не за да го изяде. Ухапването служи за да причини болка, и да покаже на ухапания, че това поведение не му харесва. Кучетата рядко хапят веднага. В началото ръмжат, ако не ги разбират, тракат със зъби, и след това хапят.

Често се случва кучето да хапе своите членове на семейството, а се страхува от чуждите хора, или ги "обича". Зоопсихолозите отделят така наречената йерархическа агресия, с която са свързани проблемите вътре в семейството. Много често за възпитание на подрастващото поколение се използва отрицателна подкрепа (аналог на ухапване или удар) и управление на поведението. Към отрицателната подкрепа се отнасят: ръмжене, лай, специфична поза. Към естествената отрицателна подкрепа - бутане с рамо, удар със зъби, хващане за яката, избиване с крак, и накрая ухапване. 

Ако на подчинения или подопечният, както и на обучаемия, не действа условната отрицателна подкрепа, имате право да преминете към естествената. Точно така се държи и вашето куче.
Защо? Вие помните ли, че кучето възприема човешкото семейство като аналог на стадо? А всяко стадо, от гледна точка на кучето трябва да има началник и подчинени, за да осъществяват съвместно дейността- трябва да бъде структурирана. Нуждата от йерархия е заложена в кучешката природа, без значение дали го искаме или не, но кучето много бързо разбира кой какъв е в нашето семейство и се старае да заеме място по-близо до лидера. А най-главното право на лидера- това е правото да управлява поведението на другите и да наказва за неподчинение.

По този начин, ако кучето заема достатъчно висок ранг в семейната йерархия, то започва да управлява поведението на другите, а ако те не се подчиняват- ги наказва с ухапване. Формирането на йерархичния статус на кучето се изгражда по време на възпитанието и обучението и зависи от породата, индивидуалните особености на кучето и членовете на семейството. 
Децата често нарушават правилата или са безцеремонни и не разбират езика на кучето.

Ако имате малко дете и вземете кученце, възпитавайте и двамата в равна степен.
Докато е малко кученцето не е опасно, но когато порасне по-голямо от детето, започва да си изяснява кой е главния. Най-близко до кученцето е детето. Не изпускайте възможността да подтиснете навреме агресивната проява на кучето по отношение на детето.

Агресията към детето може да възникне и заради това, че с неговата поява, ако вече имате куче, то губи своя висок социален статус и се спуска на по-ниска степен в йерархичната стълбица на семейството. Кучето може да възприеме детето като конкурент да бъде по-близо до лидера на стадото, т.е. вас, като причина за собственото си падение и ще се стреми да я отстрани. 

Кучетата са много сложни същества, за да се държат еднакво. Твърдението, че кучетата не хапят своите деца е преувеличено. Въз основа на проучването на собствениците на някои породи кучета може да се построи такъв сравнителен ред по степен на убиване на агресивността на кучето към детето:кавказка овчарка, ротвайлер, немска овчарка, черен териер, бездомни и мелези, източноевропейска овчарка, коли, ризеншнауцер, боксер, доберман.

Кучешка психология

Кучето е надарено с определени природни качества и околната му среда се ръководи от инстинкти и рефлекси или придобит опит. Инстинкт- природно свойство на всяко живо същество, проявата на инстинкти при кучето е един от природните признаци. Различните видове инстинкти могат да бъдат изразени по-силно или по-слабо в зависимост от степента на контакта му с човека и разстоянието от живата дива природа. Рефлекси- това е способност да реагира на жизнено важни за организма въздействия на околната среда. 
С помощта на инстинктите и рефлексите кучето живее в своята среда и заема в нея своето определено място. От друга страна, необичайно ярката способност към натрупването на опит е позволила на кучето да се приспособи към живота заедно с човека и да му стане не само приятел, но и незаменим помощник в различни жизнени ситуации.

1.Много стопани понякога смятат, че тяхното куче просто не умее да хапе, каквото и да правят с него. Това е много разпространена заблуда.

Всяко куче може да ухапе. По различни причини: от страх, болка, при защита, ако не хареса дадения човек. Кучето за разлика от човека винаги е въоръжено. Този факт не трябва да се подценява. Към кучето трябва да се отнасяте с уважение. 
Това, че кучето не хапе стопанина или неговото дете, не означава, че то ще търпи подобно отношение от чужд човек. Не забравяйте, че вашето дете е член на стадото. Кучето не го хапе- значи, уважава го и знае своето място. С младите кучета (на които още не е обяснено, че тяхното място в стадото е десето) и малките деца(които не могат да покажат своя авторитет без помощта на възрастните) има проблеми, когато детето казва на кучето:"Да вървим", а кучето отговаря:"А ти кой си?"

2.Много често, страхувайки се от инфекции или агресия, стопаните на кучета ограничават общуването на своите любимци с другите кучета. Това е грешка.

Това, че кучето по природа е стадно животно, е известно на всички, както и това, че семейството на човека може да замени на кученцето естественото стадо. "Може да замени" съвсем не означава, че заменя напълно, изпълнявайки всички биологични нужди на кучето на 100%. Ето защо голяма грешка извършват тези стопани, които се стремят да предпазят растящото куче от общуването му с неговите събратя, предполагайки, че на кученцето е достатъчен контакта със стопанина и неговите близки. Мотивират ограничаването на контакта с другите кучета и с други съображения: страх да не се зарази кученцето, или това, че големите кучета могат да наранят малкото. Последните аргументи не са състоятелни. За да не боледува кученцето, трябва да се ваксинира своевременно, а не да се пази от всички срещнати кучета. Заразяването протича не само при непосредствен контакт, болестотворните микроорганизми се намират в почвата, във водата, по предметите, дрехите. Възрастните кучета играят с кученцата много внимателно или избягват общуването. Рядко се срещат родили женски, проявяващи агресия към чуждите кученца, но техните стопани, знаейки за тази особеност в поведението им, не ги допускат до младите за избягване на неприятности.

Общуването със стопанина не може да удовлетвори нуждите на подрастващото куче, това се осигурява при общуването с другите кучета. За кучетата е присъщо много сложно социално поведение, включващо цяла система от миризми, тактилни и зрителни комуникации. Този "език" може да се овладее в пълен обем, само при общуване със сродниците, а не с човека. При кученце, растящо в изолация от другите кучета, е беден репертоара на демонстрациите, звуковите сигнали, то лошо възприема мимиката, сигналните пози на другите кучета. Такова неразбиране на намеренията на другите кучета поражда страх и често неговата обратна страна е пасивно-отбранителната реакция.

3.Много често стопаните се срамуват от проявата на половата активност при своите млади любимци. Наказват мъжкото подрастващо куче при всеки опит да се качи на другите кучета по време на игра. Това е грешка.

Имитацията на полов акт е нормален елемент от развиващото се полово поведение. То е присъщо на подрастващите мъжки, въпреки че се среща и в борбата на мъжките помежду им, и покрай млад мъжки и женска. Не пренасяйте човешкия морал и нравственост по отношение на кучето. Ако опитите са прекалено натрапчиви, другите кучета ще съумеят ефективно да го отблъснат, без да създават рефлекс на забрана на полова активност. Именно този рефлекс се изработва от стопанина, наказващ кучето за сексуалните игри.

4.Много хора, ако видят кучето да се прозява, предполагат, че животното или не си е доспало, или скучае. Това не винаги е така.

Разбирайки, че се очаква нещо интересно, кучето често започва силно да се прозява, едновременно то може да издава своеобразни звуци. Едносричните звуци се издават почти на пределна височина, по-сложните звуци, започват от високо, след това падат. При различните животни това се изразява различно. Такова прозяване може да се разглежда като типично предубедено поведение. Прозяването може да се разглежда като подготовка за ситуации, изискващи от кучето големи физически усилия. То винаги е съпроводено от дълбоко вдишване, подобряващо функционалната готовност.

5.Понякога, виждайки как кучето прекалено активно трие муцуна в земята или някои предмети, стопаните предполагат, че не всичко е наред с кожата на муцуната. Това не е така.

Почиствайки остатъците храна от муцуната, кучето притиска устата към нещо. По-често то се трие в меките предмети. Но то може да си почиства муцуната не само в меките предмети, лежащи на земята или на пода. Трябва ли да казваме, че резултатите са плачевни. Същото правят и когато се намират на гости. При много кучета почистването на муцуната се превръща в приятен ритуал. Кучето притиска гърди към земята и започва да почиства муцуна с двете предни лапи, след това трие муцуната в земята. То може дори да се подпре на носа и да имитира почистване, въпреки че това място обикновено си е чисто. Също така може да трие шията отстрани по земята. Понякога кучето се обръща по гръб и се извива, започва да извършва възвратно-постъпателни движения.

Животното обикновено почиства муцуната си беззвучно, но постепенно се възбужда, започва да издава слаби звуци, като не престава да маха с опашка. Куче, почистващо муцуната си е сито и доволно, самото действие означава, че нищо не нарушава неговото спокойствие. Преобърнато по гръб, то изпитва още по-голямо удоволствие, а ставайки, непременно се изтръсква, за да приведе в ред козината си.

6.Прието е да се смята, че ако кучето е ухапало човек, непременно трябва да се накаже. Много често забравяме, че по-често за ухапването е виновен самия ухапан човек.

Много е написано за взаимоотношенията между човек с човека, но са много малко съветите, дадени на стопаните за това как да отглеждат и възпитават своите любимци, за да не налагат комуникацията си с другите, и няма нищо за това, как да се държат, когато насреща идва куче.

При вида на красиво куче, всеки изпитва желание да го погали. Някои молят за разрешение стопанина, други веднага започват да кокетничат, но и първите, и вторите се държат еднакво нетактично. 
Нека си представим следното: вие вървите по улицата, весело размахвайки опашка, изведнъж към вас се нахвърля идващия насреща човек и започва да ви гали по главата, да ви целува по носа. И то съвсем непознат човек. Сега разбирате как се чувства кучето, когато се приближите. Някои стопани обучават кучетата си да реагират агресивно на погалването и протегнатата ръка.

По този начин се получава следното правило: чуждото куче не съществува за нас!
Чуждото куче не трябва да съществува за нас, дори ако е кученце. Кученцата не са опасни и за разлика от възрастните кучета повечето от тях обичат да ги ласкаят. Но, галейки чуждото кученце заедно с детето, ние показваме на кученцето, че чуждите могат да бъдат източник на положителни усещания. Ще мине време и от това малко кученце ще порасне голямо куче, което ще полети към нас за порцията ласки(представете си, ако това е кавказка овчарка). Правилно е да не се заигравате с чуждите кученца, да не формирате в тях такова опасно поведение в бъдеще.

Привиквайки към определена форма на поведение към минувачите, към определени дрехи, те веднага забелязват всяка разлика и реагират на това според жизнения си опит, порода или обучение. Особено неспокойни и агресивни са кучетата в сумрак и безлюдните места. По този начин, ако ви срещне куче без повод, продължавайте да вървите в спокойно темпо. Всички кучета не обичат силните викове, резките движения, размахването на ръцете. При едни това предизвиква страх, а при други агресия. Внезапното спиране на идващия насреща човек, скриването му зад дърво, точно както специфичната дреха на рибаря, ловеца или работник на пътя, предизвиква в кучето ориентировъчна, отбранителна или агресивно-отбранителна реакция.

Кучетата не харесват пияните минувачи, защото от тях мирише силно, защото извършват некоординирани, резки и неразбираеми движения.
Правило второ: не се различавайте от околните със своето поведение.

7.Смятате, че непознатото куче може да бъде непознато по различен начин: непознато куче, когато вие вървите по улицата като минувач, по-различно непознато, ако го срещнете с вашето куче, и кучето на приятел, при което отивате на гости. Прието е да се смята, че в тези различни ситуации трябва да се държите различно. Но кучето на вашите приятели също е чуждо куче с всички произлизащи от това последици.

Отивайки на гости, е трудно да се въздържите от изкушението да поиграете със живеещото там кученце, да го ласкаете, да го нахраните. И в кученцето се формира отношение към чуждите като към манна небесна. Едва ли такова куче ще стане добър пазач, още повече защитник. Така че помислете каква услуга оказвате на своя приятел.
Ако сте се решили на контакт с непознато куче, вашите взаимодействия трябва да имат само възпитателен характер. Например, много искате да погалите кученцето- погалете го, но след това приключвайки контакта, направете нещо неприятно (рязко се отдръпнете, дръпнете го за ухото, плеснете) или просто рязко отдръпнете ръката си.

8.Много често, когато към нас се приближи непознато куче и започне да ни мирише, ние или се отдръпваме настрана, страхувайки се да не ни ухапе, или започваме да го галим.

Приближаващата се или протягащата се към вас муцуна на кучето не е задължително да ви ухапе или да се ласкае към вас. За разлика от хората, кучетата виждат по-добре с носа, отколкото с очите, и желанието да ви разгледат подробно е напълно естествено. Ако към вас започне да се приближава кученце, а те са много нахални, по-добре не го забелязвайте и продължавайте да се движите.

9.Много често стопаните обичат да приближават своите кучета към други кучета, така да се каже, да ги запознаят. Това е грешка.

Когато се разхождате с вашето куче, разбира се по-добре да преминавате покрай всички непознати кучета отстрани. Дори ако вашето куче не е заядливо, но на своя територия, т.е. в привичното, познато място, то ще бъде излишно самоуверено, а на чуждата територия по-скромно. И едното и другото може да доведе до конфликт.

В свободно състояние, а не на повод, кучетата са по-неагресивни. Но агресивността нараства, ако стопанина е наблизо, ако се опитва ласкаво да увещава своето куче, да повишава глас или още по-лошо, да се опитва да прогони чуждото куче.

Много лесно възникват конфликти между мъжките, по-често с различна категория килограми. Но и към малките породи кучета, големите кучета се отнасят по-снизходително. Съвсем малките кученца много рядко, но могат да предизвикат агресивно поведение при женските, а от 6-9 месеца и при мъжките. Непознатото за вас куче, дори и здраво на вид, може да бъде източник на различни заболявания.

Да помислим за потомството

Все повече хора се увличат от заниманието да развъждат кучета. Нямаме предвид племенното развъждане. Преди са предпочитали да купуват мъжки кучета. Сега е обратното: чакат на опашка за женските, представителките на различните породи са много по-скъпи от мъжките. Бъдещите стопани на племенни женски се виждат като прославени развъдчици.
Но не винаги мечтата се сбъдва. Намерили сте мъжки, и започва огорчението. Или женската не допуска мъжкия до себе си, или с огромни усилия сте успели да я склоните към "брак", а желаните кученца така и не се раждат. Защо?

Преди всичко трябва да имате познания по биология, физиология и размножаването по-точно. Старайте се да избягвате разпространените заблуди, отнасящи се до развъждането и чифтосването на кучетата.

1.Съществува заблуда, че един ден преди чифтосването мъжкия трябва да се храни със сурови яйца, колкото повече, толкова по-добре- от това в бъдещото потомство ще има повече мъжки.

Разбира се, може да давате яйце преди чифтосването. Яйцата са калорийна храна, но това не влияе по никакъв начин на пола на бъдещото поколение. Ако давате, един жълтък е напълно достатъчен.

2.Сред някои стопани съществува такова понятие като "дочифтосване". Това е когато чифтосват женската първо с един мъжки, а контролното чифтосване се осъществява с друг.

Много често след раждането на кученцата, стопаните и на двата мъжки казват, че няма кученца(и двамата мислят, че чифтосването е било едно) или че кученцата са от друг мъжки (ако стопаните на мъжкия разберат за това безобразие). Не се учудвайте, ако в родословието се появи трети мъжки- така правят всички измамници.

3.Някои развъдчици на кучета предполагат, че ако чифтосат женската в началото на еструс (има се предвид на 10-11-ят ден), то ще се родят повече мъжки, ако в края (14-15-ят ден), повече женски.

За това няма никакви научни обяснения, и практиката не го потвърждава.

4.Често може да се чуе такова твърдение, че ако не чифтосате мъжкия, той ще получи паралич на задните крайници. Това е заблуда.

Няма да има никакъв паралич, много кучета доживяват почтена възраст без да оставят потомство.

5.Много често стопаните на кучета толкова силно преживяват резултатите от чифтосването, че сами се стремят да помогнат на животните, особено ако мъжкия и женската са новаци в чифтосването. Това не трябва да се прави.

Помощта на стопанина при чифтосването трябва да бъде минимална. Женската трябва да се държи за нашийника, като се обърне с гръб към мъжкия, и да се поддържа под слабините така, че тя да не сяда и да не се обръща. Опитите със сила да поставяте мъжкия на женската водят до обратен ефект- мъжкия се отдръпва, избягва подобно отношение, може да прекрати да се чифтосва. Опитвайки се да помогнете на мъжкия, в никакъв случай не трябва да го пипате за члена- това може да доведе до преждевременното изхвърляне на спермата.

6.Много стопани на женски обвиняват стопаните на мъжките, че искат много пари за нищо. Това не е точно така.

За да израсне пълноценен производител от мъжкия, са необходими не само повишени разходи за хранене, но и доста време за пълноценни физически упражнения, редовни грижи за козината, участието в изложби. 

За породите, кученцата на които струват 150-200 долара, сума, получена за издръжката на кученцето, едва покрива разходите на самия племенен производител. Освен това сега има много малко племенни кучета.

7. Много начинаещи развъдчици на кучета погрешно предполагат, че придобивайки куче (мъжко или женско) с цел развъждане, те скоро ще станат богати хора. Това е заблуда.

От развъждането на кучета не се забогатява, но от всяко правило съществуват и изключения. Какви са тези изключения?

1.Ако имате женска от престижна и скъпа порода, която през следващите години ще запази търсенето по висока цена. Това изключение е условно, тъй като търсенето може да спадне значително по много причини, женската може да роди малко кученца и т.н. За съжаление именно това изключение води до появата на голямото количество кучета с ниско качество, родени заради модата и убиващи популярността на породата.

2.Ако имате женска- шампион, чифтосана извън граница с друг шампион, и кученцата от това котило се очакват с нетърпение от много любители на породата.

3.Ако имате мъжки-шампион, а още по-добре два или три, всеки от които има голямо племенно натоварване, което не приключва след половин година. Трябва да помните, че за поддържането на племенното натоварване или търсене на кученца трябва постоянно да рекламирате своите кучета, влагайки солидна сума в рекламата.

4. Ако вие сте собственик на известен в страната или в чужбина развъдник и се отнасяте към тези, които се препоръчват. Дълги години упорит труд, използвайки знанията и опита си, вие сте заслужили званието истински професионален развъдчик и сте направили развъждането не само свое хоби, но и работа. Тогава във вашия развъдник действително постоянно ще се произвежда "висококачествена стока", която ще се ползва с постоянно търсене и ще струва добри пари.

Трудът и знанията струват скъпо. Що се отнася до любителите, замислете се добре още преди да чифтосате вашата женска. В полза на положителното решение има само едно оправдание: тези кученца са необходими за прогреса на породата. А още по-добре, предоставете на специалистите да извършват своето отговорно дело.

Грижи и отглеждане

Кучето е животно, което се привързва, но запазва определена индивидуалност, която е изразена различно при различните породи. Избирайки какво куче да отглеждате, трябва да изхождате от това, за какви цели ще го отглеждате. За компаньон или приятел, за защита на дома?
Избирайки порода, трябва да решите къде ще живее кучето. Куче, което взимат в дома, ще живее със стопанина и ще му носи много радост и любов, каквато може да даде само искрената кучешка дружба. Кучето-пазач дава такава радост по-малко, но охранява надеждно дома. И в двата случая трябва да осигурите на кучето подходящи условия за живот, имайки предвид неговия стремеж към общуване с човека, а също нуждата от активна почивка.

1.Практически всички стопани предполагат, че грижите за ноктите са необходими само за котките, а кучето не се драска, значи не е желателно да му се прави маникюр, но и категорично е забранено. Това е заблуда.

На кучетата също се подрязват ноктите. Има специални ножички за рязане на кучешките нокти. Ноктите трябва да се подрязват веднъж на две седмици. 

2.За да създадат комфорт на кучето при къпане, много стопани включват много топла вода, като за себе си. А при изсушаване включват сешоара на максимална температура. Не се препоръчва да го правите.

Кучето може да се къпе само в леко топла или прохладна вода. Идеална е стайната температура. Може да се изсушава само с топъл, а не с горещ сешоар.

3.Някои стопани на кучета, използвайки клетки, прекалено лекомислено се отнасят към този втори дом на кучето. Клетката и в Африка си е клетка, няма какво да се мисли. Това е заблуда.

Ако сте решили, че клетката е полезна и необходима вещ в дома, ето няколко съвета, които може да ви потрябват:

1. Повечето клетки са направени от дебела тел или пластмаса. Телените клетки се сгъват, и могат да се носят в ръка. Пластмасовите клетки са по-обемисти, въпреки че не са много тежки. 

2. Клетките са различни размери. Избирайте голяма клетка, за да може кучето да стои в нея, да се обърне, да легне. Колкото е по-голяма клетката, толкова по-добре.

3.Някои клетки са снабдени с колела, но те бързо се чупят. Ако ви харесва идеята да возите клетката, трябва да купите специална рама на колела, на която се поставя клетката. 

4.Поставете на дъното на клетката матрак или одеяло, което лесно се пере. Често металните клетки са оборудвани със специални метални палети.

5.Ако използвате метална клетка, е полезно да я покривате отгоре с лека непрозрачна тъкан. Така кучето ще се чувства по-спокойно.

6.Не оставяйте в клетката купи с вода и храна, те само заемат място и лесно могат да се преобърнат.

7.Приучете кучето към клетката постепенно. Ако дадете възможност на кученцето да се запознае с нея, да привикне, оставяйки вратата отворена и поставяйки вътре любимата играчка, кучето почти веднага ще започне да смята клетката за свой дом.

8.Следете в клетката винаги да има 1-2 от любимите играчки на кучето. За да не му омръзнат играчките, периодично ги сменяйте с нови.

9.Никога не оставяйте кучето затворено в клетката повече от няколко часа, ако няма възможност да излезе да се разходи, да поиграе или да пие вода.

10. Клетката може да се използва за приучване на кученцето към чистоплътност. Кученцето никога не цапа своята клетка, а търпеливо ще чака, докато го пуснат навън. Още от първия ден то ще се научи да моли "по нужда". Пускайки кучето от клетката ще можете да го изведете на разходка. 
Ако сте затворили кученцето в клетката, за да го приучите към чистоплътност, не го оставяйте в клетката повече от три часа.

11.Удобно е да използвате клетката при пътуване с кола, особено на дълги пътувания. Някои кучета се държат неспокойно, пречат на водача и т.н. Ако вашето куче се мята в колата по време на пътуване, по-добре го сложете в клетка. В нея кучето ще се чувства по-спокойно и защитено. Няма да се притеснявате, че кучето може да скочи през отворения прозорец или отворената врата и няма да попадне под гумите.

12.Помнете, че кучетата възприемат клетката като "дом извън дома". Вие можете без проблем да оставяте кучето в хотела и да отидете на ресторант или на плаж, мебелите няма да бъдат скъсани.

13. Ако кучето не е свикнало и започне да вие и скимти в клетката, изчакайте малко, с уговорка или заплаха го накарайте да замълчи за известно време и след това го пуснете от клетката. В противен случай в него може да се закрепи вредния навик да вие, за да привлече вниманието ви.

14.Помнете, че клетката за кучето не е затвор, а по-скоро място за игра и почивка. Тя дава на кучето чувство на покой и безопасност във всяка ситуация.

4.Много често може да чуете фразата:"Моето куче много обича да се къпе." Това е заблуда.

Кучетата обикновено не се къпят и ако все пак влизат във водата, това е в много горещ ден или в търсене на паднал предмет във водата. От чисто хигиенни цели те няма да се къпят. Някои кучета явно се наслаждават, когато са във водата и плуват, не го правят по принуда. Но и тук техните действия са свързани с лов или с намиране на храна или желание да се освежат.

Явното отрицателно отношение на повечето кучета към къпането и миенето се изразява по следния начин: след къпане и особено когато започнат да ги подсушават, кучетата демонстрират определена агресивност към човека, например започват да се возят с кърпата. Силата и бързината на движение също показват за това, че зад игровото поведение се крие явно агресивно настроение. Само социалните комплекси по отношение на човека не позволяват на кучето да покаже истинска злоба. Гладката козина на късокосместите кучета в обикновени условия остава достатъчно чиста и без къпане: почистваща функция изпълнява секрета от мастните жлези на кожата.

Развъдников синдром при кучето- проблем на стопаните

Купувайки куче от всяка порода, човек разчита да си вземе верен приятел и компаньон, ласкав спътник, обичащ стопанина си. И въпреки, че всички кучета са различни, тези качества са присъщи на всички без изключение.
Много често кучето не оправдава очакванията на стопанина. И вината не е само във външните данни, а в характера на кучето. Така нареченият "развъдников синдром" се характеризира със съществен провал в процеса на социализация, в резултат на което нервната система на кучето се развива неправилно. Това често протича поради нарушения в нормалното отглеждане на кученцата.
Нарича се "развъдников синдром", защото по-често се среща при кучета, родени и израснали в големи развъдници, развъждането на животните в които е поставено на конвейр.
Причината за това явление се нарича:
- Живеене в тесни клетки без разходка и възможност да се разходят дори в жилището;
- Липса на общуване със сродници и хора;
- По-късна продажба, кученцата са много и те остават до 7-8 месеца, и през цялото време се намират в клетка.
Виждайки за първи път околния свят в достатъчно зряла възраст, психиката на такива кучета, особено декоративните породи, не се справя с изобилието от впечатления и реагира неадекватно- проява на малодушие или немотивирана агресия към околните.
Болната психика и слабата нервна система на родителите на такива кученца също може да се предава по наследство, води до всевъзможни фобии, но при развъдниковия синдром не това е главното, а именно липсата на необходима социализация.
Процеса на опознаване на света започва от първата минута на раждането на кученцето. В първите няколко седмици, сляпо и глухо, то възприема околното пространство посредством миризмата на майката и сучене на мляко от нея.
Тактилните и обонятелни усещания, хранителен рефлекс- всичко това е достатъчно за построяване на правилен модел на действителността в първите дни от живота. За това толкова много трудности впоследствие възникват с кученцата, получавали изкуствено хранене.
Когато малкото отвори очи и се научи твърдо да стои на краката си, границите на неговия свят се разширяват. Играта със съплеменниците и възрастните кучета в този период е изключително важна. Активното общуване и изследване на териториите развиват интелекта и нервната система на малкото.
Представете си куче, което непрекъснато седи в клетката и наблюдава света само през решетките. Нито запознанство със себеподобните, нито изследване на нови места и получаване на впечатления- не се провежда нищо за подпомагане на социализацията.
За да коригирате положението, са необходими ежедневни разходки на кученцето по улицата, желателно заедно с майката. Новите впечатления, нестандартни ситуации, възникващи по време на разходката, и най-важното, нагледния пример как постъпва в различните ситуации възрастното куче, позволява на малкото да се адаптира по най-добрия начин към околната действителност и да придобие навици, необходими за самостоятелния живот.
Ако развъдчика няма възможност редовно да разхожда кученцата на улицата, трябва да оборудва малък "комплекс за опознаване на света" в жилищни условия, да постави колкото може повече играчки и особености в интериора, от време на време да ги променя
Цялата беда е в това, че развъдчик, интересуващ се само от печалбата рядко провежда подобни мероприятия, оставяйки на самотек развитието на кученцето.
Още един бич на развъдниковия синдром - трудности при приучаването към правилата за хигиена в жилището.
Животното, седящо в клетката и използващо я за тоалетна, след 5-6 месеца такъв живот трудно може да се научи какво трябва да прави на улицата или на пеленка. За изработване на навик е необходимо много време.
Провеждайки аналогия с човешката психика, този проблем може да се сравни със синдрома Маугли. Известно е, че децата възпитани в несвойнствена за тях среда, не могли да усвоят човешкия език и много навици, въпреки че със социализацията се занимавали водещи специалисти.
Същото е и с кучета, прекарали първите месеци от своя живот затворени, никога няма да станат такива, каквито трябва. И благодарение на усилията на стопаните, тяхната голяма любов и търпение, повечето от тях живеят пълноценен живот, и радват стопаните си, последиците от трудното детство се проявяват през целия живот, изразяват се в патологично малодушие, истерично поведение и лоша социализация.
Хората харесват различни кучета: със сериозен характер и грозна външност, приветлив и весел нрав. Но всички искат поведението на кучетата да бъде в рамките на нормалното. Тези рамки трудно се определят и често нарушенията в поведението на кучето, човек забелязва тогава, когато те вече са се сформирали.
Всички знаят, че външните породни признаци и осоебностите в поведението са свойнствени на различните породи, закрепени генетично. Известно е, че качествата на производителите могат да се предават по наследство на техните потомства. Именно влиянието на външната среда е необходимо условие за нормалното развитие на всеки бозайник- дете или куче.
Това е така, защото гените не определят преките навици на животното- генетичната матрица осигурява фундамент, на който се строят различни поведенчески програми, свойствени за вида, породата или животните. А за изпълнението на тези програми води действието на различни външни стимули. Едно от великите тайнства на природата е "посланието" от външния свят развива записаната в гените информация и дава тласък на развитието на поведенческите програми, набор от които определя реалното поведение на животното.
В сравнение с хората, кучето е по-просто организирано същество, но закономерностите на развитие са същите:генетичните програми не могат правилно да се реализират в пълноценно за вида поведение без въздействието на външната среда. Околния свят на кучето в значителна степен се определя от човека и по съществен начин влияе на неговото развитие и поведенчески особености. От това колко правилно организираме средата, в която ще се възпитава кучето, зависи какво ще бъде неговото поведение.
Процеса на развитие на поведенческите програми в ранните етапи от живота на бозайниците имат чувствителни периоди- именно в тези моменти животните са най-възприемчиви към въздействието на сигналите на външната среда. Именно в тези моменти е възможно пускането на определени поведенчески програми, развитието на вродени форми на поведение, обучение към жизнено важни навици, запечатване на необходимите образи. Опитът, получен в първите месеци живот, може да определи в бъдеще характера и поведението на кучето, неговите умствени и адаптивни способности.
Ако не давате възможност на кученцето да получи полезен опит в този период, не му позволявате да изпробва на практика наследените способности, то може да се окаже в състояние на "пропуснато време". За първи път сблъскало се с външния свят в старша възраст, кучето вече не може да го усвои толкова леко, както достъпната за малките кученца в тяхното "чувствително състояние."
Поради тази причина тези периоди са получили названието- критически. И за кучето те се ограничават през първата половина от живота на животното.
Един от критичните периоди е периода на социализация, кученцето трябва да общува с други кучета до настъпване на 3-месечна възраст. Известни са печалните последици от късното извеждане на кученцето на улицата, едва ли не на 5-6 месечна възраст, когато основните поведенчески програми вече завършват формирането си. В резултат кучетата не само не могат да общуват нормално със сродниците, но и адекватно да реагират на градската среда, защото са били пропуснати чувствителните периоди на развитие на основните форми на поведение.
В основите на кучешкото поведение лежи сложната задача на психобиологическите процеси. След раждането при кученцето продължава развитието на неговата нервна система, и протича досъзряване на структурата на главния мозък, за това формирането на поведението протича в няколко етапа и е подчинено на плана, затворен в гените. На всеки етап под действието на външната среда се доизграждат определени части на мозъка на младото куче.
Генералния план от това строителство се определя от гени, а строителния материал е нервната система, то строителите са стимулите на околната среда. И ако те не се окажат на необходимото място в нужното време, в сградата ще се получат цели провали- мозъка ще остане недовършен.
Нарушенията на правилното развитие на кучето могат да възникнат в различни условия- и в големия развъдник и в тясната градска среда. Полезното влияние на външната среда може да се ограничи с обеднените условия на отглеждане, което в бъдеще причинява нарушение в поведението при възрастното куче, което се оказва в различна среда, попадайки при стопанина.
Ако започнете от първия месец на живот на кученцето, то единственият вариант за нормални условия- това е наличието на майка. Всички важни въздействия, необходими за нормалното развитие на новороденото, му дава майката чрез телесен контакт и естествено хранене. В първия месец на живот стимулацията от страна на майката и възможността да суче, оказва незаменимо благотворно въдействие на развитието на мозъка и формирането на нормално поведение на кученцето. Плюсовете, които получава кученцето с кърменето от майката в сравнение с изкуствено хранените кученца трудно се оценява: емоционална стабилност, увренност в себе си, устойчивост в социалната конкуренция, високи умствени и адаптивни способности. Важна роля на тактилните контакти и неонатално хранително поведение в бъдещото развитие на психиката и поведението на кучето поставят под съмнение целесъобразността от изкуствено хранене на кученцата, защото е невъзможно да се попълни недостига на ключови стимули.
За бедни условия на отглеждане могат да се смятат, когато кученцето през първите месеци живее само в клетка и оградени разходки. Средата в такива условия е много оскъдна в сравнение с реалните условия. На кучетата в развъдника не им достигат адекватни външни стимули, които биха могли да предизвикат цялото богатство от адаптационни способности, които са заложени в гените на животното.
Смята се, че на възраст около 2 месеца трябва да започнете да запознавате кучето с повече външни стимули-зрителни, слухови, миризми, вкусови, защото впечатленията получени на тази възраст се запазват за цял живот. В този период можете по- лесно да приучите кучето към разнообразни храни. От третия месец се препоръчва да започнете запознаване на специализираните кучета (ловни, спасители) с условията, в които ще работят. В противен случай кандидатите за спасители трудно ще усвояват стълбите и ще се страхуват от тунели. Кучета израснали в бедни условия и ограничени в контактите с външния свят, ще се държат по-неуверено и ще реагират болезнено на непознати стимули през целия си живот.
Положението може да се коригира с редовни разходки, на които дори 1,5-2 месечното кученце може да отиде заедно с майка си. Постоянните маршрути трябва да се подготвят предварително и в тях да се включат различни "приключения" за кученцето. Ако нямате възможност за такива безопасни разходки, оборудвайте място за разходка с разнообразен интериор и играчки и по възможност периодично ги променяйте. За тази цел може да използвате и картонени кутии.
Организирайки отглеждане на кучета в развъдник, е важно да имате предвид по възможност в какви условия ще живее кучето при бъдещите си стопани. Кучета, отглеждани в развъдници трудно се обучават на правилата за хигиена в жилището. Полезно е да научите кученцето да използва за тоалетна хартиена постелка или специална пеленка, което помага да се справите с този проблем в дома. Разходките извън територията на развъдника не по-късно от 3 месечна възраст улесняват кучета впоследствие влизането в градската среда. Проблеми могат да възникнат, ако кученцето няма възможност да се запознае навреме с такива особености на сложния и разнообразен външен свят, като шумните градски улици, тълпите от хора, тичащи и крещящи деца, големи и агресивни непознати кучета, стълби, водоеми, коли, влакове и т.н.
Съществува мнение, че има особен период, когато кучето особено леко запечатва ситуации, свързани със страха, и именно той е виновен за някои фобии при кучетата. Смята се, че той протича в края на втория- началото на третия месец от живота на кученцето. Травмиращи впечатления, получени в този период могат да закрепят впоследствие страха и неувереността в поведението на кучето, свързани с конкретни звуци, предмети или места. Поради тази причина в този период не се препоръча да променяте рязко привичната среда. С голямо внимание трябва да се отнасяте към смяната на стопанина в този период.
Трябва да дадете възможност на кученцето да привикне към новата обстановка и да преживее "времето на страховете" в стабилна среда. Не трябва пристигането в новия дом да се съчетава с плашещи процедури или травмиращо превозване. Един от най-добрите периоди за пристигане при новия стопанин е пикът на социализация, който протича на възраст 1,5- 2 месеца. Човекът е част от социалната среда на кучето, което също трябва да се учи да общува с него. Именно в този период е важна развиващата се разнообразна среда за отработване на жизнените стратегии и методи на поведение.
Настъпва важен игрови период, когато игрите са сериозно занимание, позволяващо да се обучите на правилно отношение със социалния партньор и да се научите уверено да се справяте с важни жизнени ситуации. Ограничената възможност да получите такъв опит обеднява поведението на кучето, за това отново ще се върнем към разговора за обеднената среда.
Бедна може да бъде и социалната среда. Въпреки, че за развъдниците проблемът със социализацията не стои толкова остро, синдрома може да се прояви и при кучетата израснали в градски условия. Отглеждането на кученца в условия, където те за кратко общуват само с ограничен хорски контингент, също се отразява отрицателно на способностите на кучето да се адаптира в бъдеще към живота в семейството на стопанина.
Социализацията или усвояване на навиците за общуване със социални партньори при кучето трябва да протича с участието не само на други кучета, но и на хората. Критичния период на социализация се ограничава приблизително от 2-3 месец от живота на кучето. И в този период е малко да давате възможност на кученцето просто да види човек, трябва да общувате активно с него, да му давате възможност да реализира своите уникални способности да разбира човешкото поведение. Кучето притежава вродена способност да разбира мимиката и жеста на човека. Но, дори вродените програми на поведение се нуждаят от адекватни външни стимули, само тогава генетичното наследяване на вида ще бъде разкрито, и ще се прояви в такова поведение, което е прието да се обяснява с изключителния ум на кучето.
Наблюдателните развъдчици вероятно са забелязали, че още в началото на втория месец кученцата започват изведнъж да проявяват особен интерес към човека като партньор; научават се внимателно да го гледат в лицето, ръцете, започват активно да поддържат игрите с човека, могат с интерес да наблюдават неговите действия. В този период можете да заложите основите на добрия контакт на кучето с бъдещия стопанин, да се занимавате с кучето поне по няколко минути на ден, изпускайки тази възможност, органичавате мирогледа на кучето с клетката, жилището или празни разходки.
Необходимо е много сериозно да се отнасяте към първите 5-6 месеца от живота на кученцето и да му давате възможност адекватно да използва външния свят за саморазвитие. Когато ние ограничаваме кучето, не му позволяваме в необходимите периоди да опознае този свят, включително неговите опасности и тревоги, ние оставяме кученцето "за втората година" в училището на живота.
Впоследствие това може да се изразява в различни неадекватни реакции на кучето. Например, неофобия- страх от промени, което се изразява в това, че кучето се чувства спокойно само в добре познати места и се губи, когато излиза, панически се страхува от всички нови предмети и дълго привиква към тях. Усложняването на средата за възрастното куче няма "лечебен" ефект, защото в ранна възраст не е имало възможност да се обучава да реагира на новостите. На всяка промяна в обстановката кучето реагира с пристъпи на страх със същата интензивност, като че ли всеки път отново се обучава спокойно да реагира на плашещите ситуации.
Радикалната корекция на това поведение не се поддава, защото в резултат на лишаване на влиянието на външните стимули в критичните периоди не се е случило образуване на съответните физиологични и анатомични структури и връзки.
В резултат се образуват пропуски и в самите програми на поведение.
Добре е известно, че понякога кучетата, израснали в развъдници трудно се приспособяват към живота в шумния многолюден град. Привичните за градските жители- хора и кучета-звуци, предмети, механизми, обединени събития, всички те се превръщат за тях в източник на постоянна тревога.
Пропуските в равитието на кученцата непряко засяга интересите на бъдещите стопани. Хората често преживяват сериозен емоционален дискомфорт, сблъсквайки се с неадекватното поведение на своя любимец. Когато кучето, израснало в оскъдната обстановка на развъдника, за първи път попадне на градската улица на възраст 6 месеца, е принудено коренно да преобразува своите представи за външния свят, защото преди това не се е сблъсквало с неговото разнообразие. То се среща със силното, твърдо въздействие на средата, оказвайки се почти беззащитно пред нея. Когато наблюдавате поведението на такива кучета, се създава странно впечатление, че тези кучета не знаят какво да правят с този свят.
Това е важен аспект на проблема. Ако кученцето расте в изолация от външния свят и се нарушава нормалния ход на развитие на неговата психика, възниква отклонение от нормата в поведението. Впоследствие кучето не може напълно да разкрие природните си качества, и неговото поведение не отговаря на изискванията на стандарта. Такова куче не може да изпълнява очакваната от него функция в семейството на човека. И не става въпрос само за ролята на пазач. По-важно е това, че то не може да стане пълноценен компаньон за своя стопанин. Представете си какви ще бъдат очакванията на човека, когато забележи, че преминаването през улица с интензивно движение или разходка на оживени места се превръща за неговото кученце в сериозен проблем. Ситуацията се влошава и от това, че тези поведенчески особености не са отстраними безследно. Те могат да се коригират само в малка степен при огромни загуби на време за тези корекции.
Грамотната адаптация на кученцето към външната среда може да се компенсира отчасти, а значи и наследствено обусловените недостатъци в поведението, например, страха. За стопанина това сигурно не е лош изход, но на развъдчика това може да попречи да бракува нежелателната кръв. В краен случай развъдчика трябва да се осланя на своята интуиция. Всяка форма на поведение, дори и тази, която не се харесва на човека, може да се окаже полезна за вида като цяло. Страхливостта е ценно качество за оцеляване, особено ако живееш сред хора.
Проблемите, свързани с развитието на поведението, се отнасят не само за породистите кученца. Много хора взимат кученца от приюти и рискуват да се сблъскат с проблеми от същия род- проява на пропуски в ранна възраст на кучето. Ако кучето попадне в приюта от улицата, има вероятност то да е кученце на бездомна-майка. Също е вероятно, че до 3 месечна възраст- именно в тази възраст кученцата започват да ходят около своето леговище и попадат на ловците- не са общували само с хората. А това означава, че в семейството в което попадне, няма да оправдае всички очаквания- да бъде контактно, активно да сътрудничи на стопанина. Така, че ако човек е решил да спаси такова кученце и да му предостави своето жилище, не трябва да изисква от него такава любов, която може да даде само правилно и навреме социализираното кученце. Ще трябва да позволите на кучето да живее така, както го е научила околната му среда.
Може да ви се стори, че всичко казано се отнася за декоративните кучета, които много стопани отглеждат в "жилищен режим." Това прави тези кучета удобни: не е задължително да се разхождате дълго с тях, можете да ги научите на хигиена в жилището и да не губите време за обучение. Мнозина виждат сериозни проблеми за себе си в разходките: страшно е да се разхождат с малките кучета сред кучешкото племе. Някои ценят малките кучета за възможността да ги водят в салони за красота, да ги обличат модерно, да оцветяяват козината им, като смятат че това харесва и на кучетата. Хората се заблуждават. Малките кучета предпочитат традиционните кучешки радости- да се разхождат, да се занимават заедно със стопанина. Приученото към пълноценна разходка от детството куче, умеещо да общува с другите кучета и запознато с градската среда, е великолепен спътник на своя стопанин, но и получава редица предимства за своята "мобилност." Здравото, активно куче предизвиква симпатията и уважението на околните.
Грамотно развиващото се възпитание в ранна възраст прави декоративното куче съобразително, ловко и способно да изпълнява всички функции, възложени от семейството, дори за охрана. Напротив, ако единственото предназначение на кучето е да седи на ръце, е възможно за тази цел и да ограничават неговото развитие, защото изпълнението на ролята на манекен за активното и любопитно куче ще се отдава трудно.

Социализация на кученцето:преди и сега

С какво съвременната социализация на кученцето се различава от традиционната? Сравнение и практически съвети.
Традиционна социализация се нарича периода, в който кученцето се приучава към различни стимули в околната среда. Препоръчва се социализацията да се провежда на възраст от 8 до 12 седмици, когато кученцето е най-възприемчиво. Препоръчвало се е кученцето да се приучава към най-значимите стимули: към кучетата с различни размери, към хора от различен тип, към велосипеди, тичащи хора, гости, звънеца на вратата, към различни видове пътна настилка, звуци, към различни местности, към миризми и дори към различни типове обекти, и при него се появяват свързаните с това проблеми. С други думи, периодът на социализация се е смятал съвсем конкретен, календарно определен период от живота на кученцето, в който пред стопанина са били поставени ясни задачи- и ако стопанина не успее да реши тези задачи, той и неговото куче ще страдат от това цял живот.
Въпреки това строго определение, много хора са забелязали, че нашите кучета са способни през целия си живот достатъчно лесно да се справят с новите ситуации- дори с тези, с които те не са се запознали на възраст от 8 до 12 седмици. Например, кученцата на тази възраст едва ли са пътували с влак, пристигнали са в ново жилище, или са видели хора в карнавални костюми- аз никога не съм виждала възрастно куче, което се е оказало неспособно да се справи с тези ситуации.
Тайната на несъответствието между "официалната" стратегия на социализация на кученцата и нашите наблюдения се крие в това, че способността да се справят със ситуациите зависи от общото ментално (умствено)и физическо развитие на кучето, а не от това, с какви конкретни стимули са въздействали върху кученцето на възраст от 8 до 12 седмици.
Повишаването на знанията променя гледната точка на социализацията
За последните години понятието социализация значително се е променило. Към това са довели няколко научни открития.
Първо, станало е ясно, че моментът за настъпване и завършване на чувствителната фаза не може да бъде установен еднозначно. Той зависи от породата на кучето, от неговите индивидуални особености, а също от физическото състояние на неговия организъм. За това фазата на развитие на конкретното куче трябва да се определя по неговото поведение, т.е. въз основа на наблюденията върху него- а не по неговата календарна възраст.
Второ, станало е известно, че мозъкът- това е "пластичен" орган. Това означава, че той постоянно се променя, активно се адаптира към условията на околната среда: животното постоянно научава нещо ново, забравя и възстановява информацията; мозъкът се пренастройва във връзка с възрастовите промени и общото състояние на организма. Например, ако кучето дълго е живяло на село, ще се нуждае от известно време, за да привикне отново към градските условия. Това значи, че процесът на социализация продължава не няколко конкретни седмици, а цял живот.
Трето, пластичността на мозъка намалява с възрастта. В най-ранна възраст, когато кучето едва се е запознало със света, процесът на обучение преминава по-ефективно. Кученцето, като гъбка, попива новите впечатления- и по-често от всичко ги запомня за цял живот. Ние не сме способни да кажем, кога конкретно завършва този период. За това ние сме длъжни постоянно да имаме предвид, че нашите кучета през цялото време се нуждаят от нови впечатления и всяко впечатление може пожизнено да се запази в тяхната памет. На нас ни остава само да ги наблюдаваме, за да изясним какво именно и в какъв момент ги интересува. Постарайте се да не причинявате на кучето неприятности и да избягвате психическите и физическите травми. Ако това се е случило, е много важно да се проведе терапия- тренировка за смяна на асоциацията заедно с тренировка за ментално и физическо развитие.
Четвърто, мозъкът може да се сравни с мускулите: колкото повече го тренираме, толкова по-голяма е неговата работоспособност. И обратното: липсата на ментална(умствена) храна прави мозъка по-слаб. Колкото повече знае кучето, толкова по-лесно ще научи новото. От това следва, че първичната задача на социализацията е да се предостави на кучето възможността да се натрупа известен опит в обучението, а също увереност в себе си. Не е толкова важно какви конкретни стимули ще използвате- гости, велосипеди или мъже с шапки. Важно е само кучето да се запознае с новите стимули като такива, да се научи да реагира на тях и да удовлетворява своя естествен интерес към околния свят.
Проблеми с традиционните концепции за социализация
Бързане и претоварване
В рамките на традиционната концепция социализацията много се пренебрегва. Получава се, че в къс, календарно определен срок, кученцето трябва да се запознае с определени стимули. Казват на стопанина, че след изтичане на периода на социализация неговото куче ще се окаже неспособно да привикне към тези стимули и ще стане проблемно- и стопанина бърза. За това за много кученца социализацията се превръща в един вид краш-курс, когато за няколко седмици малкото буквално ден и нощ го бомбардират с нови стимули. Това неизбежно води до преуморяване. Кученцето се оказва неспособно да усвои такова количество стимули за краткия срок. По въздействието на негативните емоции, които неизбежно възникват в състояние на умора, кученцето запомня новия стимул като нещо неприятно (ефект, обратен на социализацията). И ако с тези стимули са се оказали други кучета, възникват социални проблеми.
Сравнително скоро са започнали да се създават групи за социализация на кученца. Такива групи могат да бъдат много полезни. На курса със съвременна програма стопаните се учат да се справят с кучето, а кучето постепенно се учи на новите и получава навици за социално общуване.
Но първоначално организаторите на курсовете за кученца са си поставили съвсем друга цел. Съгласно традиционното определяне за социализация (в кратък, строго определен срок да се запознае с колкото може повече стимули), те се стремили само към едно- да предоставят на кученцето колкото може повече нови стимули. В Германия, например, една треньорка е известна със своята концепция "Ден на кученцето". Този ден се провеждал веднъж в седмицата, на група от няколко десетки кученца и техните стопани се предоставял широк асортимент от развлечения: от разнообразни игри и къпане- до....возене в трамвая и дори в конски превоз. Във видеофилма може да се наблюдава, как измъчените от развлечения кученца започват да заспиват в движение, нахвърлят се едно върху друго- опит, който по-късно е направил много от тях бойци, или обратното, несигурни в себе си възрастни кучета.
Социализация и ваксини за кученцето
Ветеринарите смятат, че докато кученцето не е получило всички ваксини, че е опасно да го извеждате на улицата. Но периода за получаване на ваксини съвпада с официално обявения период на социализация. Тогава възниква въпроса, по какъв начин трябва да се социализира кученцето? Или по-добре да рискувате неговото здраве, за да не създадете в него проблемно поведение?
Нали в списъка със стимули, с които то трябва да се запознае, в по-голямата си част са стимулите, които е невъзможно да получи у дома!
Сега ние знаем, че процеса на социализация- това първоначално е подготовка на базата за бъдещото развитие. А такава база може да се създаде, ако се занимавате с кученцето във всякакви условия, в това число у дома.
Погрешни схващания за поведението
Традиционният подход към социализация води до погрешни изводи по отношение на поведението на кучето. Ако кучето се страхува от някой обект или не умее да общува с други, се смята, че то е лошо социализирано с този обект. Диагнозата "лоша социализация" звучи като присъда: веднъж сте изпуснали възможността да приучите кучето към нещо, значи, вие ще се мъчите с него пожизнено.
Съгласно днешните знания, при нас има шанс да се промени реакцията на кучето във всяка възраст.
По-късно, ние знаем, че всяко нежелателно поведение може да е резултат от лош опит, получен много по-късно, отколкото преди 12 седмици. Освен това ние знаем, че всяко живо същество реагира не само по себе си, а съгласно своите усещания в дадения конкретен момент. Т.е. поведението- това е реакция на обкръжението, а не нещо "залепено" веднъж и завинаги. За това при нас по-често има възможност да намерим някакъв метод да решим проблема.
Проблеми със спасяването на животните
Понякога специалистите отговарят да вземете възрастно куче, защото се смята, че то е социализирано в условия, различаващи се от условията, в които ще живее с новия стопанин. Сега, когато ние знаем за пластичността на мозъка, ние разбираме, че кучето често може във всяка възраст да се приучи към нови стимули, дори плашещи. Не без причина спасените кучета се оказват способни да се адаптират към живота в новото семейство. Наистина, успехът на такава тренировка не може да се гарантира, той зависи от много фактори. Но този факт, че кучето е било социализирано в други условия, не е присъда.
Как да провеждате социализация по нов метод?
Новите научни знания са показали, че целият живот на организма- това е постоянен процес на обучение, който му позволява да се адаптира гъвкаво към условията на живот. Колкото е по-младо животното, толкова по-голяма е неговата мотивация към обучение- пред нас е цял живот, и новите знания му откриват нови възможности. За това периода на социализация може да се нарече целия живот на кучето- от раждането до смъртта.
Ролята на социалния контакт
Социалният контакт- това е емоционалната връзка между членовете на семейството. В семейството кучето и човека- това е емоционалната връзка между кучето, неговия стопанин и другите животни. Социалната връзка играе решаваща роля във формирането на мозъка. Топлите отношения, в които кучето усеща поддръжката на стопанина, водят до произвеждането на хормоните на социалната връзка. Тези хормони допринасят за пълноценното развитие на различни части от мозъка, стресоустойчивост и развиват емоционалния контрол. За това качеството на социалната връзка между стопанина и кучето е базов фактор, който определя успеха за възпитанието на кучето.
Добро начало: как да се развият способностите на кученцето
От кученцето ние се стремим да възпитаме възрастно куче, което постоянно запазва интерес към живота, обича да се учи на нови навици и бързо се адаптира към промените в обстановката.
За това не е задължително да демонстрирате на кученцето всички описани стимули. Важно е от ден на ден да му предоставяте възможност да научи нещо ново. Вие може да извършвате интересни разходки. Можете да му донесете у дома нови предмети за самостоятелно изследване- играчки, природни материали, предмети от бита. Може да играете на "Развиваща се среда". За тази игра са необходими различни предмети, всеки от които би създавал ново впечатление в кучето. Кучетата имат 5 сетива. За това в играта се използват предмети с различни миризми, форма, цвят и текстура. Добре е ако вие успеете да намерите такива предмети, създаващи тихи звуци, които кучето все още не познава, но които не биха предизвикали неприязън при него. Много е полезно да се занимавате с развиващи игри, т.е. да поставите пред кучето малки задачи за самостоятелно решаване. Физическите упражнения, свързани с преодоляване на малки препятствия, помагат за развиване на способностите да контролира своето тяло и да се концентрира.
Игрите на търсене, например, намиране на лакомство на пода, много ефективно влияят на развитието на мозъка, помагат на емоционалното развитие и способност да се концентрира.
Може по малко да учите команди за послушание. Продължителността на заниманията трябва да бъде не повече от 5 минути и да се състои от 1-5 повторения. Може да отучите кучето от нежелателните действия с обикновено движение "Разделяща ръка". Това упражнение се състои в това, че стопанина поставя пред кучето плоска длан, отделя го от предмета, който не трябва да докосва. Ако е необходимо, стопанина може да застане между кучето и предмета, от който трябва да го отдели.
В никакъв случай не трябва да преуморявате кучето- то трябва да получава впечатления достатъчно често, но на малки порции. В противен случай то ще запомни новото впечатление като нещо неприятно. Симптомите на стрес ще ви покажат момента, когато кучето е уморено. Много често кучето показва не симптоми на стрес, а просто иска да смени заниманието или да се отдалечи: значи трябва да направите почивка.
Постарайте се да си представите как кученцето възприема света. Кучетата възприемат сто пъти повече стимули, от нас. За това парче трева може да ви се стори скучно, въпреки че кучето различава в него стотици миризми на треви и животни, с тяхната история. За това първите разходки на кученцето могат да се извършват близо до дома, на малко парче земя с размер 1-2 кв.м, което кучето може свободно да изследва.
Малкото кученце още не е способно дълго да бодърствува. За това то трябва да има възможност по желание да се уедини за почивка.
За кученцето е трудно дълго да се разхожда, дълго да се концентрира на едно занимание. За това следете, заниманията да приключват по-рано, преди кучето да успее да се умори. Разходка, тренировка и запознаване с нови стимули за двумесечно кученце може да отнеме 5 минути. По-късно увеличавайте продължителността на разходката с 5-10 минути на месец, докато кученцето не стане на 5-6 месеца.
Приучаването към плашещи стимули започва с това, че на кученцето се предлага слаб вариант на този стимул само за 1-2 секунди. Според привикването стимулите се усилват. Сигналите на примирение на кучето показват колко правилно е избрана силата на въздействие на стимула.
Предоставете на кученцето възможността само да определи може ли да се справи с някакво физическо препятствие. Например, на много кученца е трудно да преодолеят стълбите, страхуват се да стоят на високо, в горещините да поставят лапи на асфалта(въпреки, че на вас може да не се стори горещ) или на метална решетка. Не карайте кучето да го прави- по-добре му предложете тази задача по-късно, когато то порасне.
Не се притеснявайте, че такова внимание ще направи кучето прекалено възприемчиво. Способността да се справя с трудностите и да обработва новата информация се развиват постепенно. Ще настъпи време, и издръжливостта на кучето ще се повиши от само себе си. Особената издръжливост, необходима на работните кучета, се постига със специални методи. В ранна възраст вашата задача се състои само в това, да поставите солидна основа за такова развитие. Издръжливо куче със здрава нервна система може да се получи само от кученце, на което са дали възможност да изгради такава нервна система.
За добра социализация с другите кучета вашето кученцето не трябва да общува с голям брой различни кучета. Най-важното е да предоставите възможност на кучето да общува с няколко добре възпитани кучета, също така и възрастни. Вашата задача се състои в това, да изберете подходяща компания на своето кученце и да следите кучешките игри да не се превърнат в агресивно сбиване. Иначе вашето кученце ще запомни сродниците си като врагове. Ако кученцето общува само с невъзпитани кучета, то няма да може да се научи да бъде учтиво- то просто няма от кой да вземе пример и да получи добър опит за общуване.
Развитие на работни качества
Не малко хора искат да използват бебешката възраст, за да сформират в кученцето особени качества. Но много хора се стараят да използват съвсем неподходящи методи. Например, ако стопанина иска да укрепне контакта с кучето, той може да прекрати да го пуска при други кучета и хора. Ако стопанина иска да възпита куче-пазач, той може да започне да изолира кученцето от другите, за да се окажат врагове всички чужди хора. Ако искат да направят кучето пасивно, го лишават от играчките и потискат неговата самостоятелност. Във всички тези случаи се използва депривация- т.е. ограждане от стимулите, необходими за нормалното развитие на организма. Продължителната депривация- това е травмиране, а травмирането води до нарушение на работата на мозъка със всички произтичащи от това последици.
В новата кинология ние се стремим към всестранно, пълноценно развитие на кучето, а неговите работни качества и характер се отработват по време на обучението с положителна подкрепа. Пълноценният контакт със стопанина се изработва според положителния опит на общуване в семейството- при паралелно отработен опит на общуване със сродниците и другите хора. Тези "чужди" никога и при никакви обстоятелства не заменят на вашето куче членовете на семейството.
Кучето започва да охранява вашия дом, защото то се чувства като член на семейството ви, а защитния инстинкт му е даден вече от природата. За това вие не трябва да лишавате кучето от интересния живот и да го правите нервно, ограничено животно- още повече, че такова животно не е безопасно и за самия стопанин. В новата кинология всяко куче е член на семейството. Ние поощряваме неговото желание да ни пази, не му пречим, когато се опитва да прогони чуждите.
Ако веднага направите кучето пасивно, то неувереното куче се оказва неспособно пълноценно да се адаптира към живота, лошо се учи и създава проблеми.
По този начин, всички методи на депривация на кученцето с някаква цел е само изразена човешка глупост.
Развитие на инстинктите
В новата кинология ние вземаме куче, което подхожда на нашите условия на отглеждане. За какво да взимаме куче за пазач- ако живеем насред града и няма да ловуваме? За какво ни е активен териер- ако не обичаме да се движим? И какво ще прави в нашето жилище огромно куче, което е въведено за охрана и защита на стадата? Такива кучета няма да вземем, точно така както няма да вземем у дома мечка или орел. По този начин, ако подходите умно към избора на куче, въпроса с инстинктите се решава автоматично.
Ловните и защитни инстинкти присъстват в една или друга степен във всяко куче. За това ние се стараем да ги насочваме в нужната посока. Ако не искаме да възпитаме от кучето ловец, ние се стараем не много често да хвърляме на кучето топка- всяко гонене на топката- това е имитиране на лов. Ние правим разходките разнообразни и интересни, за да не започне кучето от скука да се развлича с търсене на миризми и лов. Ние се стараем, нашето куче да бъде емоционално уравновесено- тогава то няма да започне да търси самостоятелно успокоение в инстинктивни занимания. Ние поддържаме добър контакт с кучето и го научаваме на определени сигнали, необходими за общуване по време на разходка. По такъв начин, ние можем да регулираме поведението на кучето, дори ако то види звяр.
Пораснало куче
Кучето може да забрави стимула
Ако кучето дълго време не е подложено на въздействието на някакъв стимул, то може да забрави за него и отново да започне да се страхува. За това, ако вашето куче по време на заболяване или отпуск малко е общувало със сродници и е започнало да се държи несигурно в тяхно присъствие, отново го приучете към общуване.
Преходна възраст
В преходна възраст организма на кучето се намира под влиянието на хормоните. Променя се не само тялото на кучето, но и неговия мозък. От това кучето става прекалено активно, губи контрол над своето тяло и емоции. Създава се впечатление, че то е забравило всичко, на което са го научили. В този период трябва да бъдете търпеливи и да започнете да го обучавате отново- както в детството.
Кучета, адаптирани във възрастно състояние
Ако сте взели куче, което е живяло в други условия, вие отново трябва да преодолявате същия процес на социализация, както социализацията на кученцето. Кучетата са много умни животни, добре адаптирани към живота в различни условия. За това повечето спасени кучета лесно се приспособяват към живота в новото семейство, дори ако то живее в друга страна, с друг климат.
Въпреки всичко, проблеми с адаптацията могат да възникнат. Например, ако кучето е общувало малко с хората, било е силно травмирано или ако новите условия не отговарят на неговите биологични нужди или когато куче със силно изразен ловен инстинкт живее в градско жилище. Известни са случаи, когато защитниците на животните са устройвали в градски семейства подивели кучета или действително диви кучета. В градските условия такива кучета изпитват силен страх, който се изразява в опит да се защитават агресивно, да бягат панически или да замират на място. С тях трудно се установява контакт и обучение да живеят с хората.
Проблем може да възникне, ако спасеното куче е преместено от средата на обитание, богата на стимули, в обеднена среда.
Наше познато куче е родено в Испания. Неговият живот е бил пълен с различни събития. Водили са го на брега на морето, на екскурзии в града. Дори е бил в пещера, в тълпа с туристи с фенерчета и каски. След това го дали в градско семейство, и той се оказал принуден да седи между четири стени съвсем сам, а разходките се ограничавали по час на ден. Кучето скучаело, всеки ден виело от самота. Понякога се развличало с рушене на имуществото. Той се радвал на дългоочакваните разходки толкова бурно, че неговото поведение напомняло на хулигански прояви.
От новата гледна точка на социализация може да се каже, че потенциално при това куче е имало възможност да се научи отново, да се приспособи към новия начин на живот, защото неговите спасители са му дали възможност да изгради добър жизнен опит. Но такава адаптация изисква от новите стопани повече усилия, защото навиците, получени от кучето в испанското село, не му давали възможност да живее в градски условия. Освен това: то е свикнало да живее интересен, пълен с приключения живот. Неговият развит мозък постоянно изисквал нови впечатления. Сега ще му трябват няколко години, преди неговия мозък отново да "деградира", и да започне да възприема относителната скука на градския живот като нормално състояние.

Как се развива мозъкът при кучето

Или способно ли е кучето да взима решения?
Интелектът на животните е тяхната способност за самостоятелна оценка на ситуацията и приемането на тази оценка, самостоятелно решение.
Съгласно теорията на С.Корен в общият интелект на кучето се включват: инстинктивен интелект(отразяващ природните генетични особености, адаптивен интелект, и интелект на послушание). Показател за нивото на интелекта на кучето - количеството допуснати грешки при усвояване и решение на новите проблеми. Едно куче ще се справи по-бързо с поставената задача, а друго по-бавно и с грешки.
Кучетата са способни да съхраняват в паметта някакъв ред на мисли, водещи до определено решение на проблема. В паметта се събира нещо подобно на архив, където се запазват логичните вериги, впоследствие даващи възможност да се позоват на тях за решаването на конкретен проблем. Но това не може да говори за наличието на способност към логично мислене. Кучетата с въже на шията, при рязко дръпване започват да се задушават, но не се сещат, че могат да извият глава и да го охлабят.
Притежава ли кучето интуиция или далновидност?
По-скоро- не. Когато кучето прибира кокалчето "за утре", едва ли го закопава съзнателно, по-скоро го прави по инстинкт.
Кучетата не са способни да разбират думите- едни и същи думи, произнесени от различни хора, имат различно значение за тях. За разбиране на думата, а не просто на звуците, кучето трябва да има способност към умствено възприемане, воля, внимание, памет, асоциативно мислене и интелект. Някои учени потвърждават, че кучетата са способни да проявяват волята си- въздържат своите подбуди или демонстрират памет, а също са способни към съзнателно обучение и формиране на понятия. Умствената дейност на кучето може да се прояви само на свобода, по време на решаването на своите собствени задачи, което могат да видят много рядко.
Кучетата притежават известно усещане за пространство- изразени в безсъзнателно поведение при кученцата и развиващо се в по-късна възраст. Малките кученца, поставени в края на масата, задължително ще паднат, тъй като те не могат да оценят разстоянието до пода. Но когато в по-късна възраст поставите на масата две кученца, едното от които никога не е падало от масата, те ще оценят разстоянието еднакво. Кучета запознати с местността около своя дом(приемрно на 400 м), на тази територия кучето от всяко място безпогрешно ще се върне у дома.
Кучетата са способни да задържат образите в своята памет в продължение на няколко часа. След това те се заемат от други образи. За разлика от хората, кучетата не са способни да си спомнят образи в своята памет. Те съзнателно очакват връщането на стопанина си именно в обичайното време, способни са да си спомнят и познаят неговите стъпки. Кучетата запомнят по-добре миризмите, отколкото външния вид. Те също са способни да запомнят известна последователност на действията.
Способно ли е кучето да взима решения?
Няколко кучета били обучавани при един сигнал да отидат на една страна, а при друг- в друга. Опитът показал, че гладното куче може да реши самостоятелно, на коя страна да отиде, и отказва да отиде в една посока, избира друг път.
Умствената дейност на кучетата се развива съгласно определени периоди или фази, знанието на които помага на стопаните да разберат по-добре особеностите на тяхното поведение. При отнемането на кученцето в ранна възраст, израсналото в развъдник, и впоследстиве дадено в зоомагазин, може да се развие стрес, което прави кучето неприспособено към общуването с хората и другите кучета. Това ще бъде последица от пропуснатия най-важен период- периодът на социализация в обществото на себеподобите. Кученца, живеещи без майка, не получващи от нея първите навици в живота, могат да се превърнат в агресивни кучета. В този критичен период се формира и темпераментът на кучето. Темпараментът в малки дози е заложен генетично, повече зависи от условията на околната среда, а също може да се предава чрез подражение на майката от кученцата.
Стопанинът на кученцето трябва своевременно да регулира йерархичния статус на майката. Не трябва да й позволява да ръмжи и да се нахвърля върху хората, приближаващи се към кученцата. Кученцата, запомняйки поведението на майката, ще се отнасят аналогично към преминаващите, а това означава, че те са способни да се обучават с примери.
Фази на умствено развитие на кучето
1.По време на неонаталният период (от 0 до 13 дни) в кученцата протича развитие на сетивата, които се използват от тях за изучаване на околното пространство. Кученцата започват да се държат по определен начин в зависимост от получените отрицателни или положителни емоции. Придобитият в този период опит оказва влияния на бъдещото поведение на кучето.
2.В периодът на социализация (от 14 до 19 дни) действията на кученцата стават все по-осъзнати и са насочени към изучаване състоянието на болката. По време на игра, хапейки се помежду си, те започват да определят силата на болката, и виждайки реакцията на съперника, кученцата определят колко силно е било ухапването. В този периос кученцата се запознават със законите на йерархичната стълба сред "себеподобните". Ако развъдчика приеме правилна позиция и не дава възможност на майката да възпита явен лидер в кученцата, той ще предпази бъдещото куче от много проблеми. Оглеждайки кученцата, развъдчика постоянно ги взима в ръце, което спомага не само за получаването на опит за общуване с хората, но и повишена стресоустойчивост.
3.В периодът на определяне на ранга (от 12 до 18 седмици) кученцето постепенно започва да става младо куче. Вече привикнало към обстановката, то започва да си позволява волности и може да определи правата си. Не трябва да се възприема 12-седмичното кученце като малко дете. Кучетата се развиват бързо и в този период трябва да се прекратяват всякакви опити за неправилно поведение. На този етап от развитието на кученцето пробиват зъбите и се прекъсва връзката с майката. Кученцето придобива уверенност в себе си, опитва се да заеме лидерско положение.
4.В периода на настъпване на полова зрелост в организма на кучето протичат хормонални промени. Нежелателното поведение става по-явно и може да се прояви страх от познати предмети. Успокоявайки кучето, трябва да го накарате да се проближи до този предмет, не забравяйте и за похвалата. Такива прояви не трябва да се игнорират, за да не последва закрепване на нежелателното поведение на кучето.
5.В периода на зрелост (от 1 до 4 години) кучетата активно отстояват правото си на лидерство. При настъпване на полова зрелост опитите на стопанина да заеме доминираща позиция, се възприема от кучето за агресивна (в зависимост от породата). При някои кучета се усилват отбранителните рефлекси, характерни за кучетата пазачи, наличие на пасивни отбранителни рефлекси характеризиращи се с подчинение или страх на кучето. Коригиращите занимания трябва да се провеждат според знанията за поведението на кучето в предишните периоди на развитие на неговата умствена дейност.

Как спят и какво сънуват кучетат

Фази на сън
По-често животните изпадат в лек сън- способни са да се събудят от всеки незначителен шум. Това е така наречения "стражеви сън".Струва ви се,че дремят,но чуват всичко и знаят какво се случва около тях и са готови във всеки момент веднага да реагират.
Фазата на дълбокия сън може да се определи по движението на устните,езика,челюстите,мустаците.
Понякога животното може да движи лапи,да скимти,да издава лек вой.
Леката и дълбоката фаза се редуват,цикъла е 20-25 минути.
Какви сънища сънува кучето
Когато животното се намира в безопасност,сънува ярки,живи сънища.Кучешките съновидения са много къси,включват няколко епизода,но кучетата не просто ги виждат,а вземат активно участие в тях.С това са свързани всички движения на кучето по време на сън.
Как спят кучетата
Преди да заспят,те се въртят няколко пъти в кръг,избират удобно място.Това е "генетичен"навик.Тази поза им позволява да се отпуснат и да отпочинат,да губят по-малко топлина и да запазят бдителност.Очите могат да бъдат полузатворени,а слуха и обонянието функционират отлично.Ако в стаята проникне непозната миризма,кучето веднага ще се събуди.Понякога започва да се върти,повдига лапи нагоре- значи му е топло.
Много животни предпочитат да спят на високи места.
Сънят на кученцето
Кученцата трябва да спят много.Не трябва да позволявате на децата да ги будят.Ако кученцето се преумори,може да започне стомашно разстройство,повръщане.Обяснете на децата,че съня на кученцето не трябва да се прекъсва.
От какво зависи добрият сън
Зависи от удобния креват,сития стомах и разходка.Постелката не трябва да бъда много мека.Ще бъде добре,ако се намира на тихо и спокойно място.
Животните,както и хората могат да имат свои навици,ранно събуждане или късно заспиване.Понякога кучетата се страхуват да спят на тъмно,тогава може да включите дифузна светлина.Действително ли виждат кучетата своите сънища,не е доказано от науката,но всички факти ни карат да вярваме в това.
Понятието за уютно място се различава при различните породи.
Възрастта също има значение при подготовката за сън,тъй като старите кучета ги мъчи артрит,за това дълго не могат да си намерят място.Направете постелката по-мека,за да намалите натиска на болните стави.
Много кучета приличат на своите стопани,ако вие си лягате в 9 часа вечерта и ставате в 6 сутринта, след известно време и вашето куче ще започне да става рано.
За какво говори позата на спящото куче
В началото създайте доверие между вас.Например, по време на игра легнете на пода.В животинския свят лежащата поза,особено по гръб символизира доверие и подчинение.През цялото време гледате на кучето от високо,а тази поза ви приравнява и е много важен момент за създаване на доверие.
Лежащия стопанин предизвиква желание в кучето да се приближи и да го приласкаят.Обърнете внимание в каква поза спи вашето куче.
Ако се свива на кълбо,търси място в тъмното,това означава,че във вашия дом не се чувства уютно.Възможни са също психологични проблеми или здравословни.
Ако по време на сън вашето куче спи по гръб с широко разтворени лапи- кучето се чувства защитено и любимо.
Корема на кучето е едно от най-уязвимите и незащитени места.Ако кучето предлага корема си за галене,това е жест на доверие към вас.
Ако се случи така,че кучето се разболее,трябва да спите до него.С помощта на вашето биополе ще помогнете на кучето да се справи със заболяването.
Защо кучето се върти дълго време преди сън
Отивайки да спи,кучето ляга и се върти в кръг,става,пак ляга и така по няколко пъти.В природата никой не устройва легло на кучетата.Дивите им сродници се въртят няколко пъти,устройват си място.Утъпкват снега или тревата,а понякога изравят малка дупка подобна на гнездо.Свиват се на кълбо и се устройват удобно в нея.Тази поза позволява на кучето или вълка да отпочине напълно.Лежейки на равна повърхност,позата колело е трудно да се запази.Животното през цялото време трябва да държи в напрежение някоя група мускули.А стените на импровизираното гнездо позволяват максимално да се отпуснат,и да запазят удобната поза.Свивайки се на кълбо кучетата по време на сън губят по-малко топлина.

Кучетата c удължено тяло

Кучетата c продълговато тяло предизвикват умиление и забавни аcоциации. Но, ако кучето притежава и къcи криви лапи...Но, много хора не знаят, че начина на живот и оcобеноcтите на отглеждане завиcят много от формата на тялото.
Много чеcто cтопаните на такива кучета ги отглеждат, именно от cимпатия към оcобеното уcтройcтво на тялото, а cлед това казват, че то загрозява кучето. В cъщото време много уcложнения в придвижването, грижите за козината и дори cклонноcтта към заболявания ce обяcняват cъc cпецифичната форма на тялото.
Една от най-популярните породи е дакелът.
Забавно куче c удължена муцуна и къcи крака. Притежава виcок интелект и веceл нрав, за това е прекраcен cемеен приятел. Може би не знаете, но тези кучетa много чеcто попадат под автомобилите заради малкия cи ръcт, защото водачите не ги виждат, оcобено в тъмното.
Поради удълженото тяло и малките крака, дори и най-малкото подхлъзване може да причини изкълчване на cтавите. По-чеcто c този проблем към вет.лекари cе обръщат cтопаните на такива животни. И ако изкълчването не cе лекува, кучето може да оcтане инвалид. Дакелите имат природна предразположеноcт към диcкопатии.
В cравнение cъc здравоcловните проблеми, вcички оcтанали ще изглеждат глупоcт, но вcе пак...
В cтудените периоди дакелите cе нуждаят от затопляне, но е трудно да изберете дреха. А ако намерите не е cигурно, че ще подхожда на вашия любимец. Дакелите чеcто cа недоволни от дрехите, и започват да подcкачат в нея, като игрив кон.
Близък родcтвеник на дакела е веcтфалcко дакелообразно гонче.
То може да бъде предано и cемейно куче, но е родено, за да ловува. Такъв любимец не може да живее без реализиране на този инcтинкт. Къcите cилни крайници на животното ca били една от главните цели при развъждането. Благодарение на такива лапи гончето може да влиза в дупките, да хваща язовци и лиcици, да cе придвижва по вcеки ландшафт. Но, както е извеcтно медала има две cтрани, и заради cвоите лапи кучето не е годно за зимен лов. Не е в неговите cили да преодолее виcоките преcпи.
Още една популярна порода е баceт хауОбразите на тези меланхолични кучета с дълги уши и тъжни очи cе използват активно в киното, телевизията и рекламата. Това маломерно куче c дълго тяло и големи къcи лапи е много умно, но поради формата и cтруктурата на тялото, те cа подложени на много заболявания, оcобено на опорно-двигателния апарат. Например, паноcтит- възпаление на дългите коcти. Това заболяване cе развива в периода от 6 меcеца до 2 години и може да заcегне брахиалната, радиалната, бедрената и пищялната коcт.
Много чеcто явление за породата е травмата на колянните cтави. Това е cвързано c това, че поради cвоеобраното cи тяло, не притежават лекота и плаcтичноcт, за това cа тромави. Те чеcто cе подхлъзват през зимата, и поради това получават разкъcване на връзките, cтабилизиращи колянната cтава.
Още една оcобенноcт на телоcложението на баcет хаундът е излишното количеcтво кожа, образуващо гънки. Заради къcите лапи виcящата кожа на корема чеcто cе травмира и му пречи да ходи. Но най-неприятното е че във връзка c голямото количеcтво кожа, на корема cе образува джоб от мазнина, който може да причини ингвинална херния.
Cветлобежов британcки баcет- грифон- родcтвеник на баceт-хаунда, което е видимо не cамо по названието, но и по външната прилика- удивителни виcящи уши и тъжен поглед. 
Тези кучета cа умни, прекраcни гончета, въпреки забавния cи домашен вид. C такива животни не е трудно да се ловува в блатото в бодливите храсти в гората, в планината. Cъc cравнително малка физика и ниcък ръcт, може да влиза почти във вcяка дупка. Но и това куче има определени проблеми. Cъвременния тип на породата допуcка, както прави, така и криви крайници. За това притежателите на криви крака могат да cтрадат от cъщите заболявания както и баcет- хаундите. C изключение на ингвиналната херния, тези заболявания при cветлобежовият бретанcки баcет-грифон cа по-редки.
Cред териерите cъщо има кучета c удължена форма.
Cега е популярен cкай-териерът- много активнo и cилно куче c къcи лапи.
Ръcтът на кучето доcтига cамо 25-26 cм в холката. То притежава краcива гъcта козина- дълга и копринена на допир. Ниcкият ръcт не позволява на кучето да изтръcква козината и тя може да ce навие на корема, дори да cе заплете между пръcтите на лапите. Заради тези проблеми кучето трябва редовно да cе вчеcва и периодично да cе подcтригва.
Подобен проблем cе наблюдава и при авcтралийcкият копринен териер.
Това куче е въведено не за лов или охрана, а изключително за домашен любимец. То притежава краcива дълга козина и заради малкия ръcт cе нуждае от редовни грижи.
Ирландcкият глен оф имаал териер не е толкова пухкав, и неговото призвание не е да cеди в дома, а да ловува, прониквайки в дупките.
За това той има прекраcни показатели- cилно удължено тяло и ниcък ръcт. Кучето е много активно, и ако не cе използва за лов, трябва да изразходва енергията cи по друг начин. Предcтавителите на тази порода имат проблеми cъc cърцето. Не е извеcтно дали това е cвързано c необичайната форма на тялото, но тези проблеми ca поcледица от повишените уcилия при движение.
Очарованието на тези кучета е безcпорно. Но ако твърдо cте решили да cтанете cтопанин на някое от тях, трябва да внимавате за здравето и отглеждането му. Cамо при добри грижи и любов, кучето ще бъде здраво, краcиво и щаcтливо.

Когато кучетата се чувстват "виновни"

Кучетата могат да изглеждат засрамени, но не е факт, че те осъзнават своята вина
Виждали сме много снимки и видео, където кучето изглежда виновно и се срамува, когато стопанина го ругае, или той се преструва, че се кара, когато този палавник е разрушил всичко в жилището, когато е останал сам.
Но това, че домашните любимци имат такъв "извиняващ" се и жалостив вид след поредната пакост, все още не говори за това, че животните задължително се разкайват за своите "нарушения". Освен това честите повторения на такова поведение свидетелстват за това, че животното страда, намирайки се в самота и се нуждае от психологическа помощ.
Съгласно изследванията на Сюзън Хейзъл, учен и ветеринар, фактът, че животните могат да изглеждат засрамени след като ние сме ги хванали за "престъплението" говори повече за нашите развити взаимоотношения с животните, но не и за способността им да чувстват своята вина.
Били проведени много научни изследвания и практически експерименти, които доказали, че животните не чувстват вина или не я демонстрират по такъв начин, по който ние приемаме нейната проява.
Според Хейзъл, всяка външна проява на вина или разкаяние при кучето- това е резултат от хилядолетна адаптация на съжителство между хората и кучетата - фактически, те са изучили как да се държат правилно, използвайки сигналите на подчинение, когато човек започва да ги ругае и да крещи гневно.
Кучетата демонстрират умиротворяващо поведение, което някои стопани тълкуват като осъзнаване на вината. Животните много бързо забелязват смяната на настроените при човека(мимика, положение на тялото, напрежение) и са гениални в своята актьорска игра, която им позволява да смекчат човешката реакция, да ги отпуснат и да разведрят обстановката.
Как изглежда "виновното" куче- ушите са притиснати, тялото е обърнато странично към човека, опашката е притисната или скрита между задните крака...Това са сигнали на тялото, присъщи на подчинение. Кучето се опитва със воя външен вид да "умиротвори ситуацията, да намали градуса на напрежение", сякаш иска да каже:" Моля, не ме наказвайте за каквото и да било." Но това не е проява и осъзнаване на вината за създадената "лоша" постъпка.
Освен това, ние погрешно тълкуваме вината и срама при кучето, някои стопани трябва да се замислят сериозно над това, защо техните кучета се държат по този начин, когато остават сами. Честа причина за такова поведение е хроничен стрес или психическо разстройство.
Около 20% от кучетата страдат от такова психическо разстройство, като страх от самота, което може да доведе до появата на различни отклонения в тяхното поведение. Например, куче, останало само, може да счупи дивана, да изгризе прага или дръжката на вратата, да счупи саксиите с цветя. А когато стопанина се върне и види тази картина, много често неговата реакция се проявява във вид на ядосано крещене и раздразнение. За това кучето приема "виновен" вид, за да успокои човека. Обикновено човек не е в състояние да разпознае симптомите на психическо разстройство при кучето, а обратното прави снимки и видео, тълкувайки това поведение, като забавна проява на вина.
За това, когато видите такива "виновни" снимки или видео в интернет, в тях няма нищо забавно и смешно. Кучето може да страда много и да изпитва болка. То се нуждае от помощ.
Това не е вина, а страх, който се чете не само в очите на кучето, но и в позата на тялото.

Защо кучето спи със стопанина си в леглото ?

Ще спи ли кучето с вас или не- всеки стопанин решава сам за себе си.
Явлението, когато кучето спи със стопанина в едно легло е много разпространено. Около 65% от кучетата спят със своите стопани в едно легло.
Трябва ли да позволите на своето куче да спи при вас? Безопасно ли е за самите стопани? И каква е истинската причина кучето да спи в едно легло със стопанина си?
Как при кучето се заражда навик да спи със стопанина
По-често навикът да спи със стопанина се заражда още в бебешка възраст. Малкото тъкмо се е появило във вашия дом, то е разделено от братята и сестрите си. И разбира се, то силно страда от това. Броди по жилището през нощта, започва да скимти. И когато стопанина вземе кученцето в своето легло, то, несъмнено започва да чувства топлина, грижа и се успокоява.
Поради какви причини кучето се опитва да дели леглото със своите стопани
В дивата природа предците на кучетата са били вълците. Когато лягат да спят, всички се стараят да се приближат по-близо един към друг. Така те се топлят и се чувстват в безопасност.
Всяко куче възприема всички членове на семейството, в което живее, като стадо. И за това за него е много важно да се усеща съпричастно, необходимо за "стадото". За него е трудно да разбере защо не трябва да се намира със своите сродници.
Кучето спи със стопанина в едно легло, защото го възприема като член на стадото.
Ако вашето куче спи заедно с вас, вие някога обръщали ли сте внимание в каква поза спи?
По позата в която заспива кучето заедно с вас, може да определите колко ви се доверява, и колко сте му близки.
Ако кучето спи притиснато към вашия гръб или корем, то можете да сте сигурни, че ви се доверява на 100%. Гърба или корема са най-уязвимите части на тялото на животното. И в случай на внезапно нападение те ще бъдат надеждно защитени, тъй като те се намират под надеждната защита на сродника(т.е. вие).
Как съня с кучето влияе на здравето на човека
Безопасен ли е съвместния сън с кучето? Какви проблеми могат да възникнат, ако кучето спи със стопанина в прегръдка?
Съвместния сън с кучето не е толкова безопасен.
Тези, които страдат от алергии, не се препоръчва да пускат кучето в стаята, където спят.
55% от стопаните на животни, които спят със своите любимци в едно легло, признават, че кучетата не им позволяват да спят спокойно. Кучетата хриптят, хъркат, дишат тежко, преобръщат се настрани. Посред нощ скачат от леглото и тропат с нокти по пода, разхождат се в жилището, а след това отново скачат на леглото.
Това пречи на човека да се наспива пълноценно. Но въпреки всички неудобства, малко са хората, които се отказват да притиснат към себе си през нощта своя любимец.
Ако не можете да се откажете от удоволствието да прегръщате и притискате към себе си топлото, пухкаво същество, ви съветваме да прочетете следните препоръки.
Какво трябва да спазвате, ако кучето спи заедно с вас:
- Кучето задължително трябва да бъде ваксинирано и обезпаразитено.
- След всяка разходка(особено вечерна) измивайте много добре със сапун лапите, корема и задника на кучето. Не е задължително да миете тялото всеки път със сапун, достатъчно е да го изтриете с влажна длан.
- От време на време проверявайте кучето за наличие на бълхи, инфекции на кожата, които могат да бъдат опасни за човека(лишей, гъбички). Ако нещо не е наред, вие веднага ще забележите промени на кожата и козината (почервеняване, близане на козината и т.н.).
- Задължително спазвайте хигиена. Чистете на животното зъбите, ушите, подрязвайте ноктите.
- По-често провеждайте почистване на помещението, където спите.
- Преди лягане проветрявайте спалнята.
Ако не можете да се наспите пълноценно, когато кучето спи с вас, трябва да намерите някакъв компромис.
Компромис
Ако искате вашето куче да не страда, че не му позволявате да спи с вас, но в същото време искате да не пречи на вашата почивка, постарайте се да направите така, че да се намира колкото може по-близо до вас.
Поставете в неговото легло някоя ваша дреха, за да усеща животното вашата миризма и да не се чувства самотно.
Кучето ви помага да заспите
За тези, които имат проблеми със заспиването, дори не е лошо, ако кучето спи с вас. Това особено се отнася за децата, които заспивайки в прегръдката на кучето се чувстват в безопасност.
Как да изгоните кучето от леглото
Всички стопани на кучета трябва да знаят, че ако кучето спи с вас в леглото, вие рискувате да подроните своя авторитет като водач на стадото. За това можете да разрешавате на кучето да спи с вас само в този случай, ако сте напълно сигурни в своето куче. В никакъв случай не трябва да пускате в леглото агресивно и доминиращо животно, колкото и жално да ви гледа.
Ако въпреки всичко кучето се е качило на леглото, трябва да дадете команда "Не", и с леки движения да побутнете кучето, принуждавайки го да скочи. Но за тази цел кучето трябва да знае какво означава командата "Не".
Направете този процес игра, не забравяйте да хвалите кучето след като напусне леглото.
Ако твърдо сте решили, че кучето не трябва да спи с вас, бъдете последователни, не допускайте днес да спи с вас, а утре да го гоните. С това вие само нарушавате психиката на животното и ще влошите положението. След няколко безсънни нощи, и кучето ще свикне да спи на определеното му място. Разбира се от време на време, то ще се опитва отново да се качи на леглото. Но щом вече веднъж е решено- НЕ, бъдете непреклонни.
Ползата от съня с кучето
И все пак има изключения. Въпреки описаните предпазни мерки, има ревностни поддръжници за спането с кучето.
Оказва се, че кучетата са способни да лекуват аутизма при децата. Психиатрите забелязват, че деца, които трудно установяват контакт с хората, провеждайки време с кучето, започват да се грижат за него и престават да се затварят в собствения си свят, те започват да общуват с връстниците си. При тях се повишава концентрацията на вниманието, тъй като наблюдават кучето и се учат да му дават команди. Те стават по-открити и жизнерадостни.
Децата, които имат нарушена моторика на ръцете, е полезно да галят домашния любимец преди сън. Кучетата също се използват за лечение на церебрална парализа при децата.
Минуси:
- Хигиена. Това не е само изобилие от козина, която влиза в носа. След разходка животното се мие, но е невъзможно да се измие идеално. Много често мръсотията от улицата се пренася в леглото. Но към този момент хората се отнасят различно.
- Теснота. Теснотата пречи на здравия сън на човека, но не оказва никакво влияние на качеството на сън при кучето.
- Шум. Шумът, който издават кучетата, пречи да се отпуснете на сън и да възстановите силите си за нощта.
- Отрицателен пример. Ако в дома има и други животни, поведението на едното куче ще провокира за същото и другите.
- Еструс. Не е възможно да се изперат чаршафите и кучето не разбира защо го гонят от леглото.
Плюсове:
- Помощ при заспиване. Ритмичното и спокойно дишане помага да заспят децата и по-възрастните хора.
- Грейка. Много хора се радват на топлината и усещането за уют, излъчвани от кучето.
- Емоционално единение. Кучетата са социални животни, които участват в живота на семейството. Съвместният сън сближава човека и животното.
Много собственици на кучета не обръщат внимание на минусите и продължават да пускат своите любимци в леглото си.

Как да изберете училище за обучение на кучето

Избирайки определена порода куче, трябва да оцените реално своите възможности и да прецените дали ще можете да се справите с породните особености на вашето куче, да го възпитате или не. Точният анализ на този етап може да предоврати такива печални ситуации, когато кучето, с което не сте се справили и не сте възпитали- търси нов дом или го изхвърлят на улицата.
Ако все пак грешката е допусната, или поради някакви причини сте изпуснали времето за възпитание на кучето, потърсете добро училище за обучение на кучета. Професионалните и добри кинолози ще могат да се справят със сложния характер на вашия любимец и да го възпитат правилно.
Къде да търсите училище за обучение на кучета
Ветеринарни клиники, ветеринарни аптеки, хотели за кучета...зооиндустрията стремително се развива, за това почти във всеки голям град може да намерите училище за обучение на кучета. Може да потърсите информация в интернет, или от познати.
Алтернатива на посещение на кучешките училища могат да станат частните занимания с кинолог, но трябва да сте сигурни в неговия професионализъм, тъй като вие доверявате своето куче на него, и какво ще стане- ще зависи от подхода, който този специалист използва по време на своята работа.
Какво трябва да бъде училището за обучение на кучета
За да не хвърляте парите си на вятъра, да не губите време и да не травмирате своето куче, уверете се, че училището за обучение на кучета действително отговаря на определени изисквания.
- То има отделно помещение със зали, оборудвани за работа с кучета и открита площадка, където заниманията могат да се провеждат навън.
- Кинолозите имат удостоверение или диплом.
- Специалистите работят не само с кучета от конкретни породи, а с всички породи. Тясната специализация може да свидетелства за недостатъчен опит.
- Вие трябва да имате право да присъствате по време на тренировките с кучето или да наблюдавате отдалече. В случай, ако ви откажат възможността за наблюдение или присъствие- трябва да бъдете нащрек. Не е сигурно, че по време на обучението ще бъдат използвани хуманни методи, не предполагащи физическо и психологическо насилие.
- Ако кинолога не може да отговори да въпросите за това как планира да коригира поведението на кучето или отговаря на тях неясно- трябва да бъдете предпазливи.
- В случай, ако проблемите в поведението на кучето възникнат на негова територия- у дома, то ще бъде уместно първите тренировки да не се провеждат в училището за обучение, а в привична, домашна обстановка. У дома кучето може да се прояви, специалиста ще може да види проблемите в неговото поведение. Ако проблемите възникват по време на разходка с кучето- трябва да се работи на мястото на разходка. Например, кучето дърпа повода.
- Трябва да се доверявате само на опитен треньор за обучение на кучето, с поне 5 годишен стаж. В противен случай, вие можете не само да не решите своите проблеми, но и да придобиете нови, и поведението на кучето ще стане още по-лошо от преди.
- Няма да попречи да се поинтересувате за отзиви от други стопани, които вече са имали опит с такива училища за обучение. Негативни отзиви, липсата на положителни препоръки или обикновено мълчание могат да свидетелстват за това, че там няма да ви помогнат с поведението на кучето.
- Обещание, че вече след първото занимание поведението на кучето ще стане друго- звучи прекалено прехвалено. Обучението и превъзпитанието изискват време. За това трябва да бъдете готови за това, че курса на заниманията ще бъде продължителен. Но принципно след 3-5 занимания ще започне да се вижда, дали има промяна, и дали кинолога е успял да намери подход към кучето.
- Ако след заниманията кучето изглежда потиснато, държи се агресивно, при него възникват още по-големи проблеми с послушанието- трябва да прекратите заниманията. Отсъствието на контакт на дресьора с вашето куче също трябва да стане повод да прекратите тренировките, тъй като резултат от тях няма да има.
- Наличието на педагогическо, психологическо и ветеринарно образование при хората, които ще се занимават с вашето куче- само можем да ги поздравим.
Какво не трябва да бъде обучението на кучето
Колкото и да ви се иска да получите послушание от своето куче, да знае командите, да бъде възпитано, и вие да не се срамувате за неговото поведение на обществено място и да не слушате оплакванията на съседите, че вашето куче им пречи да живеят(например, кучето лае във ваше отсъствие), вие трябва да установите правила, които не трябва да престъпвате.
Успешните резултати на обучението не трябва да се постигат на всяка цена.
Към тяхното число се отнася физическото насилие, когато за обучението на кучето се използват палки, електрически нашийник. Това травмира психиката на животното, и причинява в него скрита агресия, която може да се прояви в най-неподходящия момент.
Много често кучетата, над които е прилагано физическо насилие, проявяват своята сила и агресия по отношение на този, който не може да им даде отпор- деца, възрастни хора, други домашни животни.
Как да запазите резултатите от обучението
Ако ви провърви да намерите добро училище за обучение на кучета, заниманията дават резултат, кучето има контакт с кинолога, вие също трябва да бъдете готови за това, че ще ви се наложи да промените своето отношение към кучето. Вие трябва да престанете да го глезите и да го успокоявате, и строго да се придържате към препоръките, които ви дава кинолога. В противен случай, дори най-ефективното обучение, ако то не намира продължение в домашна обстановка, където кучето прекарва повече време, няма да има резултат. В добрия случай кучето ще бъде послушно на заниманията, и не послушно с вас. В по-лошия случай, няма да можете да го контролирате- нито вие, нито кинолога.
Възпитанието на кучето действително е отговорна задача и тежък труд. Вие не можете напълно да я прехвърлите на плещите на кинолога, тъй като заниманията рано или късно ще приключат и кучето ще остане само с вас. Много е важно със своето поведение да закрепите в него постигнатите резултати и да не обезсилите всички усилия на специалистите. За това трябва да оценявате обективно своите възможности, когато става въпрос за избор на порода и ролята на кучето. Да вземете бойна порода куче, ако не може да се справите с котката на съседите- не е правилно. Нито на вас, нито на кучето ще му бъде комфортно. И в бъдеще могат да възникнат сериозни проблеми, които не винаги могат да се коригират.

Кожни заболявания при кучето

В последните години заболяванията на кожата при кучетата и котките заема едно от водещите места сред заболяванията, срещани при тези животни. Все по-често промените в храненето, влошаването на екологичната обстановка в околната среда, слабо подвижния начин на живот на повечето малки домашни животни, не винаги грамотната племенна работа. Тези фактори спомагат за възникването и укрепването в генофонда на различни патологични състояния, много от които са съпроводени с кожни прояви. Кожата е епително-съединителен орган на тялото при животните. Тя осигурява бариерна функция, пречи на загубата на водата, електролитите и микромолекулите. Кожата механично защитава животното от неблагоприятното въздействие на околната среда и благодарение на своята еластичност, осигурява движението. Въпреки защитната бариера, нервните рецептори позволяват да се усещат горещините, студа, налягането, болката и сърбежа. Кожното покритие отговаря за температурната регулация и натрупване на витамините, електролитите, водата, мазнините, въглехидратите и протеините. Повърхността на кожата притежава както антибактериални, така и противогъбични свойства, и това в съчетание с нейната имунно-регулаторна функция позволява да се предпази от развитието на инфекции. Под въздействието на слънчевата светлина в кожата се синтезира вит.Д, а пигментът, затворен вътре в меланоцитите предовратява разрушаващото въздействие на слънчевото излъчване. На практика вет. лекари се сблъскват с кожните заболявания повече от 20% от случаите. Въпреки, че незначителна част от тях са собствени проблеми на кожата. Повечето случаи са кожни симптоми на основното заболяване на организма. За да се изясни за какъв проблем става въпрос, е необходима консултация с вет. лекар, който има на разположение широк избор от диагностични и лабораторни методи за изследване. На какво трябва да обърнете внимание и какви грешки при грижите се срещат най-често: Хранене Сега съществуват два типа хранене на животните, използвани от стопаните: това е натурално хранене с използване на продукти от растителен и животински произход, и промишлени сухи и консервирани храни от различни фирми-производители. На кое хранене да отдаде предпочитанията си решава стопанина. Повечето стопани неоправдано смесват тези типове хранене. Промишлените храни съдържат хранителни вещества в определена пропорция съгласно вида, възрастта и породата на животното и добавянето към нея на продукти от масата не само нарушават този баланс, но и съществено вредят на здравето на животното. Не трябва да смесвате храни от различни фирми-производители, опитвайки се по този начин да разнообразите диетата на животното. Храните се избират индивидуално за всяко животно съгласно изискванията при условие на отсъствие на алергични реакции. Храненето със сухи храни предвижда осигуряване на постоянен достъп до питейна вода. Ако става въпрос за натурално хранене, то 70% от диетата трябва да бъде храна от животински произход и 30% зърнени. При такова хранене трябва да включвате витаминно- минерални добавки. На нерационалното хранене първо реагира кожата с наличие на сърбеж, обрив, опадане на козината, възпаление на външните слухови проходи и др. Околна среда Тук има достатъчно много проблеми, но част от тях може да предупреди самия стопанин. През зимата избягвайте разходка с животното по улиците, обработени с реагенти- това може да доведе до развитие на контактен дерматит на възглавничките на лапите. С цел ограничаване на контакта на лапите с агресивната среда може да се използват специални кремове или обувки за животни. Избягвайте измръзване, възникващо при продължителни разходки в силен студ. През лятото избягвайте продължителното пребиваване под преките слънчеви лъчи, тъй като често се развиват фотодерматози- възпаление на непигментираните или участъците без козина под въздействието на ултравиолетовите лъчи. Задължително обработвайте животното от външни паразити, тъй като те могат да бъдат приносители на инфекциозни заболявания, а също да причиняват безпокойство на животното. За тази цел се използват капки на холката, спрейове, шампоани, пудри. Ежегодната профилактична ваксинация против дерматофитоза ще ви помогне да предпазите животното от гъбични инфекции. Слабо подвижния начин на живот често заедно с неправилното хранене води до нарушение на обмяната на веществата. При такива животни от страна на кожата може да се отбележи оредяване или опадане на козината. Наличието на обрив, отлагане на пигмент, сърбеж, подкожни кръвоизливи. Но това са само част от признаците, свидетелстващи за заболявания на животното. Установяването на причините и техните появи може да установи само вет. лекар. Генетика и племенна работа- съществува породна предразположеност към редица кожни заболявания, така както черна акантоза се среща при късокосместия дакел. Трябва да избягвате чифтосване с носителите на признаците. Хипотрихиозис се среща при пинчер, пудел, дакел- места без козина в горната част на ушната раковина, при уипет- долната страна на гърдите. Възпаление на кожните гънки- при блъдхаунд, булдог, санбренар, чау-чау, спаниели, мопс, пекинез. При селекция трябва да обръщате внимание на качеството на козината. Себорея- шануцери, спаниели, сетер, доберман, немска овчарка. Нарушение на пигментацията- доберман, ретривър, афганска хрътка, самоед, далматин. Освен неинфекциозните причини за възникване на кожните заболявания, съществена роля във възникването на патологии могат да играят вирусите, бактериите, гъбите. Но в такива случаи за установяване на причините е необходима помощта на специалист и адекватно лечение. Заболявания, свързани с лющене на кожата Една от честите причини за посещение във вет. клиники е наличието на пърхот. За успешното решаване на този проблем е важно да се определи дали лющенето е вторично или е свързано с първично нарушение на кератинизацията, въпреки че се смята, че около 80% от случаите имат вторичен характер. Дерматози, причиняващи вторично лющене, обикновено се делят на сърбящи и не сърбящи. Към първите се отнасят пиодермия, алергичен дерматит от ухапване от бълхи, атопия, краста, хранителна алергия. Без сърбеж протича неусложнената вторична пиодермия демодекоза, дерматофитоза, ендокринопатии. Лющенето без сърбеж може да бъде в резултат на недостатъчна влажност на околния въздух. Първичните нарушения на кератинизацията- това са дерматози, които клинично се проявяват с излишно образуване на рогови люспи. Главна роля в патофизиологията на този процес играят разстройството на функциите или кератинизацията на епитела, или кожните жлези. Такива нарушения са наследствени и такива животни не се допускат до развъждане. Към тази група заболявания се отнасят: - първична идиопатична себорея: предразположени породи американски и английски кокер спаниели, доберман, ирландски сетер; - дистрофия на космените фоликули: доберман, ротвайлер, йоркширкси териер, ирландски сетер, чау-чау, пудел, дог; - цинк зависима дерматоза: някои породи лайка; - акне: булдог, боксер, доберман, дог, мастино, шнауцери; - дисплазия на епидермиса и ихтиоза: уест хайленд уйат териер. При вторично лющене прогнозата е благоприятна при условие на точна диагностика и адекватно лечение. Лющене свързано с първични дефекти на кератинизацията се контролира по-трудно и изисква пожизнено приемане на местно и системно лечение. Заболявания, съпроводени с обрив Пиотравматичен дерматит- често срещано заболяване на кожата, причинено от самотравмиране и усложнена вторична бактериална микрофлора. В основата на това заболяване лежи сърбежа, възникнал в резултат на алергии. Често се отбелязва сезонност на заболяването, в повечето случаи в топлото и влажно време на годината. Пиотрамватичният дерматит се развива бързо. Отбелязва се ясно ограничение на еритематозните, леко издаващи се над повърхността на здравата кожа петна, възникващи в резултат на силно самотравмиране. Косменото покритие в тези участъци липсва. Макар и рядко, понякога могат да се наблюдават множествени поражения. Постоянно явление е болезненост или сърбеж. В повечето случаи петната се локализират в поясната област. Към породите предразположени към заболяването се отнасят немска овчарка, ретривър, коли, санбернар. Не е отбелязана възрастова или полова принадлежност към заболяването. Интертиго (пиодермия на кожните гънки)- развива се в резултат на анатомични дефекти, благодарение на които се създават условия за интензивно размножаване на бактерии. Различават се на устните, лицето, перивулварни и опашни гънки. В огнищата на поражение се откриват гъби от рода на Маласезия, което усилва възпалението. Характеризира се в началото с еритема, ескудация, след това се развива ерозия, язви и фустулозни проходи. Чест спътник на това състояние е неприятната миризма, възникваща в резултат на недостатъчното проветряване на кожата. Към интертиго са предразположени кокер спаниел, спрингер спаниел, санбернар, ирландски сетери. Интертиго на лицевите гънки е характерно за брахицефалните породи. Пиодермия на перивулварните гънки често се наблюдава при женски с наднормено тегло с недоразвита вулва. Интертиго на опашните гънки се отбелязва при породите с къси плътно извити опашки, като английски и френски булдози, бостън териер. Генерализираната форма на заболяването се среща при шар-пей. Остиофоликулит- характеризира се с образуването на пустули с големина до 2 мм. Пустулата се покрива с коричка, която след няколко дни пада без да оставя следа. Пустулите могат да бъдат единични или множествени. Бактериална причина е стафилококовата инфекция. Остиофоликулит се развива на фона на такива състояния като: - хиперчувствителност; - ендокринопатии; - инвазивни заболявания; - идиопатично нарушение на кожния имунитет. Импетиго- доброкачествено състояние, при което обрива се образува в ингвиналната и аксиларната област на неполовозрели кучета. Тези поражения могат да са съпроводени с незначителен сърбеж и да се открият случайно. За възникването на импетиго са отговорни стрептококите. Предразполагащ фактор са лошите грижи за кученцето, въпреки че импетиго може да възникне и при кученца с надлежни грижи. Като вторично явление импетиго може да възникне при някои вирусни заболявания. Фоликулит- характеризира се с по-дълбоко разпространени възпаления на космения фоликул. Често възниква в областта на муцуната и е усложнение от акне. Често се среща при млади животни, обикновено при мъжките преди полово съзряване. При достигане на полова зрелост състоянието може да изчезне, в някои случаи остават белези. Пиотравматичен фоликулит- възниква като продължение на пиотравматичния дерматит в резултат на проникване на инфекция в областта на дълбоките слоеве на кожата. Локализация, основни причини и породи, са същите рискови групи, както и при пиотравматичен дерматит. Изразява се с по-изразени клинични признаци и наличие на множествени поражения. Заболявания, съпроводени с образуването на "възли" Образуването на възли на кожата е честа причина за посещение при ветеринар. Главният въпрос, който трябва да се изясни е дали възелът е проява на неопластичен процес или е следствие от възпалителна реакция на кожата. Някои неопластични заболявания се проявяват с породна предразположеност. Възрастта на животното също е вероятен фактор за едно или друго новообразование. Малко число от заболяванията на кожата, съпроводени с образуването на възли има полова предразположеност. Към тях могат да се отнесат метастазите от туморите на млечни жлези при женските, възли от възпалителен характер на гърба при мъжките при тубуларен аденом на тестисите. За възлите от възпалителен произход често характерен признак е сърбежа, но последния може да бъде съпроводен и с мастоцистома, особено при нейното травмиране. Новообразвания като бързо прогресиращ лимфом могат да бъдат съпроводени с болезненост, което също води до самотравмиране. Наличието или отсъствието на пигментни промени показва за присъствието или отсъствието в патологичния процес на възпалителен компонент. Характера в промените на външния вид и скоростта на увеличение на пораженията в размерите могат да дадат полезна информация за биологическото поведение на неопластичната маса. Мастоцистоми с бавно прогресиране в продължение на няколко месеца в своето биологично поведение не са силно злокачествени. Появата на множество поражения по едно и също време може да навежда на мисълта за системна заболеваемост, което е характерно при метастази по хематогенен път. Нарушение на пигментацията Пигментацията на кожата и косменото покритие има голямо значение за маскировката, половия диформизъм и йерархичните взаимоотношения. Лентиго- често се среща при възрастните кучета. Хиперпигментираните петна се откриват по тялото или крайниците. С възрастта количеството петна и интензивността на пигментацията се увеличават. От лентиго са засегнати много породи кучета, но наследствена аномалия е описана при мопс. Лентиго е козметичен проблем и няма лечение. Черна акантоза- важно е да се различава вторична черна акантоза, възникваща като реакция при много възпалителни дерматози и първична акантоза, заболяване срещано изключително при дакелите. Първична черна акантоза- заболяването засяга дакелите от двата пола на възраст до 1 година. В началото поражението се ограничава до двустранна хиперпигментация, алопеция и акантоза на кожата в аксиларните области. В определени части акантозата може да има злокачествена проява. Вторична черна акантоза- всяка възпалителна реакция на кожата във вентралната част на тялото, съпроводена с акантоза и хиперпигментация, може да бъде описана като черна акантоза. Изисква специфична терапия и изчезва при излекуване на възпалителната дерматоза. Витилиго- възниква при възрастни животни и се проявява с прогресираща депигментация на кожата, козината, лигавиците и продължава от няколко месеца до няколко години. В процеса могат да бъдат въвлечени възглавничките на лапите и ноктите. Към витилиго са предразположени ротвайлери, немски овчарки, белгийски овчарки, шнауцери с черен цвят. Това състояние не е свързано с някакви системни или неопластични заболявания. Витилиго е козметичен проблем и няма лечение. Депигментация на носното огледало- често срещано при кучетата от едрите и средни породи, като немски овчарки, лабрадор, златист ретривър, кралски пудел и др. Депигментираната кожа е с нормална дебелина, по външен вид не се различава от кожата с нормална пигментация. Други клинични прояви няма. Лечение не е разработено. Огнищно оплешивяване Алопеция- често явление, може да бъде във вид на едно кръгло петно на всяка част от тялото или множествено. Заболяване, проявяващо се с фокална алопеция, може да бъде сърбящо или не сърбящо, може след време да започне да сърби, ако не е било такова в началото. Сред дерматозите, проявяващи се с подобна клинична картина едни се срещат често, а други- по-рядко. Наблюдава се при трихофития, микроспория, демодекоза, алергични заболявания, фоликулит, дисплазия на фоликулите, цветна мутационна алопеция, краста, маласезиен дерматит, дерматомикоза, цинк зависима дерматоза. Симетрично оплешивяване Дерматози, съпроводени с несърбящо оплешивяване е честа причина за посещение при ветеринар. Сега е прието заболяването да се отнася към проявата на различен род ендокринопатии. Такива животни се нуждаят от хормонално изследване и лечение. Заболявания, причинени от патогенни гъбички Дерматофитози- кожни заболявания, възникващи в резултат на паразитирането на патогенни гъби, получили общото название дерматофитози. Дерматофитите притежават способност да поразяват здравите косми или кожата. Инфектираната част е чуплива, за това козината в засегнатия участък има вид на подстригана до пълно оплешивяване. Степента на изразеност на възпалението е различна. Клиничните признаци са разнообразни и не винаги се ограничават с класическата картина на заболяването. При повечето животни типични прояви са еритема, алопеция, образуване на люспи и кори. Пораженията се локализират на кожата на главата и шията, по-рядко в основата на опашката и крайниците. В началото петната са малки, постепенно се разширяват и достигат значителна големина. Космите губят нормалната пигментация, стават чупливи и леко се епилират. Кожата в огнищата на поражение е плътна, червено - кафява или сива. Животното разчесва засегнатите места, което често спомага пренасянето на заболяването от главата на крайниците. Сърбежа е изразен незначително. Дерматофитозата може да протича съвместно с други заболявания, основно ектопаразити: демодекоза и нотоедроза. Маласезиен дерматит- възприемчиви са кучетата от всички породи, но особена предразположеност има басет хаунд. Засегнатите участъци включват външния слухов канал, муцуната, вентралната част на шията, аксиларните трапчинки, ингвиналната област, между пръстовите гънки на кожата. Най-често заболяването се характеризира с еритема, алопеция, суха или мазна себорея. В хронични случаи се наблюдават хиперпигментация и лихенификация. Сърбежа варира от слаб до изключително тежък. Засегната кожа е съпроводена със неприятна миризма, особено на места като шията, аксиларната ямка, ушите. Акродерматози Акарни дерматози- заболявания причинени от членестоноги, съпроводени със силен сърбеж, разчесване, оплешивяване, вторична пиодермия. Болните кучета са източник на заболяване за другите животни и хората. За това за лечението на дерматозите трябва да се отделя особено внимание. В дерматологичната практика значение имат такива акродерматози като нотоедроза, саркоптоза, отодекоза и демодекоза. Тези заболявания засягат кучетата и котките, но с различна честота. Атопичен дерматит Атопия се нарича наследствена предразположеност към образуване на антитела против алергени от околната среда. Атопията е заболяване с разнообразни клинични прояви, нейната диагностика и лечение са сложни. По честота сред всички алергии, атопичния дерматит отстъпва само на алергичния дерматит от ухапванията от бълхи. Често последния съпътства първия, усложнявайки клиничната картина на заболяването. Своя принос могат да внесат и хранителната алеригя, пиодермията. Атопичния дерматит възниква на възраст от 1 до 3 години и засяга от 3 до 15% от всички популации животни, независимо от пола. Предразположени към това заболяване са териерите, лабрадор, боксер, кокер спаниел, намска овчарка, шар пей, далматин, английски булдог, цвергшнауцер, ирландски и английсни сетери. Клинични симптоми: сърбеж, алопеция, еритема, хиперпигментация, лихенизация, които се откриват на муцуната, гърдите, ушните раковини, корема, опашката, краката. В зависимост от източника на алергена атопията може да проявява сезонен характер. Болните от атопичен дерматит кучета по-често от другите се поразяват с гъбична инфекция Маласезия, за което способстват възпалението и мастната себорея. В пространството между пръстите има идеални условия за пролиферация на гъбички заради повишената влажност и по-високи температури на кожата в тези участъци. Съществуват повече от 160 различни кожни заболявания при кучетата, някои от които се водят хронични. За да бъде успешно лечението, трябва да се постави своевременно диагноза. 10% от всички кожни заболявания са случаи на хроничен дерматит. Пълно оздравяване настъпва рядко. При кучетата има два вида кожни заболявания: излечими и неизлечими. Преди да назначи съответното лечение, ветеринарят трябва да изясни какво се случва вътре в организма. Така както за появата на нови кожни клетки са необходими около 4 седмици, оздравяването може да отнеме дълго време дори при лечимо заболяване на кожата. В случай на нелечимо заболяване, най-доброто което можете да направите е постоянното контролиране с помощта на диета, лекарства, шампоани, спрейове, мастни киселини и витаминни добавки. За борба с хроничното заболяване на кожата трябва да се постави точна диагноза. За да се постави диагноза са необходими определени диагностични данни, според които лекаря ще има ясна представа за действащите патологични процеси. Много различни заболявания могат да се проявят еднакво. Например, "кожния сърбеж" не е диагноза, не е и "алергия". Ветеринаря трябва да определи причината за сърбежа, и към какво е алергията. Трябва да се направят всички необходими анализи, за да се открие причината за кожното заболяване. Излечими хронични заболявания От всички излечими кожни заболявания по-често се среща бактериален дерматит, при който се появява алопеция на места, люспеста кора и малки възпалени кожни обриви, покрити с твърди люспи. При бактериален дерматит кучето се нуждае от предварителен тест за чувствителност към антибиотици и други препарати. Само след това може да се пристъпи към лечение. Съответните антибиотици трябва да се приемат от 8 до 12 седмици, а понякога и по-дълго. При здравите кучета рядко се развива бактериален дерматит, следователно трябва да се имат предвид основните предразполагащи фактори. Основен фактор е лошото хранене. Друга причина за излечимите хронични заболявания- това е инфекцията Маласезия, която се среща основно при кокер спаниел и уест хайленд уйат териер. При маласезия кожата е мазна и мирише лошо. Гъбични инфекции, себорея- това е заради ниско съдържание на мастни киселини и протеини в диетата, а дерматит/ оплешивяване заради паразити, като акари и бълхи. Тези излечими заболявания, ако се лекуват неправилно, могат да присъстват през целия живот на кучето, и могат погрешно да се приемат за неизлечими. Неизлечими кожни заболявания Това са хроничните кожни заболявания, които могат да бъдат кошмарни за кучето, и карат ветеринаря и стопанина да се чувстват безсилни. Хормоналните нарушения, такива като хипотиреоидизъм или синдром на Кушинг, често се срещат при кучетата от малките породи, по принцип не се лекуват, но могат да се контролират. Хроничен дерматит от слюнката на бълхите, хранителна, контактна алергия и алергия на дихателните пътища могат да изчезнат, когато е открит антигена, който е причина. И тогава може да бъде предовратен контакта на кучето с този антиген. Автоимунни заболявания Такова хронично заболяване на кожата като пемфигус е едно от най-безнадеждните. При пемфигус имунната система на кучето умишлено унищожава тъканите на организма. Атопия, също известна като въздушен алергенен дерматит, може да напомня сърбеж- разрушаващо кожно заболяване, което може да се нуждае от контрол цял живот. Циклоспорин, който е одобрен за използване е показал значително подобрение при пациенти болни от атопия. Наследствените заболявания са неизлечими. Повечето добавки и местна терапия могат да бъдат палиативни, т.е. да отнемат симптомите, но не лекуват заболяването. Тежестта на унаследените кожни заболявания може да се колебае от незначително раздразнение, като кучешко акне, до сериозно разрушение на кожата и мускулната маса, което се случва при дерматомикоза. Ихтиоза- наследствено заболяване, характеризиращо се с нарушение на кератинизацията на кожата. Кератинизацията е изразена в различна степен- от едва забележима грапавост на кожата, до тежки промени на епидермиса, понякога несъвместими с живота. От какво трябва да се страхувате "Кортизоновите" лекарства преднизон, триамцинолон, дексаметазон и инжекции кортизон с продължително действие- това е "нож с две остриета". При правилно използване те могат да запазят живота на кучето, но не трябва да се злоупотребява с тях. Много често при неустановена диагноза, се използват инжекции кортизон (или таблетки), тъй като те значително подобряват състоянието. Типичен пример за такава злоупотреба може да се види, когато саркоптозните акари се приемат за силна алергия. Струва ни се, че състоянието се подобрява, но за съжаление за кратко...и бъдещото лечение с кортизон води до зависимост от този препарат. Лечението става опасно както за животното, така и за самото заболяване. Кортизон може да се използва само с повишено внимание.

Неправилно хранене при кучето и заболявания

Нарушено храносмилане Храномсмилането е процес на механична или химична обработка на храната,в резултат на който хранителните вещества се усвояват и абсорбират от организма,а отпадните продукти и не смлените храни се изхвърлят от него. Храносмилането е начален етап на обмяната на веществата. Причини за нарушено храносмилане: - Смяна на храната или рязък преход на друг вид храна - Протеиново прехранване(едновременно използване на готови храни и естествена протеинова храна,използване на мастни протеинови продукти).Проявява се с възрастта и е следствие от дисфункцията на чернодробните клетки. - Отравяне: развалена храна. - Паразитни заболявания,причинени от хелминти. - Нарушение работата на храносмилателните жлези- чернодробни и задстомашни жлези. - Чуждо тяло в стомашно-чревния тракт. - Травми на гръбнака,може да се наруши нервния импулс на коремната област,което води до нарушение на функциите. - Тумори в коремната област. Кучетата и котките са хищници,макар и с малки размери,и не са всеядни животни.Често,когато стопаните забравят или не познават физиологията на животното,започват да хранят неправилно. Съществуват два вида хранене:сухи готови храни и консервирани и домашна храна. Ако става въпрос за домашно хранене,то 70% от храната трябва да има животински произход,и 30% зърнени храни,да се включат витаминно-минерални добавки. Промишлените храни съдържат хранителни вещества в определени пропорции съгласно вида,възрастта и породата на животното.Съществуват различни видове храни,лакомства,лечебни храни,диетични... Често стопаните не могат да изберат определена фирма и започват често да ги сменят,без да вземат под внимание различния клас храна,като се мотивират,че животното се нуждае от разнообразна храна.Особено вредно е смесването на готови храни с домашна храна.Всичко това води до нарушена обмяна на веществата и заболяване на храносмилателните органи и кожата. И така започват проблемите на повечето пациенти във вет.клиники. Отслабване или липса на апетит- Отслабване или липса на апетит- животното неохотно приема храна или я отказва напълно вследствие на болезнено усещане,гадене,повръщане или повишена температура.Нарушената перисталтика на червата е съпроводена с диария или запек.Признаците на безпокойство при опит за дефекация. Всички тези симптоми говорят за неправилна дейност на храносмилателната система,и вече за патологични процеси при нарушена обмяна на веществата,функцията на черния дроб,панкреаса и др. органи. Нарушена обмяна на веществата В 90% от случаите е следствие от неправилно хранене,заболяване на ендокринните жлези и някой функции на нервната система.С нарушаване на нормалната обмяна е свързано затлъстяването,захарния диабет,авитаминозата,хиповитаминозата и др. Затлъстяване- симптомите на заболяването са повишено тегло,задух и сърцебиене,запек,прекалено отлагане на подкожни мазнини,намаляване на двигателната активност.Могат да възникнат екземи,бронхит,нарушава се работата на стомашно-чревния тракт.Причините са прехранване,редки разходки.Вторичното затлъстяване се развива вселдствие на хормонално разстройство на хипофизата,половите и щитовидната жлези. Лизуха (облизване или поглъщане и несмилаеми предмети)- симптомите на това заболяване са извратен апетит,нервна възбуда,стремеж към близане на дрехи,крака,стени и т.н.Причините са загуба на натриеви соли,недостиг на витамини. Авитаминоза и хиповитаминоза- промяната на физиологичния баланс на витамините причиняват антибиотиците и някой други лекарствени препарати.Освен това се препоръчва да помните,че много витамини се усвояват само в съчетание с други вещества или витамини.Клиничните признаци са много разнообразни и могат да се наблюдават не само при авитаминоза,но и при други заболявания. Сложно е да се различат клиничните признаци на авитаминозата от хиповитаминозата,защото излишъка на витамини също е опасен за здравето,както и дефицита. Захарен диабет- хронично заболяване,при което се повишава концентрацията на захар в кръвта.Възниква при прекомерно тегло,недостатъчна секреция на инсулин или неспособност на организма да го преработва.Захарния диабет се проявава със силна жажда и повишено уриниране.Кучето е депресирано,бързо се уморява,наблюдава се силен сърбеж.Захарния диабет често се усложнява с други заболявания като катаракта,нефрит. Заболявания на черния дроб Хепатит- паренхимно възпаление на черния дроб,придружено от дегенерация,мастна инфилтрация и разпад на чернодробни клетки.Протича остро и хронично. Симптоми: въможно е увеличение на черния дроб,жълтеница,повръщане,загуба на апетит,запек или диария,понякога с повишена температура. Чернодробна недостатъчност- липса на апетит,диария,повръщане,възможно повишаване на температурата,черния дроб е увеличен. Холелитиаза и холецистит- срещат се рядко.Причините: нарушение на колоидното състояние на жлъчката,обослувено от неправилно хранене. Проблеми с кожата Заболяванията на кожата заемат едно от водещите места сред заболяванията Хранителна алергия- при хранителната алергия почти всеки компонент влизащ в храната е способен да причини това състояние.Често алергията се развива от протеините- месото.Не съществуват универсални "не алергични" протеини.Често алергени са пилешко,телешко,риба,говеждо,мляко,зърнени храни,соя. По-голяма част от кучетата -алергици (60%) реагират на два различни протеина,въпреки че някой животни са алергични към конкретен вид продукт.Понякога тази реакция не е постоянна,а възниква периодично само в комплекс с някакви допъпнителни фактори. Алергията в зависимост от степента на развивите се изразява различно.Това може да бъде затруднено дишане,сърбеж,обриви,почервеняване на кожата.Могат да се появят секрети от носа и очите,често уриниране и дефекация.При по-сериозна проява на алергична реакция се появява оток на лигавиците,а понякога и на други части от тялото.При анафилактичен шок,затрудненото дишане може да се развие до задух,отока да стане много силен.Всички тези признаци са способни да придобият животозастрашаваща форма и да станат причина за спиране на дишането и сърдечната дейност. За да се постави диагноза са необходими допълнителни лабораторни изследвания,УЗИ,рентгенография,гастро-и колоноскопия. Лечението трябва да бъде комплексно и да бъде насочено не само за отсраняване на симптомите,но и на причините.Ако е невъзможно да се отстрани причината,лечението е насочено към забавяне на бъдещото разрушаване на клетките,намаляване натоварването на стомашно-чревния тракт. Използват се различни видове препарати. Лечението се извършва само от ветеринарен лекар в зависимост от поставената диагноза и състоянието на животното. Не самолекувайте! Бъдете внимателни към храната и режима на хранене.

==================================

Грижа за лапите на декоративните породи кучета

Грижите за лапите на малкото куче cъщо ca толкова важни, както и другите грижи за здравето. Малките кучета нямат никаква защита на лапите, но те трябва да ходят, да тичат, до ходят по аcфалт, лед, cняг, камениcта повърхноcт. Техните лапи поcтоянно попадат в различни, потенциално опаcни уcловия. Не е чудно, че травмите на лапите при малките кучета ca много разпроcтранени. Възможни причини за травми Има много пътища, които водят до травмиране на лапите. Най-разпроcтранени ca: - Порязване на възглавничките на лапите c оcтри предмети - Пукнатини на възглавничките на лапите поради горещо, cтудено и cухо време - Ухапване или ужилване от наceкоми - Cчупени нокти - Изкълчване на пръcтите - Чужди предмети(малки камъни и др.) между пръcтите Признаци на травми Признаците и cимптомите за травми на лапите завиcят от техните причини. Най-разпроcтранените ca: - Куцане - Нежелание да използват травмираната лапа - Хапане или близане на поcтрадалата лапа - Cкимтене - Оток, почервеняване, болка, cърбеж (в cлучай на ухапване или ужилване от наcекоми) - Възпаление или инфекция, причинени от чужди предмети между пръcтите - Подути и болезнени лапи (в cлучай на cчупване или изкълчване на пръcта) Домашни cредcтва за защита на лапите C изключение на дълбоките порязвания и фрактура на коcтите, повечето травми на лапите ca незначителни и могат да ce лекуват в домашни уcловия. Природните cредcтва за защита, като билки, витамини, минерали, ca ефективни при лечение на травмите на лапите и поддържане на тяхното здраве. Вит. Е против пукнатини на възглавничките на лапите Ако при вашето куче има пукнатини или драcкотини по възглавничките на лапите, опитайте да дадете добавка cъc cъдържание на вит.Е. Вит. Е подобрява циркулацията на кръвта, което води до бързо заздравяване на пукнатините и драcкотините. Вит. Е укрепва имунната cиcтема, за това е ефективен при предовратяване на инфекции. Преди да дадете препарата, ce поcъветвайте c ветеринар за необходимата доза и продължителноcт на прилагане. Цинк/ceлен против пукнатини на възглавничките на лапите Тези елементи ca незаменими, когато cтава въпроc за запазване на здравето на кожата и лапите. Цинкът укрепва кожата и уcкорява заздравяването, а cелена повишава имунитета. Конcултирайте ce c вашият вет. лекар за оптималната доза за вашето куче. Грижа за здравето на лапите Нокти Ноктите на кучетата, които израcтват на дължина без редовно подрязване могат да причинят вреда на кучето. Един от резултатите на безконтролният раcтеж на ноктите може да бъде тяхното враcтване, което в повечето cлучаи причинява болка на кучето. Cилно израcналите нокти могат леcно да ce cчупят. Дългите нокти затрудняват движението на кучето по време на което цялото тегло ce преразпределя от петите на пръcтите на краката. В резултат, при куче c дълги нокти може да ce развие болка в лапите и бедрата. За това е важно редовно да подрязвате ноктите. Много кучета не обичат да им режат ноктите. Леcно е да ce oтреже близо до кръвноcен cъд и нервните окончания, което води до кървене и болка, за това не е учудеащо, че кучетата почти винаги cе cъпротивляват. Алтернатива на нокторезачката е електричеcката пила за нокти, която позволява бързо и внимателно да изпилите ноктите до необходимия размер, без да причинявате болка на кучето. Cъвет 1: Ако използвате нокторезачка и cлучайно cте отрязали прекалено много, и нямате кръвоcпиращо cредcтво, за cпиране на кървенето можете да използвате царевично нишеcте. Cъвет 2: Cлед изрязване нанеcете на ноктите малко вазелин и ги полирайте c мека кърпа, за да ги направите лъcкави и чиcти. Възглавничките на лапите Възглавничките на лапите могат да бъдат cухи и груби през зимата, оcобено ако живеете на мяcто, където е cтудена и cнежна. Каменната cол и повечето химичеcки реагенти, използвани за борба c поледиците, могат да предизвикат радразнение на възглавничките. Cолта и антиразмразителите заcтанали между пръcтите на краката могат да причиняват диcкомфорт при ходене. Повечето антиразмразителни материали и каменна cол cъщо cа токcични за кучето, ако ги погълне. За това е важно да отделяте оcобено внимание на грижите за лапите през зимата. По точно: - Доколкото е възможно ходете по-далече от меcтата, които cа поcипани cъc cол и реагенти - Проверявайте лапите на кучето cлед разходка. Оглеждайте между пръcтите дали не е заceднало нещо и проверявайте възглавничките за наличие на пукнатини - За да избегнете попадане на cол или антиразмразители в cтомаха на кучето, винаги мийте лапите c топла вода cлед зимни разходки - Нанаcяйте балcaм на възглавничките на лапите cлед миене, за да предовратите изcъхване и напукване на кожата. - Използвайте безопаcни антиразмразители около дома - Ако ходите на зимен поход, защитете лапите на кучето от cнега. Приучете кучето да ноcи обувки. Ако кучето отказва да ги ноcи, използвайте cпециалните гелове и cпрейове за защита на лапите от cнега, лед и токсини.

Здравето на декоративните породи кучета

Това трябва да го знае всеки!!!

Здравето на малкото куче е важен въпрос,който изисква специално внимание.Основната профилактика е ваксината,обезпаразитяването и противопаразитния контрол.Много е важно кучето редовно да се наблюдава от ветеринар и да се прави профилактика. Важна роля в грижите има лекаря,още преди за купите кученце се запознайте с него,пълен преглед трябва да се прави веднъж в годината,но се случават и непредвидени обстоятелства,когато лекарската консултация е необходима веднага. Към такива случаи се отнасят: - Ухапване от насекоми - Затруднено дишане - Попадане на чуждо тяло в дихателните пътища - Счупване на костите,обилно кървене или тежки травми - Паралич - Изразено отравяне или често повръщане - Силна диария Стопанин,който проявява достатъчно внимание към своето куче,веднага ще забележи проблемите в поведението,ако имате и най-малки съмнения,потърсете лекар. Възможно е лекаря да ви помогне дистанционно,да ви даде съвети как да окажете помощ на кучето.Но за да изпълните съветите,трябва да имате набор медикаменти,редовно проверявайте аптечката и я попълвайте. Профилактика за заболяванията Профилактика на инфекциозните заболявания -при малките кучета това е много отговорна задача.Тя оказва важно влияние на здравето и имунитета на подрастващото и формиращо се куче.Профилактиката за заболяванията е специфична и неспецифична. Специфична профилактика на заболяванията - сега за най-опасни се смятат такива заболявания като: парвовирусен ентерит,чума, вирусен хепатит, лептоспироза,аденовироза,бяс.За предовратяване на заболяванията се използват ваксини.Възрастните кучета се ваксинират веднъж в годината,а младите кучета и кученцата, по схема. Неспецифична профилактика на заболяванията - този метод е въвеждане на вече готови антитела към определен причинител в организма на кучето във вид на хиперимунни серуми.Имунитет се развива през следващите няколко часа след инжектирането и продължава 10-14 дни. Метода е оправдан в следните случаи: - Профилактика на заболяванията при кученца в период,когато вродения имунитет е спаднал,а придобития още не е задействал. - Профилактика на заболяванията при кученца,родени от неваксинирана майка. - Профилактика на заболяванията при кучета в неблагоприятни райони. Съществуват някой правила,които е необходимо да се съблюдават преди ваксинация,за да бъде успешна и безопасна.Никога не пренебрегвайте тези правила: - Ваксинация се прави само на здраво куче! Куче,ваксинирано в скрит (инкубационен)период на заболяването може да умре. - От първото правило следва: преди ваксиниране трябва да направите необходимите общоклинични изследвания,за да сте сигурни,че кучето е здраво. - Пет дни преди ваксината трябва да измервате температурата всеки ден,записвайте данните,след това го обсъдете с ветеринар,ако има някакви отклонения от нормата. - 10-12 дни преди ваксината обезпаразитете кучето. - Две седмици преди ваксината изключете всякакви контакти с други кучета. - Задължително условие е балансираното хранене,прием на минерални и витаминни комплекси. Освен тези условия има и други правила,към които трябва да се придържа стопанина след ваксината: - Контакт с други животни не по-малко от две седмици. - Преохлаждане на кучето. - Приемане на антибиотици и сулфаниламидни препарати. Избора на ваксина обсъдете с ветеринар. Първа помощ за малките кучета,общи въпроси За съжаление,има случаи когато кучето се нуждае от медицинска помощ,и понякога тази помощ е необходима спешно.Можете да окажете първа помощ,ако знаете как,тези действия не изискват специални медицински или ветеринарни знания и не са пълноценна помощ.След оказване на първа помощ веднага заведете кучето на лекар. Оказването на първа помощ може да се раздели на два етапа. Първи етап - оценка на общото състояние На този етап основната задача на стопанина е изпълнение на посоченото: Изясняване,болно ли е кучето -много често стопаните се притесняват дали ще могат да определят болно ли е кучето.Здравото куче има добър апетит,козината блести,очите са ясни и ярки,носа мокър,дишането е равномерно.Но тези признаци не винаги са точни,за по-точна диагностика се използват допълнителни мерки: - Измерване на температурата - извършва се с термометър предварително намазан с вазелин,продължителността на измерване е 5 мин.Нормалната температура се колебае между 37,5 до 39 С. - Измерване на дихателната честота -провежда се чрез вдишаванията и издишванията за 1 мин.Метод на измерване: по движенията на гърдите и хълбоците,по движението на ноздрите,поставяне ръка на гърдите.Нормалната честота на дишане е 20-25 вдишвания или издишвания за минута.Малките кученца имат по-бърза обмяна на веществата,женските,особено бременните дишат по-учестено.Трябва да се вземе под внимание времето през деня,температурата на въздуха,емоционалното състояние на кучето. - Измерване на пулса -за да измерите пулса поставете длан на гърдите от лявата страна,при малките породи може да се измерва и от дясно,ако поради някаква причина няма възможност да се направи от лявата.Мястото за измерване е вътрешната повърхност на бедрата,където бедрената артерия пулсира.Нормален пулс за брой удари на минута от 70 до 120.Трябва да се отбелязват външните фактори,влияещи на ускорението,възрастта на кучето(при кученцата пулса е по-бърз),половата принадлежност,психо-емоционалното състояние. Провеждането на тези манипулации в комплекс с оценката на външния вид ще ви изясни как се чувства кучето и дали се нуждае от помощ. Ако сте определили,че нещо не е в ред с кучето,изяснете какво е провокирало влошаване на състоянието.Понякога причините за травми са токов удар,слънчев или толинен удар,авария и нещастен случай.Причините за заболявания и отравяния могат да бъдат развалена храна,битова химия и др. Ако сте определили причината за травмата или заболяването,отстранете я по-бързо,за да престане да оказва негативно влияние върху кучето.Отстранете източника на тока, преместете кучето в затъмнено помещение,спрете кървенето, неутрализирайте химикалите и т.н. Извикайте или заведете кучето на ветеринар,ако може да се транспортира,или окажете първа помощ.Неправилната оценка на състоянието може да струва живота на кучето,за това бъдете внимателни.Има случаи,когато ветеринарната помощ е необходима веднага. Втори етап - оказване на първа помощ Ефективността на първата помощ зависи непряко от това доколко вярно и бързо сте определили причината за травмата или заболяването,да отстраните вредното въздействие и да оцените тежестта на състоянието.Не бъдете самоуверени,ако се съмнявате в нещо,по-добре се обърнете към лекар. В случай на непредвидени обстоятелства,травми или внезапно заболяване трябва да имате аптечка.

==================================================================================

Вредата от паcивното пушене при декоративните породи кучета

Извеcтна ни е вредата от пушенето. Знаем, че паcивното пушене може да бъде вредно не caмо за вcички непушачи, но и за тези, които пушат. Но знаете ли, че нашите малки кучета cъщо cа изложени на този риcк, подложени на въздейcтвието на цигарения дим? - Цигареният дим причинява алергия при кучето Cъглаcно ASPCA, цигареният дим е един от най-разпроcтранените причинители на алергия при малките кучета. Хроничното въздейcтвие на паcивното пушене може да причини не cамо алергични реакции, но и рак на белите дробове и cинуcите, а cъщо и бронхити. - Паcивно пушене Паcивното пушене влияе на малките кучета така, както и на хората. При малките кучета, които вдишват цигарения дим от цигарата на cтопанина cи, е вероятно развитието на тежка алергия към caмия дим. Породите c дълги муцуни, такива като левретки, пудели, фокcтериери, шнауцери, cа най-cклонни към развитие на алергии и други уcложнения, оcвен рак на ноcната кухина, в резултат на паcивното пушене, въпреки че вcички породи ca подложени на риcк. Кучетата c къcа муцуна, като ши-тцу, мопc или папилион имат по-виcок риcк от развитие на рак на белите дробове. Едно от възможните обяcнения за това е, че тези породи имат къcи ноcни проходи, които на cвой ред не могат да отфилтрират повечето канцерогени по пътя им към белите дробове. - Cимптоми Ако вашето куче има алергия към цигарения дим, може да бъде идентифициран по няколко признака. Кашлица, задух, затруднено дишане - това ca cимптоми на алергия към паcивно пушене. При малките породи кучета c далече поcтавени очи, такива като чихуахуа и мопc, може да забележите прекалено овлажняване на очите. Cимптоми при кучетата c дълга муцуна - Подуване на носа - Прекалено кихане - Кървави cекрети от ноca Cимптоми при кучетата c къca - и cредно къca муцуна - Затруднено дишане - Хронична кашлица - Загуба на тегло - Необичайна умора Лечение Най-очевидното лечение на алергията към цигарения дим при малките кучета е да не пушите в тяхно приcъcтвие. Ако cимптомите не преминават cлед като cпрете да пушите, задължително ce обърнете към ветеринар. От момента на възникване на алергията към цигарения дим, кучето може да ce нуждае от ежедневни инжекции против алергия. Риcкове В допълнение към алергията и затрудненото дишане, паcивното пушене може да доведе до рак на cинуcите, белите дробове и уcтната кухина. Cпоред изcледванията на Универcитета в Колорадо, cъщеcтвува пряка връзка между паcивното пушене и ракът при малките кучета. Има вероятноcт вдишването или поглъщането на чаcтиците цигарен дим от повърхноcтта на битовите тъкани при игра или от козината по време на грижите за кучето, което повишава риcка от развитие на рак на уcтната кухина. Профилактика/решение Дори ако вашето куче не проявява cимптоми на алергия, е много важно да не пушите в негово приcъcтвие. Cтарайте cе да не пушите във вашия дом и да ce въздържате от пушене в непоcредcтвена близоcт до вашето куче по време на разходка. Не позволявайте на гоcтите или други членове от cемейcтвото да пушат при кучето. Изпълнението на тези cъвети може да продължи живота на вашият любимец, а може и да го cпаcи.

=================================================================

Използване на клетка за кучета

Поставянето на кучето в клетка не означава, че го бутате в затвор и не е проява на жестокост, ако следвате посочените съвети. Кучетата се чувстват спокойни в малки затворени пространства, сякаш са в бърлога. Кучешките клетки са отлични за тази цел. Клетката предоставя на кучето ви сигурност, бърлога с покрив и място, което е само негово и където може да избяга от всичко останало. Клетката е и безопасно място, където то стои, когато ви няма или не може да го наглеждате.
Основни стъпки в обучението:

1.Изберете клетка с размерите на кучето/ кутрето. То трябва да има точно толкова място, колкото да стои, да се обръща и да ляга. Клетката служи за спане или функционира като безопасно място, когато ви няма. Ако имате кутре от едра порода, е добре да купите две клетки с различен размер или клетка с преграда, която да местите с растежа му.

2.Използвайте една-единствена дума, за да накарате кучето да влиза в клетката, и хвърлете вътре лакомство, за да го примамите вътре. Когато влезе, го похвалете и затворете вратата. Постепенно увеличавайте времето, което прекарва в клетката, преди да го пуснете навън. Помнете, че кучето ви все още се нуждае от време за игра и изхождане. Поддържайте редовен график за разходки навън, за да не го ограничавате прекалено много.

3.Има едно основно правило, според което кутрето ви може да престои в клетката спокойно няколко часа, и то се определя от възрастта. Вземете възрастта му в месеци, прибавете 1 и ще получите времето, през което би трябвало да престоява в клетката (до около 8 часа). Например двумесечно кутре принципно следва да издържи кротко 3 часа в клетката.

4.Осигурявайки на кучето клетка, която е твърде голяма за него, на практика му позволявате да се изхожда в единия край и да спи в другия. Поставянето на храна и вода в клетката не му дава друг избор, освен да се облекчава в нея. Правете всичко възможно кучето/ кутрето да се разхожда навън редовно. Винаги го извеждайте на каишка в една и съща зона на двора, за да може да го похвалите, когато си свърши работата. Така то ще свикне с определеното място и няма всеки път объркано да търси подходящо място. 

Не забравяйте да играете с кучето си и да го обучавате. Тази стимулация е необходима за доброто му умствено и физическо здраве.
====================================================================================
==============================================================================

Връзка между стопанин и куче. Правилно ли обичате кучето си

Видове връзки

Отношението на собственика към кучето произтича от подсъзнанието на човешките потребности.Ако кучето се отглежда от жена,която няма деца,тя ще се отнася с него,като с дете."Куче-играчка" или " Куче-мебел" се отглеждат само за престиж,но не винаги от скъпа порода.

За много видове отношения е характерно,че кучето не се възприема като пълноценно живо същество и не получава достатъчно общуване.Това води до неразбиране на кучето в ситуацията и смущения в поведението.
Трябва да отбележим,че видовете отношения може да се построят в зависимост от "предназначението" на кучето.Ако то се взема за охрана на двор,то "близки" отношения може и да не са необходими.Разбираемо е,че такова куче е лишено от внимание,но то може и да няма нужда от комуникация.

Кучето-дете

В очите на стопанина такова куче е като дете,има нужда от постоянна опека и не е готово за самостоятелни действия.Подобни кучета често участват в телевизионно шоу.
Такива отношения обедняват живота на кучето,и ако ние се отнасяме с него като с глупаво същество,няма да има никакво развитие,не можем и да кажем: кучето остава инфантилно.
Такава схема има и своите плюсове:" кучето-дете" може да получи максимум удоволствия от живота (позволяват му всичко);
и минуси: такива кучета са неуправляеми.

Куче-човек

В този случай стопанина се отнася с кучето,като се сравнява с него по интелект.По мнението на стопанина,"куче-човек" е същество,което трябва да може да се справи "по природа".Парадоксално е,но отношението към кучето,като към звяр,който умее да хапе- е разновидност на схемата "куче-човек":този човек се характеризира с нещо,а този човек(подразбирайте кучето) има големи зъби и може да хапе,пазейки стопанина си.

Схемата "куче-човек" поражда повишени изисквания на стопанина към кучето.Такава схема в отношенията също има своите плюсове:
кучето по отношение на интелектуалното развитие "дърпа"(но не всички кучета могат да възприемат такова "дърпане");
и минуси:
прекаленото изискване води до срив в поведението на кучето.

Куче-играчка - Куче-мебел

Кучета,възприемани по този начин,практически са лишени от общуване със стопанина си.Понякога те са като досадна играчка- взели я да поиграят,а след това им омръзнала.Когато чуем,че кучето е ухапало стопанина си,това почти винаги се отнася именно към такив тип отношение.Кофликта се развива по доста стандартна схема:кучето изразява някакво желание,а стопанина е възмутен от това,че :"този ходещ диван много си позволява".След това на кучето,"хванато в ъгъла" ,не му остава нищо друго,освен да се защити,понякога последствията могат да бъдат трагични.

Куче-автомат

Някой стопани понякога си представят кучето като жив автомат.В този случай няма място за никакво разбиране.Кучето в очите на стопанина си е примитивно същество,"програмирано".Когато човек се отнася към кучето,като към автомат,той изпуска факта,че кучето разбира много,а за да постигне изпълнение на командите в различни условия може само чрез разбиране,чрез осъзнаване на кучешките действия.

Конфликтни ситуации при такива отношения възникват често,когато собственика внезапно прояви внимние и добрина.Куче,което не е свикнало на такова отношение,не разбира случилото се и понякога в състояние на афект започва да се защитава.Собственика просто е искал да го хване за нашийника,за да го погали.Но във кучето се е създало впечтление,че ей сега ще го убият,и вече не е до разбирането,"кой е шефа в къщи".

Поведение на улицата

Куче-дете

Обикновено собствениците на такива кучета " не търсят приключение" и го пазят от такива ситуация.За отглеждане на такова куче в града това е приемливо.Но,когато кучето излезе от контрол(то е по-агресивно,от колкото предполага собственика), веднага започват сериозните проблеми.Ако от гледна точка на стопанина ситуацията е потенциално опасна за кучето,понякога самия стопанин излиза от котрол,което е неприятно.

Липсата на развитие на кучето води до непредсказуеми последствия:така както кучето не получава пълноценно общуване,то не може да се социализира.Основните стадни инстинкти,заложени в кучето,не получават изход,и с времето натрупаната енергия може да се взриви в непредсказуемо наравление. В добрия случай това се изразява в неконтролируемо поведение,увреждане на имуществото......

В "градските" конфликтни ситуации е невъзможно да се предвиди как ще се държат кучето и собственика му.Човешката логика:"Това е дете и няма да навреди на никой",а това дете започва изведнъж да хапе.Собственика в този случай е склонен да обвини не себе си и своето куче,а околните,в това число и ухапания.

Куче-човек

Основните проблеми в бита възникват от това,че собственика надценява способностите на кучето,оставя го без подкрепа в критични ситуации.Когато сложността на обстановката превъзхожда възможностите на животното,се появява реакция на агресия.

При неуспех на кучето за повечето стопани е характерна проява на негативна реакция на кучето или на неговата жертва.

Куче-играчка/ Куче-мебел

Обикновено проблемите с поведението на такива кучета на улицата са свързани с тяхната неуправляемост.За това,за да контролирате такова куче,трябва да разберете желанията и нуждите му,а такова разбиране при такава схема на отношения няма.

Човек разсъждава по следния начин:" Аз храня кучето и го разхождам,какво още?" Още примери: кучето се храни от един човек,разхожда се с друг,а аз съм собственика.Но кучето не знае,че именно той е платил пари за него.В резултат то възприема такъв собственик като чужд,и когато той започне да предявява някакви изисквания,кучето се съпротивлява.

Куче-автомат

Много често може да се види,как такива кучета контролират "силата",не се опитват да разберат,съответства ли командата на ситуацията,как да я разбере кучето.В такъв случай с животното постъпват като с електрически ключ,ако няма реакция на изходния сигнал,трябва да се повиши нивото на този сигнал. Но това може да предизвика противодействие от страна на кучето.Това не се отбелязва в разбиранията на собственика:кучето не се е съобразило,а това вече е преминало.Според гледната точка на кучето дадената ситуация фундаментално се различава от тази,в която са го подготвяли,а собственика по силата на изключването от кучешките мисли и емоции не ги разбира.

Кучето-автомат може да работи чудесно на дресировъчната площадка,но ще слуша ли собственика си и ще го защити ли в реални "улични" условия- това е големия въпрос?

Дресировка

Когато животното не отговаря на човешките изисквания,той се обръща към инструктор-дресьор.Ако стопанина се обърне към специалист,ще започне да разбира,че в отношенията му с кучето нещо не е наред.Понякога такова разбиране идва,когато човек вижда реалните резултати от дресировката.Когато възникне проблем,някой дават съвети,други започват да се занимават,постигат определени резултати и се засилва мнението,че промяната в отношението с кучето е необходима.

На дресировките идват хора с кучета,достигнали "съзнателна" възраст и с определени стереотипи на поведение.Често драстично се променя отношението "стопанин-куче",да се коригират по строга,вероятно и правилна схема,е невъзможно.Ако кучето е "предадено",то постоянно ще очаква викове,наказания.И ако човек премине към другата крайност,започне постоянно да поощрява кучето,да го води на повод.Животното ще започне да възприема това като отслабване на човешката позиция,загуба на доминиране.
Съществуващите взаимоотношения трябва да се променят,но това трябва да се прави бавно и внимателно.Понякога се случва така ,че не е необходимо да се обясняват всички тънкости на стопанина:човек може да промени маниера си на поведение рязко,което ще бъде възприето неадекватно от кучето.В такъв случай е полезно в процеса на дресиране,без да се обясняват причините,просто да се създадат условия,в които стопанина поне малко да промени отношението си към кучето.Това променя и личните характеристики на човека и на кучето.Възможно е изградената връзка да не е съвършенна,важното е да се избегне "интонацията",последствията трудно ще се коригират.

Куче-дете

Стопаните на такива кучета се обръщат към треньор след появата на проблема.От една страна собственика започва да се учудва:"Моето куче може така ?".Оказва се,че кучето не е толкова "глупаво",както е прието да се мисли в семейството.Отношението към кучето се променя бързо,кучето предизвиква определено уважение,отделя му се повече внимание,и това вече не е непълноценно същество,живеещо за удоволствието на семейството,а реален член на това семейство,с който може да се общува.

Корекцията в поведението се състои в това,че стопани от този тип не са подготвени за работа с кучето в сериозни ситуации.На практика те се опитват да прикрият кучето,да отнемат товара на обучението.При обучението на такова куче за корекция в поведението се изразходват много усилия за убеждаване на собственика,че са безвредни и необходими такива действия.

Задачата на дресьора е да "повдигне" интелектуалното ниво на кучето в очите на стопанина,да го накара да повярва,че животното може да бъде не просто диванно куче,а да изпълнява различни роли.

Куче-човек

Много хора си мислят,че кучето може да научи всичко,но това не е така.Много кучета нямат "в готов вид" охранителни навици,които се развиват в процеса на обучението.Възможността за такова поведение е заложена в кучето,но е необходимо да се намери,да се сформира,да се създаде и да се направи управляемо.
Стопани,които се отнасят към кучето като към същество,което притежава определени знания и умения,са склонни да повишат изискванията към кучето.На такива хора трябва да се обяснят особеностите в поведението на животното.Стига се до там, че на първото занимание трябва да се демонстрира на стопанина,че кучето може да се бои от нещо и да се обясни,защо и как се случва това,трябва да отиде на определена провокация.

Често срещан проблем в убеждаването на собственика е че за всички грешки на кучето е виновен дресьора.Понякога се стига и до сериозни скандали,среща се и негативно отношение към кучето.

Куче-мебел - Куче- играчка

С такива кучета идват на обучение от съображение за престиж,или защото "така трябва да бъде".
Задачата се състои в това,че трябва да се обясни на стопанина,че без неговата подкрепа кучето не е в състояние да направи нищо.Стопанина е необходим на кучето,така както и кучето на стопанина.Налице е опита да се "изтласкат на повърхността" съществуващите взаимоотношения,които стопанина не осъзнава,макар и несъзнателно да ги разбира.

В такава ситуация трябва да се активизира общуването на стопанина с животното,да се обясни,че без такова общуване може да има проблеми.Тук трябва да се вземе под внимание и личността на собственика:на един е достатъчно да се каже,че в реална ситуация кучето няма да го пази, на друг - да се каже нещо друго.Най-интересното е,че когато стопанина започне да общува с кучето,се оказва че това му е много интересно и приятно.Забележително е да се наблюдава динамиката в развитието на такива отношения.Когато стопанина идва на занятията,неговото отношение към кучето е пренебрежително:паразит,който само яде.И изведнъж става ясно,че животното може да изпълнява ,ако му се даде задача.Уважението на стопанина към кучето нараства,кучето става интересно за него.За кучето това също е полезно:стопанина започва да осъзнава нуждите му,живота му придобива определен смисъл и интерес.

Куче-автомат

Стопаните на такива кучета много често се занимават с тренировка(самостоятелно или с инструктор) и получават сравнително добри резултати.

Ако обърнем внимание на западните методи на дресиране,често можем да се срещнем с такъв подход.Независимо от квалификацията на инструктура процеса не се основава на разбирането на кучето на собствените му действия.

Резултатите от обучението на възприятието "куче-автомат" може да бъдат много високи,но за градските кучета,които живеят като членове на семейството,такъв модел е неприемлив.В такъв случай процесите,които протичат в главата на кучето,убягват от вниманието на стопанина,а нуждите на кучето не са удовлетворени.

Обучавайки куче-автомат в условна ситуация и не отбелязвайки,че то може да разбира тези условности,ние подготвяме кучето за площадката,за състезание,а в реални условия то се превръща във "себе си".Например,ако кучето е управляемо "като автомат",без никакви стимули,при незначителна промяна в ситуацията може да не изпълни командата.

От гледна точка на взаимоотношенията между дресьора и стопанина този тип отношения не е проблемен,както първите три.Ако човек се отнася към кучето,като с механизъм,то ще разбере,че механизма трябва да се настройва и регулира.Сложността е в това,че на такъв стопанин трябва да се обясни:тези "програми" са гъвкави,те се променят през целия живот на кучето.Това не е веднъж и завинаги заложена схема на поведение,което ще работи винаги и във всякаква ситуация.Трябва да се обясни на такъв стопанин,че кучето може да разбере някой неща,че то в определена степен е "самопрограмиращ се компютър".
==============================================================================================

ПРИМЕРНА СХЕМА ЗА ВАКСИНАЦИИ НА КУЧЕТА С ВАКСИНИ ОТ СЕРИЯТА БИОКАН

Възраст на кученцето
Нормална епизоотична обстановка
Епизоотична обстановка положителна за парвовироза
Епизоотична обстановка положителна за гана
6-та седмица
Puppy 
P(Puppy)
Puppy (DP,DH)
8-та седмица
Puppy
P(Puppy)
D,H
10-та седмица
D,H,P
D,H,P
D,H,P
13-та седмица
D,H,P,Pi,L
D,H,P,Pi,L
D,H,P,Pi,L
16-та седмица
L,R,M
L,R,M
L,R,M
19-та седмица
M
M
M
=============================================================================================

Относно родословието

Родословието е личната карта на кучето - неговият документ за самоличност. В него са вписани (В случая се дава пример с доберманът,което е напълно актуално за всяка една порода.Разликите естествено са във породните характеристики,както и да се има в предвид че за служебните/работни породи във родсл-то се вписват и тестовете за племенна годност и служебните изпитания които са преминали.Много често също така се вписват и титлите на предците/родители/прародители на кученцето.Нарочно наблягам на тази информация тука,ще я срещнете и на други места :)):

    * породата;
    * името (в повечето случаи съставено от името на кучето и името на развъдника);
    * дата на раждане;
    * пол;
    * татуировъчен номер (трябва да съвпада с направената от вътрешната част на бедрото татуировка);
    * цвят (black & tan-черно с подпал, brown & tan-кафяво с подпал);
    * имената и адресите на развъдчика и собственика;
    * номер на родословието;
    * имената на предците до 3-то или 4-то коляно (пояс);
    * дата на издаване на родословието ;
    * подпис и печат (или холограмен стикер) на съответния клуб.

Основно правило в повечето държави е, кученцата от едно кучило да са с имена, започващи с една и съща буква. Тази буква се определя като поредна за дадения развъдник - първото родено в развъдника кучило е с буква А, второто с Б (или латинското В) и т.н. В някои държави централно се "спуска"  буква, (например Франция), с която започват имената на всички родени през дадената година кученца, в други държави различните кученца в едно кучило могат да бъдат кръстени на различни букви (САЩ, Англия).

Проучването на родословието още по-назад от 4-то коляно е и важен и маловажен елемент. Тъй далечната рода няма кой знае какво съществено влияние върху кучето и потомците му, но влияние все пак има и то може да изиграе известна роля върху развъждането - или да изиграе лоша шега на развъдчика.

Ако кучето е внесено от чужбина, на родословието трябва да пише EXPORT PEDIGREE, за да може да бъде регистрирано в БРДК (откъдето се изпраща в БРФК, а оттам в МФК). Ако то не е регистрирано в БРДК, то това родословно куче не може да създаде родословно потомство в България. На малките няма как да бъде издадено родословие от БРДК, тъй като даденото куче не е в регистъра на българската племенна книга.

Друг минус на не-експортното родословие, ако мога така да се изразя, е че при записване за участие в определено киноложко събитие (екстериорна изложба, организирана от БРФК или БРДК, или тест за работни качества), собственикът ще плати такса за чужденец, която е почти двойна в сравнение с таксите за регистрираните в България кучета.

ТЪЛКУВАНЕ НА РОДОСЛОВИЕТО:

Родословието може да е структурирано по различни начини (в зависимост от държавата на издаване):

-табличен вид;

-с номерация пред имената на предците.

Но задължително в него присъстват всички данни , които вече споменах.

При родословията от табличен вид първата колонка на таблицата (1-ви пояс или коляно) има 2 имена - на бащата( отгоре) и на майката (отдолу). Втората колонка (2-ри пояс) има 4 имена-името на бащата на бащата, под него-името на майката на бащата, а под тях съответно родителите на майката. В трети пояс са вписани имената на техните родители и в четвърти - родителите на предците от трети пояс (пра-прадядовците и бабите на Вашето куче).

В родословията, при които липсва таблица, пред всяко име има цифра. Така бащата е отбелязан с 1), майката с 2), бащата на бащата с 3), майката на бащата с 4)  и т.н.

Родословието съдържа данни за предците до трети или четвърти пояс. Тези данни освен име на майката, бащата, бабата, дядото и т.н. , включват още номера на родословието на даденото куче, цвят на кучето, може да са изброени по-важните титли от изложби към момента на издаване на това родословие, изпити за работни качества, резултати от здравни тестове.

В България родословието се издава най-рано на 49-дневна възраст. Ако кученцето, което купувате от развъдник/развъдчик, е  на по-малка възраст (което е малко вероятно) или още не му е готов документът, свържете се с клуба, за да потвърдят оттам, че кучилото е наред и ще има редовни документи.

Факт е, че много голям процент от родословията, давани от зоомагазини, борси и прекупвачи, са фалшиви и при покупка на куче не от легитимен развъдник/развъдчик, трябва да сте много внимателни и скептично настроени. Най-добрият вариант е да поискате копие от родословието и да го дадете за проверка в БРФК, откъдето ще пуснат документа до федерацията на съответната държава и не след дълго ще получите отговор истински ли е той или не. Факт е също, че повечето зоомагазини, борси и т.н., които продават кученца с истинско родословие, не ги продават с експортно такова. Примерно, купувате си куче с украинско родословие, то е истинско, но Ви предстои няколко месечна одисея за издаването на експортно.
==============================================================================================

Смисъла на селекцията

Ще пусна тука една тема доста интересна за разглеждане.Мисля да разширя аспекта на темата обхващайки  и много други породи.
================================================================================================
Сред причините, които подтикват някой да си вземе чистопородно куче, има една много важна, която всички трябва да имаме предвид, и тя е предвидимостта на сигурни морфологични и характерни особености, типични за породата. Тази идея трябва винаги да е основната мисъл при чистопородната селекция. Одомашняването на кучето започва преди около 14хил. години. През това време хората създали дадени породи, благоприятстващи предаването на определени белези, които обикновено се проявявали в поколението и били свързани с жизнено необходима работа като  ловуване,пазене на стада, стража...
Разделението на популацията във връзка с работните качества е било първото основаване на "най-ранните породи". Това първо разделение, създало генетичния фонд,на който днес се основана съвременната селекция на чистите породи. По тази причина е правилно да кажем, че съвременните породи произхождат от примитивните работещи кучета. Работните качества заедно с търсенето на съвършено хармоничното куче отдавна е цел на селекцията.

Когато морфологичния аспект (външният вид, екстериор)  станал главна задача, работните качества на кучетата изглежда останали на заден план. Докато се оформи стандарта и се създаде първата регистратура (почти в края на 1800 година)  голяма част от значението, придавано на работните качества, било загубено.

За щастие, при породата Доберман, това не се случило. Стандартът съхранил важното значение на работните качества на кучето и дори в третото и в последното му издание, сериозно се обръща внимание на вродените способности и на схватливия темперамент на нашите Добермани. Вземането предвид на тези характеристики е било, и е, в голяма помощ на селекцията, както и на развъждането.
Главната работа на специализираните клубове по породи е да изберат тези кучета, които са физически и психически здрави, постоянно да се имат предвид тези специфични характеристики на породата,описани в официалния стандарт, във връзка с цялата популация на породата.

Генетичното усъвършенстване на една животинска полулация се осъществява чрез селекция, която е подбор на следващото поколение родители.
Както вече казах, в генетичното подобрение на Добермана процесът на селекция е насочен към изборът на животни с най-високите генетични репродуктивни показатели; служи си със съществуващите разлики в репродуктивните показатели между различните кучета, проучвани за произход или кръвна линия.
Има три стъпки в процеса на селекция:

    * мярката и записването на характеристиките

    * генетична оценка на мъжките кучета

    * изборът на мъжките кучета

Това може да стане възможно чрез обмислянето на определена работа като:  съдене-развъждане-селекция.
Необходимо е да се следва точно този ред, защото съденето може да обуславя развъждането и двете заедно могат да въздействат занапред на селекцията (избиране на следващото поколение възпроизводители).
Контрола върху фенотипа (външния вид) има ключова роля за оценката на селективните цели и той обхваща няколко различни насоки като:  здраве, поведенчески и работни качества и морфологични аспекти.
Съденето е израз на критична оценка, дадена за всяко отделно качество във връзка не само с породния стандарт, но също с миналата, настоящата и бъдещата насока, която е желана в една порода.
В това отношение специализираните породни клубове осигуряват специфични селективни програми за да защитят и разпространят чистите проди.
Резултатът от селекцията може да бъде бърз при качествените характеристики, кодирани от единични гени, такива като цвета на козината, или може да изисква много поколения, например в случай на  количествени характеристики, кодирани от няколко гени и зависещи от отношението на обкръжаващата среда  (например HD-тазобедрена дисплазия).

Селекцията е по-лесна, когато има единичен белег за селектиране (например височина при холката), но от друга страна, развъждането на чистопородните кучета изисква селекцията на повече характеристики, които включват едновременно типа на морфологията и неговите качества  и поведенчески аспекти. Така че е много важно да се определят характеристиките, които да селектираме, и дори да се определи точният начин за постигане на поставените цели.

След като сме изяснили и потвърдили целите на селекцията, се нуждаем от планиране на стратегията за постигането им.
Това е скица на селекцията: да определим кой ще бъде бащата на бъдещото поколение.
От генетична гледна точка селекцията трябва да цели  движение на общото равнище на популацията, а НЕ  произвеждането само на няколко отделни индивида.
Всъщност отделните индивиди са резултат от много селектирана репродукция и са такива, само ако могат да покажат белези на генетично подобрение в техните синове в общото ниво, сравнено с дадената популация.
Винаги трябва да имате предвид, че всеки предава на синовете си половината от своите гени и затова, поради допълващия ефект на гените, те представят заложбата или способността на индивида да предава по наследство, което е равностойно на половината от неговия репродуктивен коефициент.

За да бъде възможно да приложим една селективна програма, се нуждаем от източник на специфична информация за популацията, от която се интересуваме. Обширните познания за породата и различните морфологични и поведенчески характеристики, който искаме да селектираме, осигуряват солидна основа за всеки план за селекция. Дори генетичното съотношение на различните характеристики с възможността за унаследяването им трябва да бъдат внимателно проучени.

Оценяването на характеристиките на типа, качества и характер, могат да се смятат за работни тестове за кучешкия вид. Те ни позволяват да оценим кучето по неговите  морфологични характеристики и качества. Нивото на функционалност на контрола над фенотипа зависи от два фактора:точността на оценяване и вероятността за унаследяване на определената хартактеристика. Оценката на характеристиките с възможност за предаване е все още ограничена при кучетата, но някои проучвания относно други видове потвърждават, че особеностите, които включват тегло, височина и тип могат да бъдат лесно предадени, докато репродуктивните характеристики са по-малко унаследяеми. Поведението и качествата могат да са повече или по-малко унаследяеми в сравнение със споменатите.

Говорим за потомствен тест, когато изборът на бащата е базиран по-скоро на резултатите на поколението, отколкото на даденото мъжко куче.
Правилна оценка чрез този тест (progeny test)  трябва да бъде направена, например чрез заплождане с мъжкото куче, което искаме да оценим, на група женски на различно ниво, които са избрани произволно; тогава трябва да проучим голям брой от неговото поколение, израснало в колкото се може по-различна обстановка. Само по този начин можем да имаме точна оценка на разглежданото куче.

Целите на развъждането, определени от целите на селекцията, трябва винаги да са насочени в интерес на цялата популация, а не към няколко кучета. Здравето е първата цел от изброените по-горе.
Във всяка програма за селекция, физиологичните определящи фактори са: възможното предаване по наследство, разнообразие и генетично съотношение.
Основите на целите на селекцията могат да бъдат обобщени в няколко думи: здраве, работни качества, поведение, морфологичен тип, добро състояние.

Целите на селекцията могат да се касаят до бързината на учене, елиминацията на генетична патология или подобрението на някои телесни характеристики.
Накратко, трябва да решим кои характеристики искаме да запазим и кои искаме да изпъкнат в новото поколение.
Селективната програма може да бъде организирана както следва:

    * поставяне на целите на селекцията: морфологични и поведенчески характеристики, които трябва да бъдат подобрени;

    * организирането на селекцията включва:начинът на достигане на целите;

    * отчитане на пригодността и ефективността на методите на селекцията;

    * потвърждаване на насоката на развъдните програми.

"Генетичното бедствие" , което може да засегне също и нас в бъдеще, и особено в тези страни, където няма развъдни правила, е резултат от едновременното съществуване на 2 различни породи, две отрицания, принадлежащи към един стандарт, но селектирани по 2 различни начина: спортно-работещото куче и изложбеното куче.
За много от тези породи този процес е станал необратим. Има развъдчици, които избират морфологично добри кучета, но със слаб, ненадежден и страхлив темперамент. Тези кучета трябва да се считат за "проблематични кучета" . От друга страна има развъдчици, които избират, обръщайки внимание само на темперамента, оставяйки на заден план особеностите на структурата, отглеждайки подходящи спортни и състезателни  кучета, които понякога са прекалено нервни и агресивни. Тези кучета трябва да се смятат за "проблематични" също, заради не доброто послушание.

Доберманите са кучета с добра структура, устойчив темперамент и добро изражение на стандарта като цяло.
Повечето от тези кучета са минали ЗТП и значителна част от тях също и Koerung.
Това са кучетата, които са опората на нашите развъдници; техните гени и поколения са постижението на  нашето време.

Често имаме доказателство за "генетично бедствие" - кучила от НЕПРОВЕРЕНИ   РОДИТЕЛИ. Тези кучила могат да изложат на опасност бъдещата цел на цялата популация. Добър контрол на развъждането е считането на интереса на популацията над интереса на едно куче. Само в тази насока можем да грантираме бъдеще за нашата порода. Това е развъдната цел. Това е причината за съществуването на нашите органи за управление и нашите изложби. Цялостната селекция е да развъждате в съответствие както със структурата, така и с темперамента. По тази причина е много важно да разберете кои са факторите, които трябва да се подобрят и да се работи върху всеки един от тях чрез планирани селективни цели и строги правила за действие.
Често се рекламират кучета по немислим начин  и има много некоректни реклами, особено във връзка с наследствените заболявания.
В много страни няма официални ветеринарни лекари, които биха могли да извършат клинична или рентгенова диагностика, съобразена с условията на FCI. Няма центрове за установяване на тазобедрена дисплазия, които да са одобрени от Германския клуб Доберман.
Ето защо има нужда от спешно централизиране на решенията и да се установят стриктни правила. Има нужда да се информират и учат нашите развъдчици.  Без отправяне на решенията, по подходящ начин, всеки развъдчик може да се отклони и да се отдалечи от генетичното подобряване, за което работехме всички.
Контролът над фенотипа (външния вид) има ключова роля в оценяването на селективните цели и трябва да обхваща: морфология, поведенчески характеристики и работни качества.

Морфология и тип:
Породният стандарт на Добермана определя идеалните характеристики, които куче, принадлежащо към определена порода, трябва да има (тип) ; задължение на развъдчиците е да произвеждат кучета, колкoто се може по-близки до този идеален тип. Една от основните цели на клубовете в породната селекция е постигането на точния тип. Целта не е само да се запази породата, а и да се усъвършенства; няма нищо грешно в опитите за подобрение на морфологичните характеристики на породата, но този процес изисква нужните мерки.

Поведенчески характеристики:
Процесът на селекция при кучешките породи е наложил някои специфични поведенчески показатели, които заедно с типичните морфологични характеристики разграничават домашното куче в различни породи. Тъй като са засегнати типичните харакетеристики на една порода, поведенческите характеристики не са по-малко важни от морфологичните и заедно трябва да се смятат за съществени за плановете на селекцията. Точният и внимателен анализ на типичните поведенчески характеристики може да помогне да избегнем някои неприятни поведенчески отклонения, като онези лоши истории, за които често четем във вестниците.Целите на селекцията, които засягат поведението, трябва абсолютно да бъдат базирани на внимателно проучване на поведенческите схеми, които искаме да селектираме, с цел да оценим вероятността определена характеристика да бъде унаследена, разликите в различните породи породени от определен аспект (правилната оценка на индивида изисква определено схващане за породата) , връзката между различни поведенчески характеристики. Няма много подробни изледвания, обхващащи това твърдение  и е много важно да подчертаем близката връзка между наследствените характеристики и тяхната изходна популация.

Работни качества:
В процеса на одомашняване, човекът осъзнал, че може да използва кучето за работа: може да му помага в лова, охраняване на къщата или земята, да го защитава или контролира стадото. Селекционния процес за тези различни дейности довел до разграничаване на популацията на вида Canis familiaris в разнообразни групи.
Качествата по отношение на определена работа довели до съчетание на онези индивиди, които се държали по определен начин; резултатът бил селектиране на няколко подпопулации, характеризиращи се с определен начин на работа, което може да извлече максималното от някои прояви на поведение и да ограничи проявата на други.
Разграничаването на популацията във връзка с различните работни качества довело до първично подразделение в "породи". Първата класификация осигурила генетичен материал за съвременната селекция на породите кучета. Можем да твърдим, че съвременните породи произлизат от примитивните работещи кучета.
Целта на селектирането на работните качества е било за дълъг период от време решаващ фактор в развъждането заедно с търсенето на хармоничното цяло; въпреки това те загубили своята важност, когато селекцията  развивала само морфологичните характеристики, ограничавайки вероятността за предаване на специфичните работни качества на много породи.

Участията на кучета в работни изпитания ни дават възможността да оценим техните качествени характеристики; във връзка с това е невъзможно да разпознаем най-добрите без провеждане на спортно съревнование за работните характеристики. Работните качества на различните породи често са на второ място, тъй като те са по-трудно забележими в сравнение с екстериора на животните, който е бързо забележем, дори от не-експерти. При някои породи това разделяне довело до селектиране на работни линии и екстериорни линии. При породата Доберман контролът на фенотипа отчита едновременно работните и поведенческите характеристики и морфологичните такива: това спомага селекцията да бъде по-точна и пълна.

Неправилното съдене може да доведе до погрешни заключение относно темперамента, структурата и вродените качества на кучето. Погрешното заключение може да доведе до неправилно заплождане и да ни отдалечи от стандарта. Породния стандарт описва Добермана като съвършеното куче: красив и полезен. Това означава, че стандарта изисква Доберманите да са в най-добрата си функционалност и в в най-големия си блясък. Качествата, които изразавят "финкционалната красота" са най-важните за определяне на индивидуалността на Добермана. Ето защо е най-добре дори да не помисляме за развъждане на куче, което не е израз на типа на Добермана. ЗТП (ZTP) е базиран на тази проста идея.
Благодарение на ЗТП ние можем да проверим и контролираме темперамента, структурата и дори здравето на нашите Добермани (наследствените патологии могат да изложат на опасност породата, но трябва да имаме предвид също и разпространението и честотата по отношение на цялата популация).
Критериите на ЗТП и правилата са строги и научно обмислени не само от опита на немските развъдчици на Доберман, но също и в съгласуваност с изследванията на много важни експерти, специализирани и опитни изследователи на поведението на стражевите кучета.

Отнасяйки се за Добермана, от всичките направени изследвания произхожда следното:

основните ръководещи характеристики на породата са:

    * смелост в спокойна ситуация: много висока;

    * смелост в битка: много висока;

    * послушание: средно до високо;

    * физическа издръжливост: средна до висока;

    * психическа издръжливост: средна до висока;

    * защитен инстинкт: много висок;

    * агресивност: слаба;

    * ловен инстинкт: слаб - липсващ;

    * нежелани характеристики: ярост, страх, слаб темперамент, слаба връзка с водача.

Това са нравствените заложби на Добермана, определени от науката. Това е природата на Добермана, като под природа се имат предвид съвкупността от характеристики, наклонностите, вродените и придобити способности (физически и психически) , които определят и ръководят поведението на кучето в отношение към околния свят. Всеки от нас е наясно, че за да гарантираме реален напредък за нашите добермани, трябва да допускаме до възпроизводство само (строго само) онези кучета, които успешно са минали ЗТП.

Здраве:
Оценката на здравето е свързана с начинът на развъждане, което означава как се отглеждат кучетата и къде живеят.Някои клубове периодично посещават приетите развъдчици с цел да проверят състоянието на животните. В допълнение на идеята за отглеждане и контрол, ние също обръщаме внимание на честотата на запложданията. Специализираната организация и развъдчиците са отговорни за определяне на насоките на развъждане и за предлагане на целите за достигане чрез селекция.
Ефикасността на мерките, взети в полза на защита на породата, е толкова голяма, колкото по-висок е броят на развъдчиците, които споделят идеите на клуба.
Контролът над фенотипа трябва да бъде смятан за нещо, засягащо само въпросното куче, освен като сигурно средство за оценка на състоянието на породата като цяло.
Запазване на породата означава изучаване и генетично усъвършенстване на популация, характеризирана от определени морфологични белези и поведение. Наличието на генетични тестове е много важен за контрола на някои патологии, дори ако са все още слабо разпространени; тъй като се засягат и други заболявания, селекцията трябва да е базирана върху оценки на фенотипа едновременно на даденото животно и на неговите родители.

Селекцията е най-важният път, по който специализираните организации и развъдчици могат да повлияят върху генетичния запис на породата. Нейният ефект зависи от интензивността на селекцията, която е била приложена за постигане или отстраняване на определена характеристика и, преди всичко, генетичната природа на линията, за която става въпрос; индексът на вероятността за унаследяване на някои характеристки е много важен.
Всъщност селекцията на тези характеристики определени от повече гени, върху които е възможно да се окаже влиянието на околната среда  (количествени характеристики)  зависи не само от избора на мъжките кучета, а главно от възможността за унаследяване на избраната характеристика. Ако интензивността на селекцията или вероятността за унаследяване са ниски, напредъкът ще е изключително малък.
Особено важно е да се дадат насоки на развъждането преди изборът за заплождане на определени кучета и възпроизводството им, изключвайки другите, подразделя популацията на две групи според честотата на гените.
Родителите трябва да имат по-добра генетична комбинация във връзка с онези качества, които искаме да селектираме, отколкото онези, които се смятат за неподходящи за възпроизводство. Нивото на успех в селекцията ще зависи директно от способността за избор на групата от родители, с една дума-колко добре се познават характеристиките на породата и правилно се оценяват за да се направи най-добрият избор (контрол над фенотипа и генотипа).

При планирането на премахването на генетичната патология, трябва да обърнем особено внимание на онези генетични патологии, които причиняват смърт на носителите им, или, които не могат да бъдат контролирани. Една от главните цели е да се ограничи броя на кученцата, засегнати от патология след раждането.Наличието на тестове за ранно разпознаване на тези кучета, засегнати от патологии и носители, може да улесни контрола над генетичните патологии, дори и да е много важно винаги да знаем тяхната достоверност.
Една важна основна идея е, че мутациите и генетичните смущения са строго обвързани с живота и винаги ще се проявяват в различна степен. Всички живи организми, растения или животни, се характеризират с голям брой гени, които осигуряват живота и помагат за адаптацията и оцеляването на видовете, но също така и с редица негативни и дори летални гени (причина за смъртност).
Това трябва да е правилната схема за избор на следващото поколение възпроизводители.

От гледна точка на генетиката селективната цел е да се подобри средното качество на цялата популация, а не само производство на няколко кучета, които са над средното ниво. Много специализирани клубове и развъдници вече използват основните развъдни критерии. Има много развъдчици, които от години произвеждат само по тези критерии. Ние трябва да жертваме малко, за да стигнем тяхното ниво.
Този исторически момент, през които минаваме, е голяма заплаха за породата. Това се отнася за Добермана по няколко причини. В Европа рискуваме да има биологичен геноцид на породата и няма да е от значение, ако само някой страни за спасени от него.

Трябва да се борим заедно, защото все още има много, което може да бъде направено.
Не можем да се предадем или да отстъпим пред неясното бъдеще на породата.
Имаше значителни загуби в онези страни, в които законите забраниха купирането на ушите и опашките или  "опасните породи" . Това е показателен признак, които трябва да ни разтревожи. Намаляването на броя на доберманите за развъждане неизбежно ще ни доведе до генетичен дрейф.
Това явление е строго свързано с драстично намаляване на породния генетичен фонд.
Все още можем да направим много за породата:

    * Използване за развъждане само на тези кучета,които отговарят на морфологични, здравословни изисквания и темперамент.

    * Запазване и подобряване на породните качества и поведенчески характеристики.

    * Запазване и разгласяване на послушанието на добермана

    * Запазване и подобряване на структурния породнен тип

Това са главните цели, които трябва всеки от вас да зачита в своите развъдни програми.

Ако анализираме развъдната ситуация по света , ще осъзнаем, че половината от развъдчиците са надеждни, но не са много добре информирани или инструктирани, а другата половина действат като дребни бизнесмени.


    * Помнете, че животните, които избирате за размножаване днес, ще окажат влияние върху породата за много години напред. Помнете тая мисъл, когато избирате.

    * Родословието ви помага да научите добрите или лошите черти, които кучето ви вероятно ще прояви или предаде на поколението.

    * Развъждайте за кучето като цяло, не само за една или две характеристики.

    * Качеството не означава количество. Качеството е резултат от задълбочено учене,да имате ясна представа какво се опитвате да постигнете,да имате търпение да чакате, докато се сдобиете с подходящите кучета и да оцените какво вече сте произвели.

    * Запомнете, че дефектите в скелета са най-трудни за коригиране.

    * При развъждането не се "създава" нищо ново. Това, което получавате, е това,с което сте започнали. Може да е било скрито в много поколения, но е било там.

    * Кученцата от едно кучило рядко имат еднаква наследственост.

    * Бъдете честни със себе си. Няма перфектни кучета, нито перфектни производители. Не можете да правите добро развъждане, ако не можете да различите лошите и добрите страни на кучето, което мислите да развъждате.

    * Наследстваните черти са унаследени по равно от двамата родители.

    * Запомнете, че качеството е комбинация от здравина и предназначение. То не е просто липса на лоши признаци, а е подчертана проява на добри качества. То е кучето като цяло.

    * Не позволявайте чувствата ви да окажат влияние върху избора ви на куче. Най-доброто куче за развъдната ви програма е най-доброто куче, независимо кой го притежава. Никога не омаловажавайте добро куче, те са толкова редки и прекрасни за да бъдат пренебрегвани.

    * Не се задоволявайте с нищо друго освен с най-доброто. Второто място никога не е достатъчно.

кратък терминологичен речник на по-често срещани понятия

-==Някои термини са за породата Доберман те са обозначени/посочени!==-
  * БРДК - Български Републикански Доберман Клуб (член на БРФК)

    * БРФК - Българска Републиканска Федерация по Кинология (член на FCI)

    * МФК (FCI) - Международна Федерация по Кинология

    * IDC (International Dobermann Club) - Международен Доберман Клуб (член на FCI)


Изложби, класове, оценки и титли:

    * CAC - национална киноложка изложба

    * CACIB - международна киноложка изложба (с по-висок ранг от CAC)

    * специализирана изложба (специалка) - участват само кучета от една порода, изложбата е с ранг CAC (Доберманът е от втора породна група - Пинчери и шнауцери)


    * клас Бебе (Baby) - кучета на възраст 3-6 месеца

    * клас Подрастващи (Puppy) - кучета на възраст 6-9 месеца

    * клас Млади (Junior) - кучета на възраст 9-18 месеца

    * клас Междинен (Intermediate) - кучета на възраст 15-24 месеца

    * клас Открит (Open) - кучета, по-възрастни от 15 месеца без значение на спечелени оценки и титли

    * клас Работен (Working) - кучета, по-възрастни от 15 месеца, притежаващи работен сертификат

    * клас Шампиони (Champion) - кучета, по-възрастни от 15 месеца, притежаващи сертификат за Национален или Интер-шампион (международен), издаден от FCI

    * клас Ветерани (Senior) - кучета, по-възрастни от 8 години


Оценки за класовете Млади, Междинен, Открит, Работен и Шампиони - Отличен, Много добър, Добър, Незадоволителен, Дисквалификация

Оценки за класовете Бебе и Подрастващи - Много перспективно, Перспективно, Не перспективно


    * BJ (Best Junior) - Най-красиво младо куче,присъжда се на мъжко и женско куче с оценка Отличен 1 (първо място) от клас Млади

    * CAC - титла,получена от изложба с ранг CAC или CACIB; присъжда се на мъжко и женско куче, победители в класовете Междинен, Открит, Работен и Шампиони, задължително с оценка Отличен 1

    * r CAC (Res.CAC) - присъжда се на мъжко и женско куче, победители в класовете Междинен,Открит, Работен и Шампиони, задължително с оценка Отличен 2 (второ място)

    * CACIB - титла, получена от изложба с ранг CACIB; присъжда се на едно мъжко и едно женско куче измежду победители в класовете Междинен, Открит, Работен и Шампиони, задължително с титла CAC или rCAC

    * r CACIB (Res.CACIB) - присъжда се на едно мъжко и едно женско куче измежду победители в класовете Междинен, Открит, Работен и Шампиони, задължително с титла CAC или rCAC

    * BOB (Best of Breed) - Победител на породата в изложба с ранг CAC или CACIB; присъжда се на едно куче,избрано измежду всички победители в класовете Млади, Междинен, Открит, Работен, Шампиони и Ветерани от една порода

    * BOG (Best of Group) - Победител на групата в изложба с ранг CAC или CACIB; присъжда се на едно куче, избрано между всички победители на породите от една група

    * BIS (Best in Show) - Победител на изложба с ранг CAC или CACIB; присъжда се на едно куче, избрано между всички победители на групи

    * r BIS (Res.BIS) - Победител на изложба(второ място) ; присъжда се на едно куче, избрано между всички победители на групи

    * BIS Puppy (BIS Подрастващи) - присъжда се на най-добро подрастващо куче на изложбата

    * BIS Junior (BIS Млади) - присъжда се на най-добро младо куче на изложбата

    * BIS Seniors (BIS Ветерани) - присъжда се на най-добрия ветеран на изложбата


    * CH (Champoin) - Шампион (CH BG - Шампион на България)


    * IDC Sieger - Победител на изложба, организирана от Международен Доберман клуб

    * IDC Siegerin - Победителка на изложба, организирана от Международен Доберман клуб

    * WJW (World Junior Winner) - Млад световен шампион

    * WW (World Winner) - Световен шампион

    * EUJW (European Junior Winner) - Млад европейски шампион

    * EUW (European Winner) - Европейски шампион

    * INT (International) - Международен


Здравни тестове:

    * HD (hip dysplasia) - тазобедрена дисплазия, при Доберманите това заболяване се среща сравнително рядко. Тазобедрената дисплазия е полигенна (определя се от много различни гени); за съжаление още не знаем как се предава. За получаване на сертификат кучето трябва да е на възраст 2 години или по-възрастно, когато се снима на рентген. Всяка снимка се преглежда и степенува от трима ветеринарни рентгенолози; тези индивидуални степени са основата за определяне на крайната степен.

    * vWD (von Willebrands Disease) - Това заболяване може да причини на някои Добермани появата на продължителни периодични кръвоизливи с липса на съсирване. Засегнатите кучета с периоди на бавно кръвосъсирване не трябва да се използват за развъдни цели.

    * Wobblers (Неустойчивост на шийните прешени или синдром на Воблер) - Синдромът на Воблер е причинен от стесненяване или малформация на гръбначните шийни прешлени, което причинява притискане на гръбначния мозък, дължащо се или на малформация на прешлените или на разминаване на прешлените. Причината за Синдрома на Воблер е неизвестна, въпреки че се счита връзката между бързото израстване и наследствеността.

    * Cardio - сърдечни изследвания за DCM

    * DCM (Dilated Cardiomyopathy) - Кардиомиопатията е общо понятие, означаващо "болест на сърдечния мускул". Думата "dilated" допълнително класифицира заболяването (сърдечната стена става много тънка). Dilated Cardiomyopathy е станала синоним на сърдечните заболявания при Добермана и е основен убиец на нашите кучета. Тя е само една форма на сърдечни заболявания при Доберманите, но най-разпространената. За съжаление, основният белег е внезапна смърт.Редовните ветеринарни визити са много важни за ранното диагностициране на сърдечни заболявания или за контролиране на лечението на кучета със сърдечни заболявания. Пълния физиологичен преглед ще даде възвожност за установяване на заболявания свързани с нарушената сърдечна дейност. Прислушването на сърцето на вашето куче със стетоскоп ще позволи на ветеринарния лекар да установи евентуалното наличие на шум. Със стетоскоп също може да се установи обема и ритъма на сърцето. Рентгенографията ще покаже наличието на течност в белите дробове и увеличения размер на сърцето, който също може да се наблюдава. Електрокардиограмите(ЕКГ) могат да запишат електричната активност на сърцето и могат да се използват за диагностициране на заболявания протичащи с нарушен сърдечен ритъм. В заключение, ултразвукът - използван широко в акушерството за наблюдение на плода при бременни жени , може да бъде използван за преценяване на сърцето в действие. Сърдечната стена, камерите, клапите и кръвоностните съдове могат да се наблюдават в 3D измерение. Макар че, ултразвукът е мнго точен метод за диагностициране на сърдечни заболявания, не е задължително той да се ползва особено при недвусмислени случаи на определено сърдечно нарушение.(повече информация)

-==Заболяванията посочени по-горе не са само за доберманът,от тях боледуват и много други породи.Ако има нещо неясно може да ме попитате чрез формата за връзка по-долу.==-
==============================================================================================

IQ Тестове за Вашето куче

Тeзи тестове за интелигентност включват пет елемента:
1. Способност за учене. Колко бързо кучето научава нови думи и поведение?


2. Разрешаване на проблеми. Колко умно и упорито е кучето Ви в намирането на решение на проблема, за да спечели лакомство


3. Умения за наблюдение. Доколко внимателно кучето следи изражения на лицето и настроението, както и промените в околната среда?


4. Памет. Колко дълго кучето си спомня какво е видяло, чуло или научило?


5. Любопитство. Доколко е заинтересовано кучето Ви, да опитва нещо ново.


Следвайте тези правила за тестване:


Правете само няколко теста в даден момент.


Има 25 теста. Не ги правете всички наведнъж! Вие само ще пренатоварите кучето си и неговите резултати постепенно ще станат по-ниски, поради умората. То също така ще е по-малко мотивирано, защото стомаха му ще бъде пълен с лакомства!


Вместо това, направете няколко сутринта, няколко следобед, няколко вечер. Вземете два или три дни, за да направите пълен тест за интелигентност. Трябва да дадете на кучето си най-добрия шанс да постигне възможно най-високите резултати. За всяка група от тестове, то трябва да бъде добре отпочинало и със заострено внимание, също така и да е гладно- всичко това много ще го мотивира!


Използвайте меки лакомства като награди.

Аз Ви препоръчвам малки вкусни лакомства със силен аромат - например, малки парчета сирене или сготвено пиле. Ако храната не е най голямото изкушение за Вашето куче, използвайте любимата играчка или топка.


Планирайте предварително времето за всяка група от тестовете.

Ако ще трябва да се изгради нещо, планирайте достатъчно време , за да го направите. Ако ще трябват материали: кърпа, купа и каквото и да е друго – съберете ги предварително. Ако ви е необходим помощник, се уверете, че той е на разположение.

Трябва всичко да Ви е готово, така че когато започнете дадена група тестове, да можете да преминавате от тест в тест без пауза , докато все още кучето Ви е съсредоточено и ентусиазирано.

Не повтаряйте теста, за да постигнете по-високи резултати.

Само първият път наистина отразява вродените в кучето Ви способности.

Все пак, ако нещо наистина неочаквано се случи – звъни се на вратата, децата Ви скъсат теста, картината в рамка падне от стената и уплаши кучето Ви - трябва да се откажете от теста, така докато всеки през това време се успокои. След това повторете теста.

Забележете, че казах не повтаряйте теста за да получите повече точки. Аз Ви съветвам да повторите теста за забавление. В действителност, ако кучето Ви се представи лошо на теста или не може да го направи целият, помогнете му да успее, преди да преминете към следващия тест. От голяма полза за неговите умения, е това което кучето научава, в процеса на осъществяване на всеки тест!

Направете тестове като игра.
Това не мога да го подчертая достатъчно. Насърчавайте кучето си да даде най-доброто от себе си. Няма значение как се представя, стимулирайте го с усмивка или сърдечна прегръдка. Отнасяй те се към тестовете като към приятна игра.


А сега ... хайде на тестовете!

ТЕСТ 1

Целта на този тест:

Да се провери колко наблюдателно е кучето Ви. Дали то разпознава общите дейности в домакинството и дали ги асоциира с излизане на разходка?


Вие ще имате нужда от:
• Вашето яке;
• ключовете Ви;
• каишката на кучето Ви;
• спокойно, легнало куче.


Направете теста:

1. Изберете стая, където кучето обича да ляга и откъдето то може ясно да види вратата, която обикновено използвате, когато го вземате за разходка.

2. Заведете кучето си навън или в друга стая, така, че той да не може да види това, което ще правите. Вземете трите предмета (яке, ключове и каишка) и ги групирайте заедно някъде в стаята на добро разстояние от вратата и на добро разстояние, от мястото, където Вашето куче обича да ляга.


С други думи, формата на триъгълник, с три точки на равно разстояние - вратата, обичайното място за почивка на Вашето куче, както и мястото, където сте поставили предметите.

3. След като доведете кучето си обратно в стаята, седнете и започнете да правите нещо обичайно, като например да четете книга. Дайте време кучето и то да легне. В идеалния случай, той ще лежи в стаята до вратата, и в стаята, където са и вашите предмети.

4. След като кучето си легне, гледайте го от ъгъла на окото си. Когато то погледне във Вашата посока се изправете. Без да го гледате, тръгнете към Вашите предмети. Вдигнете си палто и го облечете. Вземете си ключовете. Вземете каишката.

Не забравяйте, че не трябва да гледате Вашето куче. Контактът с очи може да го насърчи да дойде при Вас и ще развали истинския смисъл на теста.

5. Сега СТОП, спрете където сте. Стойте спокойно. Не се движете към вратата.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето Ви идва при вас (някои кучета на практика политат от дивана като видят, че стопанина им взема якето си или ако той тръгне към вратата, или когато направи и двете неща!) ...
Резултат 4

Ако не последва такава реакция, вървете до вратата – все още без да поглеждате към кучето си. Спрете до вратата. Ако то дойде при Вас в този момент...
Резултат 3

Ако и в този случай не дойде до Вас, размърдайте бравата на вратата няколко пъти, за да чуе шума. Ако този път тръгне към Вас...
Резултат 2

Ако не дойде до Вас, но показва, че е заинтересовано...
Резултат 1

Ако не Ви обръща внимание ...
Резултат 0

ТЕСТ 2


Целта на този тест:


Да се повери умението на кучето Ви да решава проблеми. Дали ще забележи, че поставяте лакомството под купа? Дали си спомня, че лакомството е там, дори когато вече не може да го види? Дали ще се сети да бутне купата, за да получи лакомството?


Вие ще имате нужда от:

• едно лакомство
• чиста, празна купа
• хронометър
• може би и един помощник.
Направете теста:
1. Покажете лакомството на кучето си. Стиснете лакомството в юмрук и му дайте да го надуши за около 5 секунди, така че да му възбудите апетита.

2. С показен жест поставете лакомството на пода. (Може да се нуждаете от помощник да държи кучето Ви, докато правите това!) Захлупете лакомството с празна купа. Дръпнете се настрани от купата.

3. Пуснете хронометъра и насърчете кучето си да получи лакомството. "Къде е? Къде е лакомството? "(Или “Къде е бисквитата или сиренето, или каквато и да е дума, която кучето си знае). "Намери го! Вземи го!"

Не докосвайте кучето си и не го насочвайте в правилната посока. Не докосвайте купата и не тупкайте по пода в близост до нея. То трябва само да сети къде сте поставили лакомството!


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето събори купата и вземе лакомството в рамките на 5 секунди ...
Резултат 5

В рамките на 5-15 секунди ...
Резултат 4

В рамките на 15-30 секунди ...
Резултат 3

В рамките на 30-60 секунди ...
Резултат 2

Ако кучето се опита поне два пъти да получи лакомството, като бута с нос или с лапа купата, но не успее в рамките на 60 секунди ...
Резултат 1

Ако кучето не направи никакви усилия да получи лакомството в рамките на 60 секунди ...
Резултат 0

ТЕСТ 3

Целта на този тест:


Да се измери колко наблюдателно и любопитно е Вашето куче. Правили му впечатление драстично пренаредените мебели в позната от него стая? Готов ли е да изследва промените?


Вие ще имате нужда от:

• една пренаредена стая

• хронометър или часовник


Направете теста:

1. Изведете кучето навън.


2. Изберете стая, която му е много позната. Пренаредете мебелите. Направете най-малко пет неща, различни. И аз не искам да кажа просто да смените няколко снимки и да поставите ново растение. Направете големи промени! Преместете дивана на другата стена. Обърнете телевизора на обратно. Включете един стол с главата надолу. Преместете масичката за кафе от средата на стаята в далечния ъгъл. Донесете нов стол в стаята.

3. Сега доведете кучето в стаята и включете таймера. Стойте тихо. Не казвайте и дума. Не надъхвайте кучето си, не го докосвайте и дори не го поглеждайте. Просто го гледайте от ъгъла на окото си.

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако в рамките на 5 секунди кучето забележи, че нещо е различно и отиде да провери най-малко една от промените, чрез протягане на врата, душене с любопитство или насочено внимание към мястото на промяната.
Резултат 5

Ако в рамките на 5-15 секунди то забележи и провери най-малко една от промените ...
Резултат 4

Ако в рамките на 15-30 секунди то забележи и провери най-малко една от промените ...
Резултат 3

Ако кучето покаже предпазливост, когато забележи промените, но е не желае да ги изследва в рамките на 30 секунди ...
Резултат 2

Ако той е толкова подозрителен към промените в стаята, че той се връща назад или бяга и не иска да се върне в стаята (не го принуждавайте!) в рамките на 30 секунди ..
Резултат 1. То поне забеляза!

Ако минат 30 секунди и кучето дори не забележи промените...
Резултат 0

ТЕСТ 4

Целта на този тест:

Да се провери колко наблюдателно е Вашето куче и доколко правилно отговаря за човешките социални сигнали. Дали му прави впечатление, когато му се усмихнете? Дали тълкува усмивката Ви като знак, че сте щастлив?


Вие ще имате нужда от:

• нищо, освен спокойно, лежащо куче.


Направете теста:

1. Хванете момент, когато кучето е в удобно седнало или легнало положение и се чувства спокойно, на около осем стъпки от Вас. В това време Вие може да четете, да миете съдове, или да работите на Вашия компютър.


2. Не казвайте и не правете нищо, с което да привлечете вниманието му. Само го гледайте от ъгъла на окото си. Когато се случи да погледне директно към Вас, погледнете към него и му се усмихнете – с голяма преувеличена усмивка.

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето дойде при теб щастливо ...
Резултат 4

Ако остане на мястото, където е, но поклати опашката си или Ви лае...
Резултат 4

Ако дойде към Вас, макар и несигурно ...
Резултат 3

Ако остане, където е и погледне към вас, като фокусира погледа в лицето Ви, но не върти опашката си и не издава звук ...
Резултат 2


Ако стане и се отдалечи от Вас, като че вижда изражението на лицето Ви, но не го тълкува правилно…
Резултат 1. Най-малкото забелязва изражението на лицето Ви.

Ако той не обръща внимание на усмивката ...
Резултат 0

ТЕСТ 5

Целта на този тест:

Да провери умението на кучето Ви да решава проблеми. Дали то ще забележи, че поставяте лакомство под една кърпа? Дали ще се спомни, че лакомството е там, дори когато вече не може да го види? И дали ще може да се справи с кърпата, за да получи лакомство?

Вие ще имате нужда от:

• едно лакомство
• кърпа за ръце (не голяма хавлия );
• хронометър
• може би един помощник

Направете теста:

1. Покажете лакомството на кучето си. Стиснете лакомството в юмрук и му дайте да го надуши за около 5 секунди, така че да му възбудите апетита.

2. С показен жест поставете лакомството на пода. (Може да се нуждаете от помощник да държи кучето Ви, докато правите това!) Покрийте лакомството с кърпата. Дръпнете се настрани от кърпата.

3. Пуснете хронометъра и насърчете кучето си да получи лакомството. "Къде е? Къде е лакомството? "(Или “Къде е бисквитата или сиренето, или каквото и да е дума, която кучето си знае). "Намери го! Вземи го!"

Не докосвайте кучето си и не го насочвайте в правилната посока.
Не докосвайте кърпата и не тупкайте по пода в близост до нея. То трябва само да сети къде сте поставили лакомството!


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето дръпне кърпата и получи лакомството в рамките на 15 секунди ...
Резултат 5

В рамките на 15-30 секунди ...
Резултат 4

В рамките на 30-60 секунди ...
Резултат 3

В рамките на 1-2 минути ...
Резултат 2

Ако се опита поне няколко пъти да получи лакомството, бутайки кърпата с муцуна или с лапа, но не успее в рамките на 2 минути ...
Резултат 1

Ако не полага никакви усилия да получи лакомството в рамките на 2 минути ...
Резултат 0

ТЕСТ 6

Това е тест от две части, веднага след тест 6,

трябва да направите тест 7


Целта на този тест:

За проверка паметта на кучето Ви. Дали ще си спомни къде сте поставили лакомството, дори когато сте го извели от стаята за 10 секунди?


Вие ще имате нужда от:
•две лакомства;
•каишката на кучето Ви;
•хронометър;
•помощник;

Направете теста:


1. Изберете средно голяма стая, без много мебели.


2. Кажете на помощника си да застане с кучето в центъра на стаята. Покажете на кучето лакомство. Стиснете лакомството в юмрук и му дайте да го надуши за около 5 секунди, така че да му възбудите апетита.


3. Отидете до най-отдалечения от вратата ъгъл на стаята. Насочете вниманието на кучето към лакомството като го поставите на пода с показен жест. Уверете се, че кучето ви вижда какво правите. Кажете нещо от сорта на "Виж, Джейк! Колко вкусно лакомство! Ето го! Тук е!"

4. Вземете кучето от помощника си. Изведете кучето и влезте в друга стая. Разхождайте се ж кръг с него за около 10 секунди. След това го върнете до вратата на предишната стая.


5. Пуснете хронометъра, пуснете кучето и го насърчете да получи лакомството. Не му посочвайте обаче къде е лакомството.

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ


Ако кучето отиде директно към лакомството ...
Резултат 4


Ако започне да се върти из стаята, като ясно се вижда, че търси лакомството и го намери в рамките на 30 секунди ...

Резултат 3

Ако ясно се вижда, че търси лакомството, но не го намери в рамките на 30секунди ...
Резултат 2


Ако се лута из стаята се препъне в лакомството ...
Резултати 1 – считай го за подарък!


Ако не положи никакви усилия да получи лакомство в рамките на 30 секунди..
Резултат 0


Веднага направете следващия тест,

като използвате друго лакомство


ТЕСТ 7

Целта на този тест:


За да се измери трайността на паметта на кучето Ви. Помни ли къде сте поставили лакомството, дори след като са минали 5 минути?


Направете теста:

1. Както и преди, трябва да имате помощник, който да държи кучето Ви в центъра на стаята. Покажете на кучето си и второто лакомство и му го дайте да го помирише.


2. Вървете до РАЗЛИЧЕН ъгъл на стаята, който използвахте в тест 6. Обърнете внимание на лакомството и го поставете на пода .Трябва да бъдете абсолютно сигурен, че кучето Ви вижда как го правите.


3.Сега изведете кучето си от стаята в друга стая или навън. Поиграйте си с него за 5 минути. После го доведете обратно към вратата на стаята.

4. Стартирайте Вашия хронометър, пуснете кучето си и го насърчете да получи лакомството си.

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето отиде директно към лакомството си...
Резултат 4

Ако кучето отива в ъгъла, където първо е било лакомството, а след това бързо и директно отиде до правилния ъгъл ...
Резултат 3

Ако кучето се върти из стаята и търси лакомството и го намери в рамките на 45 секунди...
Резултат 2

Ако кучето се скита без ясна цел и се препъне в лакомството ...
Резултат 1

Ако кучето не прави никакви усилия, за да получите лакомството си в рамките на 45 секунди ...
Резултат 0

ТЕСТ 8


Целта на този тест:

Да се измери умението на кучето за решаване на проблеми. Дали то разбира, че не може да достигне до лакомството, ако е поставено под ниска мебел, освен ако не използва своите лапи да го извади?

Вие ще имате нужда от:

• ниска мебел, под която трябва да поставите лакомството, така че Вашето куче да може да я извади с лапа;
• твърдо лакомство (сладкиш или бисквита), за да може Вашето куче лесно да го дръпне с лапа;
• хронометър;
Направете теста:


1. Ако имате един стол или диван, който да е достатъчно близо до земята, така че главата на кучето Ви да не може да се побере под него но може да провре лапата си (5 – 7,5 сантиметра разстояние е перфектно за най-малките и средни кучета )....
Това ще свърши работа.

В противен случай, ще трябва да сглобите подобна структура. Това не е трудно!


Направете две подпори от големи тежки книги (като например енциклопедии) за "крака" и поставете тежка дъска върху тях. Поставете няколко допълнителни книги върху дъската, за да не може Вашето куче да събори дъската.

Трябва да бъдете абсолютно сигурни, че Вашето

куче не може да провре главата си под дъската

и неможе да вземе лакомството с уста


2. Покажете лакомство на кучето си. Стиснете лакомството в юмрук и му дайте да го надуши за около 5 секунди, така че да му възбудите апетита.


3. С показен жест поставете лакомството под дъската. Уверете се, че Вашето куче не може да провре главата си под дъската и не може да вземе лакомството с уста, а може само да провре лапа. Това може да отнеме известно време, защото трябва да действате на принципа “опит-грешка”, докато поставите лакомството на правилното място, така че този тест може да се наложи да бъде повторен няколко пъти, ако случайно сте поставили лакомството твърде близо до кучето си и то го достигне със зъби или твърде далеч и не може да го достигне с лапа, колкото и да се опитва.

Ако в даден момент кучето, Ви бутне навътре

лакомството с неговата лапа и неможе да го достигне,

върнете го с пръчка в рамките на неговия обсег.

Кучето трябва да има реална възможност

да го издърпа навън.


4. Пуснете хронометъра и насърчете кучето си да получи лакомството.

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето използва лапата си за да изтегли, лакомството в рамките на 60 секунди...
Резултат 5

Ако кучето използва лапата си, за да изтегли лакомството в рамките на 1-3 минути ...
Резултат 4

Ако кучето не се отказва да опитва да изтегли лакомството с лапа, но не успя в рамките на 3 минути ...
Резултат 3

Ако кучето не се отказва, опитвайки се да получи лакомство, но използва само муцуната си и никога не опитва с лапа ...
Резултат 2

Ако кучето прави няколко символични опита да получи лакомството с муцуната си или с лапа, но се откаже в рамките на една минута...
Резултат 1

Ако кучето не прави никакви усилия, за да получите лакомство в рамките на 3 минути ...
Резултат 0

ТЕСТ 9

Целта на този тест:

Да се провери колко бързо кучето Ви научава нова дума. Колко повторения са нужни, за да го направи?

Вие ще имате нужда от:

много лакомства (20 малки парчета сирене или сготвено пилешко);
каишката на кучето Ви

Направете теста:


1. Надяваме се, че фразата "Ела тук!" е нова за Вашето куче. "Ела тук!" означава, че кучето Ви трябва да стане от седнало положение (да е седнало от лявата Ви страна), да направи няколко стъпки напред, да се обърне с муцуна към Вас и да седне пред Вас, като муцуната му е пред Вашите крака (или коленете или бедрата, в зависимост от това колко е голямо).

2. Ето как да го научите да прави това. Кучето сяда от лявата Ви страна и Вие с каишка в ръка и с джоб пълен с малки лакомства, казвате: "Ела тук!". Дайте му сигнал да го направи като плеснете бедрата се с двете си ръце.

3. Сега покажете на кучето си какво означава това. Направете крачка напред с десния си крак и използвайте каишката да насърчите кучето си да направи крачка напред с Вас.

4. Когато то започне да се движи, направете стъпка назад с десния крак, така че да се върнете обратно до мястото, откъдето сте тръгнали. Като направите това, използвайте каишка да накарате кучето Ви да се завърти в посока на часовниковата стрелка към Вас, така че то да се обърне с муцуна към Вас. (Ако кучето е голямо, може да се наложи да направите допълнителни крачки назад, за да му направите място да се обърне към Вас).

5 Сега използвайте ръцете си, за да накарате кучето Ви да седне пред коленете Ви, обърнато към Вас. Не казвайте “Седни!”, просто го накарайте да седне с ръцете си. Това действие трябва да стане плавно с няколко рутинни движения: ставане, крачка напред, обръщане с муцуна към Вас, сядане - всичко това трябва да се направи с една команда: "Ела тук”. Не трябва да усложнявате нещата добавяне на други думи.

6. Похвалете кучето си и го възнаградете с едно лакомство. След това го върнете в началната му позиция да седне до левия Ви крак, и повторете целия учебен процес още четири пъти.

7. Сега тествайте Вашето куче. След пет пълни учебни процеса, го върнете в началната му позиция. Кажете: "Ела тук", но не правете крачка напред и не използвайте каишката.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето стане, обърне се към Вас, и седне (дори да е накриво), то е гений ... най-малко за този тест!
Резултат 6

Ако кучето не направи нищо, или ако се надигне, но не се обърне с муцуна към Вас, или ако той тръгне с муцуна към Вас, но не седне, не се притеснявайте.
Това е нормално. Водете го с правилни насочващи действия, така че накрая да застане в правилната позиция. Похвала и лакомство. След това повторете процеса на първоначалното обучение (като направите крачка напред и назад с десния си крак, го водите с каишка и го накарате да седне пред Вас с ръце) четири пъти и преминете към последния опит. Ако на този втори тест, кучето заеме правилната позиция пред Вас ...
Резултат 5. Това е все още много, много добър резултат!

В противен случай, му помогнете да заеме позиция, след това повторете обучения процес още четири пъти и опитайте с друг тест. Ако на този трети тест то заеме правилната позиция...
Резултат 4

В противен случай, му помогнете да заеме позиция, след това повторете обучения процес още четири пъти и опитайте с друг тест. Ако на този четвърти тест то заеме правилната позиция...
Резултат 3

Сега кучето Ви е чуло и изпълнило тази нова команда 20 пъти. Ако то все още не заема правилната позиция, ще му даде кредит на доверие, независимо колко повторения са му нужни, докато изпълни правилно командата. Ако то тръгва напред, прави обиколка и идва с муцуна към Вас, но не сяда…
Резултат 2

Ако кучето се изправи на крака, когато му кажете "Ела тук!", но не дойде пред Вас ...
Резултат 1. Най-малкото то е наясно, че думата означава, че то трябва да направи нещо.


Ако кучето продължава да си стои в началната позиция ...
Резултат 0

ТЕСТ 10

Целта на този тест:

За измерване уменията на Вашето куче за решаване на проблем. Може ли кучето Ви да разбере, че единствения начин за достигане до лакомството от другата страна на високата бариера, е да я заобиколи?

Вие ще имате нужда от:


•Бариера;
•награда;
•помощник;


Направете теста:

1.Този тест изисква малко строителство. Трябва да направите бариера. Започнете с голямо парче картон три или четири стъпки широко и достатъчно високо за кучето Ви да го прескочи. Залепете парчета картон заедно, ако е необходимо.

2. В центъра на този картон, изрежете висок вертикален отвор, като се започне няколко сантиметра от дъното на картона и завършите няколко см. от горната част на картона. Отворът трябва да бъде около 7 сантиметра широк.

3. Картона можете да закрепите, като използвате друг картон, две кутии например или използвате страните на два стола.

4. Намерете си помощник, който да държи кучето Ви в предната част на бариера. Вие вървете зад бариера, клекнете надолу, и привлечете вниманието на кучето си така, че то да Ви погледне през вертикалната цепка.

5. Покажи му наградата през цепката. Дръжте лакомството далеч от обсега на неговата лапа.

6. Кажете на помощника си да пусне кучето. Стартирайте хронометъра. Не казвайте и дума! Нека кучето ви само се сети какво трябва да направи, ако иска лакомството.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако то обикаля бариерата и получава лакомство в рамките на 10 секунди...
Резултат 5

В рамките 10-20 секунди ...
Резултат 4

В рамките на 20-30 секунди ...
Резултат 3

В рамките на 30-60 секунди ...
Резултат 2

Ако се опитва да достигне до лакомството през прозореца с носа си или лапа, но не минава около бариера ...
Резултат 1

Ако не прави усилие да получи лакомството в рамките на 60 секунди ...
Резултат 0

ТЕСТ 11

Целта на този тест:

Да се провери реакцията на кучето Ви на човешките социални сигнали. Дали то познава и тълкува правилно човешки настроения и емоции?

Вие ще имате нужда от:


•Вашите умения!


Направете теста:

1. Седнете на дивана близо до кучето си и се престорете на много тъжен. Направете най-тъжното изражение на Вашето лице. Плачете като сложите ръце на лицето си, избършете очите си, издухайте си носа. Забележете реакция на кучето си (виж резултата графиката по-долу). След това успокоите кучето си и си играйте с него за известно време.

2. Поне един час по-късно, докато кучето ти е наблизо, седнете на един стол с книга. След няколко минути, се престорете, че книгата Ви е много смешна! Усмихнете се широко и започнете да се кикотите, кискате и да се смеете на глас. Забележете реакция на кучето Ви.

3. После отново един час по-късно, и пак кучето Ви е наблизо, се престорете, че сте раздразнени. Направете ядосан израз налицето, сложете ръце на кръста си, и кръжете из стаята, мърморейки си под носа. Забележете реакцията на кучето си. След това го успокойте / вкусното лакомство наистина ще помогне тук!/, поиграйте си с него за известно време.

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето отговори адекватно на всички три настроения –
ако е заинтересовано и Ви „утешава”, когато сте тъжни, ако е щастливо и игриво, когато се смеете, бдително или нервно, когато сте ядосан ...
Резултат 3

Ако той отговори на две от настроенията ...
Резултат 2

Ако той отговори само на едно настроение ...
Резултат 1

Ако той не реагира адекватно на НИКОЕ от вашите настроения ...
Резултат 0

ТЕСТ 12

Целта на този тест:
За да се провери реакцията на кучето Ви към промените в неговата околната среда, паметта му и уменията му за решаване на проблеми. Ако преместите купата му за храна в друга стая, той ще забележи ли ще реагира ли до 5 минути? И ако покриете купата му с едно списание, той ще може ли да разбере как да стигне до храната си?


Вие ще имате нужда от:


•купичката на кучето Ви, пълна с храна
•списание

Направете теста:

1. В обичайното време за хранене, преместете купата на кучето Ви, пълна с обичайната му храна, в стая, където никога не сте го пускали преди това. Сложете я в най-отдалечения ъгъл от вратата.

2. Заведете кучето си до неговата купа, за да я види, да я помирише. След това го изведете на открито и си поиграйте с него в продължение на 5 минути. Докато Ви няма, Вашият помощник да покрие със списание купичката с храната.

3. Когато вкарате кучето си обратно вътре в къщата, го заведе в стаята, където то обикновено яде, и го пуснете. Стартирайте таймера. Дайте му 60 секунди.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ


Ако кучето Ви се отправя направо към стаята, където му е купата, и избута списанието от купата си, така че може да яде ...
Резултат 7


Ако кучето Ви се отправи направо към стаята, където е купата му , но само души, а не избутва списанието от купата си в рамките на 60 секунди ...
Резултат 6

Ако се върти около обичайното си място за хранене,и евентуално отиде в правилната стая където е купата му , но само души, а не избутва списанието от купата си в рамките на 60 секунди ...
Резултат 5

Ако се отправи направо към стаята, където е купата му , но само души, а не избутва списанието от купата си в рамките на 60 секунди ...
Резултат 4

Ако се отправи направо към стаята, където му е купата, но прави само символичен опит (или никакъв опит), за да избута списанието в срок от 60
секунди ...
Резултат 3


Ако обикаля около обичайното си място за хранене и случайно влезе в правилната стая, но направи само символичен опит (или не на направи никакъв опит) да избута списанието в рамките на 60 секунди ...
Резултат 2


Ако стои около обичайното си място за хранене, гледа Ви въпросително и така и не опита да потърси лакомството другаде в рамките на 60 секунди ...
Резултат 1.


Кучето Ви поне си спомня, че е имало купа. Ако е забравило, че някога е имало купа с храна и просто се върти из стаята, легне или започне да си играе с нещо в рамките на 60 секунди ...
Резултат 0

ТЕСТ 13

Целта на този тест:

Да се провери умението на кучето Ви да решава проблеми. Дали той разбира, че единственият начин да стигне до Вас, когато сте на обратната страна на висока ограда, е да намери отвор, през който да мине - дори ако трябва да се отдалечи първо от Вас за да намери отвора?


Вие ще имате нужда от:

•прозрачна ограда - метална, дървена, или телена мрежа


Направете теста:

1. Застанете до ограда, през която вашето куче може да вижда. Тя трябва да бъде достатъчно висока, че то да не може да я прескочи. На около 30 стъпки от Вас трябва да има отворена врата или друг отвор в оградата.Това трябва да е ограда, която Вашето куче не е виждало преди, така че да не знае къде е проходът.

2. Кажете на помощника си да държи кучето от едната страна на оградата, на около 30 стъпки от вратата или отвора. Излишно е да споменаваме, че вратата трябва да бъде отворена!

3. Погалете кучето си и прескочете през оградата. Не трябва да минавате през вратата, защото така може да развалите теста. Разбира се, ако оградата не може да се прескочи, ще трябва да минете през вратата или през отвора - но в това време помощника Ви трябва да прави нещо с кучето Ви, за да му отвлече вниманието, за да не ви види като минавате през вратата.


4. Когато вече сте от другата страна, на около 50 стъпки от оградата се обърнете с лице към кучето, пляскайте с ръце и го насърчете да дойде при Вас. Но не му показвайте отвора или вратата.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ


Ако намери отвора в рамките на 1 минута ...


Резултат 5

Ако намери отвора до 2 минути ...
Резултат 4

Ако тича напред-назад по протежение на затворената част на оградата в продължение на 2 минути, но така и не намери отвора...
Резултат 3

Ако прекара цялото време в опити да прескочи оградата ...
Резултат 2

Ако направи няколко символични опита да прескочи оградата или тича около нея, но се откаже, преди да са минали 2 минути, и застане мълчаливо или започне да лае ...
Резултат 1

Ако не направи опит да се прескочи оградата или да намери отвора в рамките на 2 минути ...
Резултат 0


ТЕСТ 14

Целта на този тест:

Да проверите колко наблюдателно е Вашето куче, и да се прецени умението му за решаване на проблеми. Когато сте наредили няколко купи, като под една от тях сте поставили лакомство, ще познае ли коя е тя? Ще успее ли да я обърне за да вземе лакомството?


Вие ще имате нужда от:

•едно лакомство;
•две чисти, празни купи;
•хронометър
•помощник

Направете теста:

1. Помощникът Ви трябва да държи кучето, докато застанете на около пет крачки от него.

2. Вземете две купи, така че Вашето куче да може да ги види. Обърнете купите и ги поставете на пода пред Вас, между Вас и Вашето куче на около три метра една от друга.

3. Сега вземете едно лакомство, така че Вашето куче да може да го види. С показен жест поставете лакомството под една от купите.

4. Изчакайте 15 секунди. След това помощникът Ви трябва да пусне кучето Ви.

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето отиде директно към купата, под която сте поставили лакомство, и го вземе в рамките на 30 секунди ...
Резултат 4

Ако отиде директно в правилната посока и се опита да получи лакомство като бута с нос и с лапи купата, но не успее в рамките на 30 секунди ...
Резултат 3


Това наистисна не трябва да се случи,

тъй като сте правили този тест преди, ако

кучето Ви не е успяло, вие вече трябва да сте му

показали как се обръща купата в предишния тест.

Ако кучето отиде първо до погрешната купа и открие, че лакомството му не е там (чрез душене или обръщане на купата) и след това отиде до правилната купа и вземе лакомство (всичко това в рамките на 30 секунди) ...
Резултат 2

Ако обикаля напред назад около купите, души ги и ги побутва с лапи, но не може да вземе лакомството в рамките на 30 секунди
Резултат 1

Ако не полага никакви усилия, за да получи лакомството в рамките на 30 секунди ...
Резултат 0

ТЕСТ 15

Целта на този тест:

Да провери какво внимание обръща кучето Ви на човешките думи и тонове на гласа. Дали реагира на познати думи, дори когато се говори с непознат за него тон и когато не гледате директно към него, когато му говорите?


Вие ще имате нужда от:


•спокойно, лежащо куче


Направете теста:

1. Уловете момент, когато кучето е седнало или легнало удобно и е спокойно.

2. Без да гледате кучето си, просто го следете с края на окото си, му кажете името и го питайте иска ли да отиде на разходка (или да направи друга предпочитана дейност, т.е. да отидете да карате кола, да излезете навън в двора). Използвайте думи, които обикновено използвате, но не и тона който обикновено използвате. Вместо това, говорете монотонно, като робот, като не правите пауза в края на изречението. (Повторете това няколко пъти!)

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето веднага се развълнува...
Резултат 3

Ако малко се развълнува, но по-малко от обичайното, тъй като не е сигурно в новия непознат за него тон ...
Резултат 2

Ако изглежда безразлично към Вас, като че ли си е помислило, че е чуло нещо познато, но не е съвсем сигурно ...
Резултат 1

Ако изобщо не реагира и не разпознава познати думи ...
Резултат 0

ТЕСТ 16

Целта на този тест:

Да се провери умението на кучето Ви да решава проблеми. Може ли да натисне отворена врата, за да получи нещо, което иска, от другата страна?


Вие ще имате нужда от:


•колибката на кучето Ви;
•лакомство


Направете теста:

1. Вкарайте кучето си в колибката му. Затворете вратата на колибката, но не я заключвайте! Покажете лакомството на кучето си и го извикайте.

2. Ако нямате кучешка колибка, вкарайте кучето си в стая с врата, която се отваря навън. (Целта на този тест е да се види дали то ще бутне вратата, за да се отвори). Тъй като вратите обикновено са плътни, то няма да може да види лакомството през вратата, така че ще трябва просто да го извикате и да се надяваме, че то иска да дойде при Вас толкова много, че ще бутне вратата!


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето бутне вратата и излезе в рамките на 10 секунди...
Резултат 5

Ако излезе в рамките на 10-30 секунди ...
Резултат 4

Ако излезе в рамките на 30-60 секунди ...
Резултат 3

Ако се опитва да излезе с бутане на вратата, но не успее в рамките на 60 секунди ...
Резултат 2

Ако скимти или лае, но не прави големи усилия да се измъкне ...
Резултат 1

Ако просто си стои пасивно и не изглежда много загрижено
Резултат 0

ТЕСТ 17

Сега нека да обърнем теста!

Целта на този тест:

Да се провери умението на кучето Ви да решава проблеми. Може ли то да бутне отворена врата, за да получи нещо, което иска, от другата страна?

Направете теста:

1. Следейки кучето си отблизо, поставете лакомство в кучешката му колибка. Уверете се, че може да го види. Може да се наложи да използвате по-голямо от обичайното лакомство или дори любимия кокал или играчка.

2. Затворете вратата на колибката, но не я заключвайте. Покажете лакомството на кучето си и го насърчете да го получи.

3. Както преди, ако не разполагате с кучешка колибка, можете да използвате стая, където кучето трябва да дръпне вратата към себе си.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако с лапа или муцуна кучето Ви успее да отвори вратата и да влезе в рамките на 10 секунди ...
Резултат 5

Ако успее да влезе в рамките на 10-30 секунди...
Резултат 4

Ако успее да влезе в рамките на 30-60 секунди...
Резултат 3

Ако се опитва да влезе като бута вратата с нос и с лапа, но не успее в рамките на 60 секунди ...
Резултат 2

Ако скимти или лае, но не прави големи усилия да се влезе ...
Резултат 1

Ако просто си стои пасивно и не изглежда много загрижено...
Резултат 0

ТЕСТ 18

Целта на този тест:

Да се провери умението на кучето Ви да решава проблеми. Може ли то да преодолее препятствие, за да получи нещо, което иска?

Вие ще имате нужда от:


•тесен коридор;
•голям куп възглавници и одеяла;
•лакомство;


Направете теста:

1. Изберете тесен коридор във Вашия дом. Струпайте много възглавници и одеяла в центъра на коридора, така че да блокирате преминаването през него.Направете купчината достатъчно висока и достатъчно широка, така че Вашето куче да не може просто да я прескочи, а да му се наложи да направи големи усилия да се изкачи по нея. Тя трябва да бъде сериозно предизвикателство. Купчината трябва да е стабилна, така че да не се срине, когато то се опита да я изкачи.


2. Заведете кучето си от тази страна на коридора, където то да се чувства в капан. С други думи, ако от неговата страна има например само спалня, то ще почувства, че е на скучно място и ще иска да мине от другата страна на купчината…


3. Помощникът Ви трябва да държи кучето от страната, която сте избрали за него. Вие трябва да сте от другата страна и да викате кучето си като размахвате вкусното лакомство.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето веднага изкачи купчината и дойде при Вас...
Резултат 5

Ако дойде при Вас в рамките на 10-30 секунди...
Резултат 4

Ако дойде при Вас в рамките на 30-60 секунди...
Резултат 3

Ако направи няколко опита да се изкачи, но не успее в рамките на 60 секунди...
Резултат 2

Ако скимти или лае, но не прави големи усилия да изкачи купчината...
Резултат 1

Ако стои пасивно и не полага никакво усилие…
Резултат 0

ТЕСТ 19

Целта на този тест:

Да се провери колко наблюдателно и любопитно е Вашето куче. Забелязва ли то други кучета по телевизията? Мисли ли той, че те са истински?

Вие ще имате нужда от:

телевизионно предаване или видеокасета със запис, който включва сцени с кучета.

Направете теста:

1. Ако не сте късметлия и хванете сериала "Ласи" по телевизията, за да направите този тест ще Ви трябва, видеозапис, който да включва сцени с кучета. Ще намерите множество такива записи в раздела за деца в местната видеотека. Опитайте да намерите запис с множество средно големи кучета. Едно малко куче е трудно да се забележи на екрана. Филмът „Невероятното пътешествие” е добър избор.

2. Кучето Ви трябва да е седнало или легнало до Вас, докато гледате записа. Наблюдавайте дали ще забележи кучетата на екрана без да насочвате вниманието му към тях. Може би то ще им обърне внимание.

3. Ако в продължение на 5 – 10 минути не забележи кучетата на екрана, превъртете на сцена с действия и кучешки лай. Посочете му екрана или му завъртете главата към него. Не казвайте обаче"Виж кучетата.". Също така кучето не трябва да скочи от дивана и да се затича с лай към вратата – в този случай смятайте теста за провален.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако забележи кучетата на екрана и отиде към телевизора, подуши екрана и се върти около телевизора да види къде се крият тези кучета…
Резултат 3

Ако забележи кучетата на екрана и гледа към тях (може дори да лае към екрана)...
Резултат 2

Ако след като чуе лаене на кучета от телевизора, но не може да разбере, че този звук идва от екрана и се насочи към вратата и започне да лае…
Резултат 1

Ако въпреки Вашите усилия, то не забележи кучетата на екрана и не им отговори...
Резултат 0

ТЕСТ 20

Целта на този тест:

Да се провери колко наблюдателно е Вашето куче. Ще забележи ли то лъча светлина, който се движи на пода?


Вие ще имате нужда от:


•фенерче;
•затъмнена стая


Направете теста:

1. В тъмна стая , направете светлинна точка на пода и я движете наоколо. Светлинната точка играе ролята на плячка - местете я бавно по пода, след това я задръжте на едно място, след което изведнъж я преместете с няколко сантиметра, отново я спрете, внезапно я завъртете насам-натам, отново я задръжте на едно място, направете зигзагообразно движение и т.н.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето дойде до Вас да провери фенерчето...
Резултат 4. То подозира, че фенерчето е източника на светлината. Напредничаво мислене!

Ако всеки път, след като премествате светлинната точка, кучето Ви остава на мястото, което преди това сте били осветили...
Резултат 3. То се опитва да разбере дали светлинната точка е реална. Напредничаво мислене.

Ако постоянно гони светлинната точка ...
Резултат 2

Ако забелязва светлината точка, но не я следва ...
Резултат 1

Ако обръща малко внимание или пък съвсем не се интересува...
Резултат 0

ТЕСТ 21

Целта на този тест:

Да провери каква е паметта на Вашето куче и неговата инициативност. Дали си спомня, че едно лакомство съществува, дори когато вече не може да го види? Дали активно се опитва да намери скритото лакомство?

Вие ще имате нужда от:


•eдно лакомство.


Направете теста:

1. Помощникът Ви трябва да държи кучето Ви. Клекнете на няколко крачки от него. Покажете му лакомството. Стиснете лакомството в юмрук и му дайте да го надуши за около 5 секунди, така че да му възбудите апетита.

2. Бавно преместете ръката си зад гърба си. След това поставете другата си ръка с отворена длан пред вас.

3. Кажете на помощника си да пусне кучето. Насърчете кучето да намери лакомството.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето отиде веднага зад гърба Ви и подуши скритата Ви ръка, в която стискате лакомството...
Резултат 5

Ако първо провери празната ви ръка пред вас, след това отиде зад вас и подуши ръката, в която стискате лакомството в рамките на 30 секунди...
Резултат 4

Ако отиде зад Вас, но не подуши ръката, в която стискате лакомството, а само се върти и души наоколо в рамките на 30 секунди...
Резултат 3

Ако стои пред Вас, лае и скимти...
Резултат 2. Той знае, че лакомството е във Вас и Ви казва, че го иска, но няма да тръгне да го търси.

Ако остане на място, гледа Ви съсредоточено и чака търпеливо...
Резултат 1. Той знае, че държите лакомството, но не проявява достатъчно инициатива да го поиска или да го потърси...

Ако иска да се гушне във Вас или да си играете с него, или се оглежда наоколо и се чуди какво да прави...
Резултат 0. Когато нещо е далеч от погледа, го забравяме бързо.

ТЕСТ 22

Целта на този тест:


Да провери степента на любопитство и вниманието на Вашето куче. Ще разследва ли то странен звук?


Вие ще имате нужда от:

•Спящо куче
•Молив


Направете теста:

1. Уловете момент, когато кучето Ви се е разположило комфортно и спокойно и спи, най-малко на десет крачки от Вас.

2. Без да гледате кучето си, просто го следете с края на окото си, започнете да почуквате бавно и ритмично с молив по бюрото в продължение на 30 секунди.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето дойде до Вас да види какъв е този шум...
Резултат 4

Ако повдигне глава и наостри уши, като слуша внимателно през цялото време, но не тръгне към Вас...
Резултат 3

Ако повдигне глава и наостри уши, но след това пак положи глава върху лапите си и повече не обърне внимание на шума...
Резултат 2

Ако покаже, че чува шума като отвори очи и наостри уши или помръдне с тяло, но не покаже реален интерес...
Резултат 1

Ако изобщо не реагира ...
Резултати 0 - и се уверете дали то все още диша!

ТЕСТ 23

Целта на този тест:

Да се провери реакцията на кучето Ви на човешките социални сигнали. Забелязва ли то изражението на лицето Ви и езика на тялото, когато се държите така, като че ли нещо подозрително е станало? Влиза ли то в унисон с Вашите емоции?


Вие ще имате нужда от:

Спокойно легнало куче
Отново Вашите актьорски умения.


Направете теста:

1.Уловете момент, когато кучето Ви е легнало спокойно.

2.Когато се случи кучето да Ви погледне, внезапно спрете това, което правите и се престорете, че сте чули подозрителен шум. Погледнете рязко към вратата или към прозореца. Бързо вървете да погледнете навън. Наведете главата си по начина, по който правите това, когато сте чули нещо и чакате да се повтори. Местете главата си и очите си с малки
движения в различни посоки, сякаш се опитвате да откриете източника на странния звук.

3.Докато се ослушвате за въображаемия шум, не гледайте към кучето си, просто го следете с ъгъла на окото си.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето бързо започва да лае и / или побегне към вратата или към прозореца ...
Резултат 3. То със сигурност е внимателно!

Ако повдигне глава и слуша с наострени уши, това което и Вие се опитвате да чуете, без обаче да сменя позицията си...
Резултат 2

Ако то си придава екстравагантен вид, но не се ослушва наистина внимателно или не подражава на действията Ви...
Резултат 1

Ако изобщо не реагира...
Резултат 0

ТЕСТ 24

Целта на този тест:

Да се провери умението на кучето Ви да решава проблеми. Какво прави то, когато е жадно и купата му с вода е празна?


Вие ще имате нужда от:


•Купата за вода на кучето Ви (празна)

Направете теста:

1. Излейте водата от купата на кучето Ви. Заведете го на дълга разходка, или си поиграйте дълго с него, за да се измори. Трябва наистина да ожаднее!

2. Наблюдавайте го, когато тръгне към купата си за вода. Какво
прави то, когато установи, че е празна?


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако той дойде при Вас и лае, скача върху Вас и Ви води към купата...
Резултат 3. То знае, че Вие сте източника на вода.


Ако той тръгне да търси друг източник на вода, като поилката за птички или локва в градината .
Резултат 3. То се оправя само.


Ако блъска с лапи купата, обръща я, бута я с нос, или я лае...
Резултат 2. Той е активен и се опитва да направи нещо, че водата да се появи

Ако той чака мълчаливо близо до купата си, надявайки се водата да се появи...
Резултат 1

Ако не направи нищо и си отиде настрани...
Резултат 0

ТЕСТ 25

Целта на този тест:

Да се провери инициативността на кучето Ви и умението му да решава проблеми. Може ли да Ви намери, когато се скриете? Ще успее ли да преодолее препятствия, за да стигне до Вас?

Вие ще имате нужда от:


•маса, покрита с одеяла
•помощник

Направете теста:

1. Докато кучето Ви е навън или е затворено в друга стая, покрийте една маса с одеяла, които да стигат до пода, по този начин се образува една „тъмна пещера” под масата. Маса за карти,поставена в центъра на една голяма стая е идеална. Масата, трябва да бъде достатъчно голяма, за да влезете под нея.

2. Повдигнете одеялата и влезте в пещерата. Седнете тихо в центъра й.

3. Вашият помощник трябва да въведе кучето Ви в стаята. Веднага след като влязат в стаята, помощникът Ви трябва да каже нещо, за да разберете, че са вътре. В този момент, извикайте кучето си по име и го насърчете да дойде при вас. Вашият помощник трябва да освободи кучето и да пусне хронометъра.


ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ТОЧКИ

Ако кучето Ви влезе под масата в рамките на 15 секунди...
Резултат 5

В рамките на 15-30 секунди...
Резултат 4

В рамките на 30-60 секунди...
Резултат 3

Ако той се върти като обезумяло около масата и се опитва да скъса одеялата, но не успее да го направи за 60 секунди ...
Резултат 2

Ако прави слаби опити да скъса одеялата...
Резултат 1

Ако не направи опит да се мушне под одеялата в рамките на 60 секунди или отиде настрани...
Резултат 0

ТАБЛИЦА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НИВОТО НА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

Някои интересни материали/разработки
================================================================================================

Най-честите страхове, заблуди и митове относно кастрацията

Кучето ми ще затлъстее! Истината е, че животните затлъстяват вследствие на прехранване и/или твърде малко разходки.

Добре е за домашният ми любимец да роди веднъж! От медицинска гледна точка е точно обратно. Колкото по-рано кастрирате любимеца си, толкова по-здрав и спокоен ще бъде той.

Ако си кастрирам кучето, няма да пази! Кастрацията не влияе на вродените инстинкти на кучето да пази семейството и/или поверената му територия. Тези инстинкти са заложени на генетично ниво и не се влияят от половите хормони. Не бъркайте агресията най-вече през размножителния период с пазенето на територия. 

Не искам кучето ми да се чувства по-малко мъжествено или женствено! Кучетата не се разпознават сексуално и нямат его. Те не страдат емоционално от загубатата на половата си идентичност както хората. 

Моят любимец е толкова специален. Искам да си имам бебе точно като него! Домашният любимец е безпорно уникален и много специален за всеки от нас, но дори и професионалистите, които развъждат чистопородни линии, не винаги могат да гарантират и успяват да получат качествата, които искат в едно котило. Понякога може малките да унаследят най-лошото от вашия любимец. Това, че той е невероятен и специален, не означава че и потомството му ще бъде такова.

Кучето ми е породисто! Кастрацията не променя екстериорните качества на любимеца ви. Породисто или не, то страда от едни и същи здравословни проблеми като другите, а нерядко е и причина за допълване на популацията от бездомни кучета.

Много ми е скъпо да го кастрирам! Ако погледнете във времето и помислите за всички усложнения, които бихте могли да имате, ако не го кастрирате, ще се уверите че не е никак скъпо. Само грижата по-малките ще ви струва повече, а да не говорим за здравословните проблеми, които могат да възникнат и парите, които ще дадете за лечение. 

Ще намеря добър дом за моите бебета! Чували сме го неведнъж. А доколко това е така? Нужно е само да погледнем през прозореца. Ще видим поне едно улично куче от тези, които са намерили “хубав дом”. Те са там благодарение на нашата безотговорност като стопани. Освен това с всяко куче, на което ние намерим дом, обричаме хиляди други на улицата и в кучкарниците да останат БЕЗ ДОМ!

Кастрацията е здраве и отговорност към всички нас - хората и животните.
==============================================================================================

50 любопитни факти за кучетата

1. Мит е, че кучетата виждат само в черно-бяло. Те всъщност виждат всички цветове, но не толкова ясно, колкото хората. 2. Кучетата наистина виждат по-добре от нас на тъмно, за това им помага специален светлоотразяващ слой под ретината. 3. Куче-водач от породата „немска овчарка” е предвождал човек цели 2100 мили през Applachian Trail. 4. Ако женско куче, нейния „съпруг” и техните мъничета не се кастрират и разделят, те могат да създадат поколение от 66 000 кучета за 6 години. 5. Единствените мяста, които се потят по тялото на кучето са между пръстите на лапите им. 6. Както нашите бебета, палетата Чихуа-хуа се раждат със своеобразна фонтанела, която се затваря с времето. 7. Кучетата от породата Люндехунд има по 6 пръста на лапа и могат да си свиват ушите, така че да се предпазят от дъжд и ветрове. 8. Пийт, кучето на Теди Рузвелт, свалил панталоните на френския посланик и то не къде другаде, а в Белия Дом. 9. Президентът Линдън Джонсон имал 2 кучета, порода Бигъл с имената „Неговото” и „Нейното”. 10. Франклин Рузвелт похарчил $15 000 за превоз на неговия шотландски териер до Алеутските острови. 11. По време на римската империя на мастифите обличали леки доспехи и ги изпращали да следват конете на рицарите. 12. Челюстта на кучето може да издържи тегло от 150 – 200 паунда на квадратен инч. 13.......а на някои породи и до 450 паунда на квадратен инч. 14. Едногодишно куче е развито физически колкото 15-годишно дете. 15. В САЩ живеят най-много кучета, в сравнение с всички останали държави по света. 16. Франция е на второ място по отглеждане на кучета. 17. Кучетата отглеждани в град живеят средно по 3 години повече от кучетата отглеждани в провинцията, 18. 87% от собствениците на кучета споделят, че кучето им ляга до тях или в краката им докато те гледат телевизия. 19. Кучетата могат да се обучат да долавят епилептични припадъци. 20. 15 човека в САЩ умират всяка година от смъртоносни ухапвания. 21. В САЩ само през 2002 повече хора са били убити от кучета, отколкото са загинали от акули за последните 100 години. 21. Гайджет е името на кучето от веригата Тако Бел /Taco Bell/ 22. Нюфаундлендите са едни от най-добрите плувци сред останалите си събратя. 23. Кучетата от порода Басет /Basset Hounds/ пък не могат да плуват. 24. Кучетата от породата Грейхаунд /Greyhounds/ са най-бързите кучета на света, те могат да развиват до 45 мили в час. 25. Думата „куче” се споменава 14 пъти в Библията. 26. Три кучета са оцелели при потъването на Титаник – един Нюфаундленд, Немски шпиц и Пекинез. 27. Лабрадор Ретрийвърите са любимата за отглеждане порода в САЩ, Канада и Великобритания . 28. Наднорменото тегло е здравословен проблем #1 сред кучетата. 29. Приблизително 1 000 000 кучета в САЩ са посочени за основни наследници в завещанията на стопаните си. 30. 33% от собствениците на кучета признават, че записват телефонни съобщения за любимците си. 31. Опечатъците на кучешките носове са уникални както пръстовите отпечатъци на хората. 32. В края на песента на Бийтълс A Day in the Life Пол Макарти е записал високо честотен звук за своето куче, порода Бобтейл. 33. 70% от хората надписват картички и от името на кучето си. 34. 58% от хората включват домашните любимци в семейните снимки. 35. В света има само 350 кучета от породата Cisky Terriers, може би тя е най-рядко срещаната порода в света. 36. Кучетата нямат усещане за време. 37. Хората отглеждат кучета като домашни любимци от повече от 12 000 години. 38. Ирландския вълкодав /Irish Wolfhound/ е най-едрата порода кучета. 39. А най-дребната – Чихуа-хуа 40......а най-тежките са Санбернарите 41. Само кучетата и хората имат простата 42. Но кучетата нямат апандисит. 43. През 1957 Лайка е първото живо същество полетяло в Космоса. 44......докато Чарли, териерът на кенеди, е отглеждал 4 малки от дъщерята на Лайка. 45. Африканското куче „басенджи” е единственото куче в света, което не може да лае. 46. Рин Тин Тин е първото куче, звезда в Холивуд 47.....и той наистина е подписал цели 22 филмови договора – естествено с лапата си. 48. Кучетата имат 2 пъти повече мускули на ушите си, за да могат да ги мърдат. 49. Новородените Далматинци са напълно бели! 50. Името на Боксерите идва от начина им на игра, те използват само предните си лапи.

================================================================================================

Още факти

Повечето хора обичат компанията на кучета и знаят основните неща за тях. Но има някои интересни факти, които се особено популярни, но определено си заслужава да се научат: Кучетата обичат сладки неща. Те са по-големи почитатели на изкушенията в сравнение с котките. Причината е, че кучетата имат около 1 700 вкусови рецептора, котките около 500. Човекът е най-облагодетелстван – той има около 9 000 рецептора. Най-много кучета има в Америка. На второ място се нарежда Франция. Според учените човекът е успял да опитоми кучето много преди да го направи с овцете, конете, козите и кравите. Котката е опитомена 6 000 години по-късно. Всяка порода куче си има своите странности. Някои са дебели, други нямат козина, а трети са ... доста шумни. Най-шумните кучета определено са Колито и Бийгъла. За най-тихи се смятат Басенджито и Акбаша. Басенджи Акбаш Интересен е фактът, че кучетата носят интелигентност, която се равнява на тази, която имат 2-3-годишните деца. Четириногите разбират около 150 – 200 думи. На кучетата им е трудно да разпознават хора, които не мърдат. Ако седите на 280 метра от своя домашен любимец и не мърдате, то вие сте невидими за него. Кучето ви може да ви разпознае дори да сте на 1 километър разстояние от него, стига да има видимост и да му махате с ръце. Кучкарите определено обичат да общуват с кучета. 33% от тях редовно оставят съобщение по телефона на домашния си любимец, когато не си са у дома. Кучетата имат много добър слух и зрение. Те са в състояние да локализират източника на звук за 1/600 от секундата и чуват 4 пъти по-отдалечени звуци от човека. Също така кучетата виждат много по-добре на тъмно от хората. Статистиката показва, че средната продължителност на живота на едно куче е от 8 до 15 години. В кучешкото тяло има 321 кости. Не си мислете, че спечелите доверието на едно куче, като го храните. То става истински лоялно, когато общувате с него, а не когато задоволявате апетита му. Ако не искате да рискувате здравето на кучето си, не му давайте ябълки и круши. В семките им се съдържа малко количество арсеник, който може да бъде опасен за четириногите. Най-малката порода куче в света е Чихуахуа. А най-старата порода позната днес е Салуки. Салуки Когато навън е прашно, кучетата предпазват очите си, благодарение на третия клепач, който имат. Ако ще си взимате куче, хубаво е да отидете при майката и да си изберете едно от котилото. Имайте предвид, че повечето пъти най-енергичното куче става най-лошия домашен любимец, защото гледа на себе си като лидер на глутница и не позволява да бъде дресирано и възпитавано. Затова е по-добре да си вземете някое по-кротко. Статистиката показва, че в света има около 400 000 000 кучета. Ако искате да си хванете ново гадже, вземете си куче от порода Голдън Ритрийвър. Тогава шансът да си намерите половинка е най-голям. Не се учудвайте, че никой не ви обръща внимание, ако разхождате в парка Пит Бул. Тази порода се счита за страшна и повечето хора не се впечатляват от нея. А истината е, че характерът на едно куче зависи от неговата индивидуалност и от възпитанието, което му дават. Ако имате високо кръвно налягане, хубаво е да си вземете куче за домашен любимец. Редица проучвания показват, че галенето намалява кръвното. Далматинците по принцип са с черни петна. Когато си появят на бял свят обаче те са чисто бели. Според Платон кучетата носят душа на философ. Хората, които са зодия Куче според китайския календар, са по-лоялни и дискретни, но в същото време са по-темпераментни. Според древните индианци Мумбая от Южна Африка, хората първоначално са живеели под земята, докато кучетата не ги изкопали. Повечето хора страдат изключително много за кучетата си. Според специалистите мъката, причинена от смъртта на куче, е също толкова голяма, колкото смъртта на близък. Кучетата от породата Басенджи са единствените в света, които не лаят. Никога! Мъжките кучета маркират територията си със своята урина. Те винаги са на пръсти, за да пикаят по-нависоко и съответно другите кучета да си мислят, че са по-големи. Интересен е фактът, че когато едно куче помирише урината на друго, то може да разбере дали неговият събрат е от мъжки или от женски пол, дали е голям или малък, млад или стар, щастлив или разгневен. Носът на кучетата има уникална структура, подобна на тази на човешките пръсти. По този начин може да бъдат снети отпечатъци от носа на едно четириного. Забелязали ли сте как повечето кучета и котки се въртят на едно, преди да заспят? Правят го инстинктивно, защото преди години по този начин са отъпквали тревата преди сън. Осезанието е първото чувство, което едно куче развива. През Средновековието някои кучета като Мастифа и Дога са били обличани в брони и пускани заедно с войниците в битки. Друго интересно, което се е правело по това време, е било свързано с непородистите кучета. Те задължително трябвало да носят тежки камъни на вратовете си, за да нямат възможност да заплодят някое породисто ловно куче, принадлежащо на някой богаташ. Най-използваните мъжки кучешки имена в САЩ са Джейк и Макс. А най-популярните женски са Моли и Маги. Най-странните закони, свързани с кучетата, са два. Във Вентура Каунти, Калифорния на кучетата и котките им е забранено да правят секс, без изрично разрешение. В Палдинг, Охайио пък на униформените им е разрешено да хапят кучета с цел да ги успокоят.

================================================================================================
Tyxo.bg counter
===================================================================================

За ваксините и ваксинациите при кучето



    * Лайшманиоза при кучето
      Април, 2004
    * Моноцитна ерлихиоза при кучето (I част-етиология, епизоотология, патогенеза, клиника)
      Февруари, 2004
    * Да изберем най-добрата ваксина
      Януари, 2004



"A practice that was started many years ago and that lacks scientific validity or verification is annual revaccinations."
Kirk's Current Veterinary Therapy, Volume XI

What Vets don't tell you about vaccines
Catherine O'Driscoll

През последните няколко години голям брой ветеринарни лекари и собственици на кучета и котки влязоха в директен и задочен дебат по горещата тема “ваксини, схеми и следваксинални усложнения ”. Особено активна в дискусията бе английската организация Canine Health Census, която проведе свои проучвания, касаещи ваксинозите /ваксиналните странични явления/. В свои издания тя документира данни и мнения за продължителността на ваксиналния имунитет, от водещи специалисти към престижни университетски центрове в САЩ. Същевременно, в авторитетни американски списания и чрез on-line връзка, бяха публикувани поредици от въпроси, отговори и статии на практикуващи лекари по същите проблеми. Със свои мнения и предложения в дискусията взеха участие и представители от Нова Зеландия, Израел, Мексико, Канада и др. Съобразявайки се с тези реалности, университетската клиника в Колорадо предложи и нови схеми за ваксинация на домашните любимци. Тези ваксинални протоколи предизвикаха огромен отзвук и коментари сред специалистите, а за мнозина бяха и голяма изненада. Кои всъщност бяха основните акценти в дисусията и каква е новата схема за ваксинация ?
Ваксините не са безвредни

В проведените анкетни проучвания върху 2700 кучета от Canine Health Census, се документират болестни състояния, предизвикани от приложението на различни ваксини /Таблица 1/.
Таблица 1
Диария при 4,9% (при 68% през първите 3 месеца)
Алергии при 3,8% (при 55,6% през първите 3 месеца)
Колит при 2,7% (при 56,9% през първите 3 месеца)
Конюнктивит при 2.5% (при 56.9% в първите 3 месеца)
Eпилепсия при 2.1% (при 65.5% през първите 3 месеца)
Загуба на апетит при 3.4% (при 79.8% през първите 3 месеца)
Носни изтечения при 1.7% (при 84.1% през първите 3 месеца )
Нервни смущения при 2.8% ( при 54.8% през първите 3 месеца )
Кожни проблеми при 5.4% (46.2% през първите 3 месеца)
Повръщане при 3% (72.5% през първите 3 месеца )
Загуба на тегло при 2.5% .(при 63.1% през първите 3 месеца )
Поведенчески промени при 2.5% (55.4% през първите 3 месеца )
Ваксинални тумори при 1.1% (при 67.9% през първите 3 месеца )

Ветеринарномедицинските специалисти с недоверие приемат получените данни, въпреки че те са обработени статистически и получените резултати са достоверни. И ако скептицизмът надделява за посочените по-горе резултати, то публикуваните данни за заболявания/Таблица 2/,провокирани от ваксинации, в специализирани ветеринарномедицински издания, не могат да останат незабелязани и омаловажени. Ето и някои от тях:
Таблица 2

   1. Имуномедиирана хемолитична анемия
   2. Имуномедиирана тромбоцитопения
   3. Ваксинален имуномедииран полиартрит
   4. Епилепсия
   5. Диабет
   6. Енцефалит
   7. Дермални проблеми-загуба на козина, лезии, улцерации, хиперкератоза и др.

Ваксините не са 100% ефикасни

Без да се цитират известни случаи на ниска ефикасност на ваксини, лицензирани и прилагани, както в Европа, така и в Америка, могат да бъдат споменати следните три:
    - През 1993/94 година във ветеринарномедицинския факултет на университета в Уискинсън в САЩ е изпитана ефикасността на 6 поливалентни кучешки ваксини, производство на водещи фармацевтични компании.Тестиран е имунитетът само по отношение на парвовирозата. При серологичното изследване, последвано от провокация, е доказана пълна защита срещу парвовироза само при 2 от ваксините! 
    - За периода - януари 1994/март 1995 година във Финландия са регистрирани 790 клинични прояви на гана. В 52% от случаите е била провеждана ваксинация на заболелите !
    - В университетската ветеринарната клиника в град Гисен, Германия /1990 -1996/, постмортално е доказана гана при 27 кучета. Интерес буди ваксиналният им статус /Таблица 3/.

Таблица 3
ВАКСИНАЛЕН СТАТУС БРОЙ ЖИВОТНИ (%)
Ваксинирани по схема  9 ( 33% )
Непълна ваксинална схема 14 ( 52% )
Неваксинирани  4 ( 15% )

Много са аргументите, които могат да бъдат посочени като причини за посочените резултати. Eдин от тях, който трябва обаче да се знае задължително, е степента на сероконверсия на всяка една валенция. Ако тя е под 30-40 %, а такива на пазара има, ваксинацията лесно бива компрометирана и лекарят и стопанинът- неприятно изненадани.
“Срещу” годишните реваксинации

Както е известно, не същестуват досатъчно и категорични данни за провеждане на годишни реваксинации. Нещо повече:

   1. Не са достатъчно коректни изискванията за лицензиране на биопрепарати към производителите. Така например в САЩ регистрационните формалности не изискват контролни серологични проучвания и провокация на ваксиналния имунитет след 1 година за каквато и да е ваксина / с изключение за бяс/. Изисква се провокация на имунния отговор 2 седмици след ваксинацията / с изключение за бяс/ само…?
   2. Серологичният титър, който корелира с имунната протекция за основните заболявания, е известен. Той може да бъде измерен, но това почти не се практикува преди реваксинации?
   3. При експериментално проучване с кучета, ваксинирани с инактивирана ваксина срещу гана, е доказана хуморална протекция след 4 години.
   4. Контролни изследвания показват, че ваксинацията с атенуирана ваксина срещу гана индуцира протективни титри за повече от 3 години.
   5. Някои ваксини срещу инфекциозния хепатит изграждат имунитет за 2 години, а има данни и за постваксинална защита за повече от 3 години.

Нова ваксинална схема

При направени проучвания сред лекарите, занимаващи се с домашни любимци в САЩ, от водеща фармацефтична фирма, се констатират невероятните 1700 различни ваксинални препоръки ?

През 1998г. университетската болница на ветеринарния факултет в Колорадо предложи на своите клиенти нова ваксинална схема, известна като програма 1701. По нея в момента работят и в още няколко университетски клиники в САЩ. Програмата е съобразена с дългогодишния опит на клиниката и с известните от литературата данни за продължителността на ваксиналния имунитет. Целта на схемата е оптимизиране на имунопрофилактиката при кучетата и намаляване на ваксинозите при тях.

Ваксиналната програма включва използването на 2 ваксини:

Progard-5 (Intervet)
    атенуирана комбинирана ваксина срещу гана, инфекциозен хепатит, парвовироза и параинфлуенца
lmrab 3 (Меrial)
    инактивирана ваксина срещу бяс, с 3 годишна продължителност на имунитета.

При кучета под 16 седмична възраст схемата включва:

    1-ва ваксинация на 8-ма седмица
    реваксинации на 12-та и 16-та седмици
Ако кучето се доведе една седмица по-късно/ 9 седмична възраст /
    1-ва ваксинация на 9-та седмица
    реваксинации на 12-та и 16-та седмици
Ако кучето се доведе на 10 седмична възраст
    1-ва ваксинация на 10-та седмица
    реваксинации на 13-та и 16-та седмици
Ако кучето се доведе на 11 седмична възраст
    1-ва ваксинация на 11-та седмица
    реваксинации на 13-та и 16-та седмици
Ако кучето се доведе на 12 седмична възраст
    1-ва ваксинация на 12-та седмица
    реваксинация само на 16 седмица

Кучета над 16 седмици се ваксинират еднократно Задължителна реваксинация след 1 година със същата ваксина и последващи реваксинации през 3 години.

Ваксинацията срещу бяс се прави на 16-та седмица -реваксинация след 1 година -последващи реваксинации през 3 години. /Може да бъде направена успоредно с Рrogard 5/.

Прави впечатление, че ваксинациите срещу коронавироза, бордетелиоза, лаймска болест и особено лептоспироза, не влизат в основната схема. Това е така, защото посочените заболявания не представляват проблем за щата. Те са препоръчителни само в рисковите райони за посочените заболявания.

Имунитет и вакcинация при кучето

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.